Собственикът на винарната в с. Дамяница жали акт на ДФЗ за отказана евросубсидия за лозята

Бизнесменът Филип Харманджиев спечели делото в съда в Благоевград, ако и ВАС го потвърди, фондът ще трябва да му изплати цялата сума за подпомагане на биологично земеделие върху 47 парцела

Собственикът на винарната в санданското село Дамяница Филип Харманджиев обжалва акт на ДФ „Земеделие“ за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ на Програмата за развитие на селските райони, вследствие на което не е получил субсидиране за лозята си през 2019 г. Бизнесменът  всъщност подал през 2015 г. общо заявление за подпомагане по различни схеми и мерки,  включително и по мярка 11 „Биологично земеделие“, като посочил, че ползва 53 парцела, находящи се в землищата на селата Дамяница, Дрангово, Изворово, Илинденци, Кромидово, Левуново, Марикостиново и Митино. През 2016 г. бил одобрен за участие по направление „Биологично растениевъдство“ и всичко с помощите вървяло гладко до 2019 г., когато подал заявление, в което посочил, че намалява площите и вече ползва 47 парцела, находящи се в землищата на селата Дамяница, Дрангово, Изворово. От страна на ДФЗ издали административен акт за прекратяване на ангажимента за подпомагане за кампания 2019 г., като основанието било неспазени изисквания. Съгласно наредбата всички парцели – лозя,  трябва да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички парцели в годината на издаването на документа. Актът, с който се отказва подпомагане, бил връчен на управителя на фирмата Филип Харманджиев през юни 2022 г. Той го обжалвал пред Административен съд, като в хода на делото е извършена съдебно-агрономическа експертиза. В заключението си вещото лице е описало 8 парцела, върху които са създавани нови многогодишни растения /наречени „трайни насаждения“/ по култури и сортове , които били със статус на управление „биологично“, т.е. те са преминали преходния период. Експертът е посочил, че към 2019 г. не е било възможно плододаване, тъй като младите лозови насаждения дават плодове през третата стопанска година след разсаждането. Описал е площите, определени за сидерация, т.е.  зелено торене, при което се отглеждат култури, които след това се жънат или окосяват и след изгниването им се ползват хранителните вещества за следващите насаждения.  Според експерта в случая има трайно насаждение, което се подхранва по този начин, и културите, които се отглеждат, се наричат покривни, тъй като покриват празната площ и по този начин създават сянка през лятото, пречат на изпарението на почвата и създават влагозадържане. Тези покривни култури се отглеждат по биологичен път и фактически основната идея на биоземеделието е изпълнена, тъй като хранителните вещества са създадени без намеса на изкуствени препарати и торове. Обикновено тези култури са бобови и те създават азотосвързващи бактерии в почвата, като я обогатяват с азот. Друга култура, която се ползва за сидерация, е житната култура „суданка“. Тези култури се отглеждат, за да отдадат своите хранителни вещества в почвата. От тях може да се получава и добив, ако производителите пожелаят, но обикновено се ползват за зелено торене. Съдия Саша Алексова е приела експертизата, но при  анализа на събраните доказателства по делото установява, че липсва конкретика в акта на Разплащателната агенция за това какви точно изисквания са нарушени.

Тъй като това е съществено процесуално нарушение, само на това основание актът за прекратяване на биологичното подпомагане на ДФЗ е отменен. Решението подлежи на обжалване пред ВАС. Ако бизнесменът спечели делото и там, той ще може да претендира да получи отказаните средства за субсидия.

БЕТИНА АПОСТОЛОВА

struma.bg