Турската етническа група в Пиринско е по-голяма от ромската с над 1700 души

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.

При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:

• Доброволност на отговорите;
• Самоопределение;
• Възможност за свободно записан отговор.

Самоопределение по етнос

Етническата група представлява общност от лица, близки по произход, бит, култура и език.

Тенденциите в демографските процеси, обуславящи измененията в броя и структурите на населението, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това намалява абсолютният брой на населението в двете основни етнически групи (минимално увеличение има при ромския етнос), както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания.

Към 7 септември 2021 г. на територията на област Благоевград  българската етническа група обхваща 236 951, или 85.2% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група намалява с 3.4 процентни пункта.

Към турската етническа група са се самоопределили 14 028, или 5.0% от отговорилите лица. Относителният им дял намалява с 1.0 процентен пункт в сравнение с 2011 година.

Към традиционно третия по численост ромски етнос са се самоопределили 12 318, или 4.4% от отговорилите лица. Относителният дял на населението от тази етническа група нараства с 1.0 процентен пункт в сравнение с 2011 година.

Към други етнически групи са се самоопределили 11 197 души, или 4.0%.

Лицата, които са посочили, че не могат да се самоопределят, са 1 210 (0.4%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 2 558, или 0.9% от отговорилите лица.

Териториално разпределение по етническо самоопределение

Към 7 септември 2021 г. в градовете живеят 63.1% от българския, 18.0% от турския и 61.6% от ромския етнос.

Българската етническа общност преобладава във всички общини на територията на област Благоевград.

Лицата, самоопределили се към турската етническа общност, са концентрирани териториално главно в общините Белица (22.0%), Якоруда (19.7%), Гоце Делчев (18.8%) и Гърмен (17.9%).

Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално във всички общини на областта. Най-голям е делът на ромския етнос в общините Струмяни – 21.0%, и Гърмен – 12.6%, следвани от Белица – 8.3%, Петрич – 6.5%, и Симитли – 6.3%.

Възраст и етнос

Характерният за последните десетилетия процес на застаряване на населението засяга в най-голяма степен лицата от българската етническа общност. При тази група делът на населението на 65 и повече навършени години е най-висок – 22.6%, при 15.4% и 6.1% съответно за турската и ромската етническа група.

Сред трите основни етнически общности най-висок е делът на младото население (0 – 14 навършени години) при ромите – 27.6% от самоопределилите се към този етнос. Делът на младите при турската етническа група е – 15.8% и най-нисък е този дял при българската общност – 12.7%.

Фиг. 1. Възрастова структура на населението по етнически групи

към 7 септември 2011 година в област Благоевград

Една трета (30.0%) от лицата, които не могат да определят своята етническа принадлежност, и  близо една пета от тези, които не желаят да отговорят, са на възраст до 14 навършени години.

Образование и етнос

Наблюдават се съществени различия в образователната структура на населението по етническа принадлежност. Докато при самоопределилите се като българи на седем и повече навършени години 73.8% са с високо образование (21.2% с висше и 52.8% със средно), то при населението от турската етническа група с високо образование са 47.6% (7.8% с висше и 39.8% със средно), а при ромския етнос относителният дял на този показател е 13.3%, съответно 0.8% с висше и 12.5% със завършено средно образование.

В сравнение с 2011 г. и при трите основни етнически групи се наблюдава положителна тенденция на увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на лицата със завършено висше и средно образование. За десет години делът на населението със завършено висше образование нараства от 0.6 на 0.8% сред ромската етническа група, от 4.1 на 7.8% сред турската и от 16.0% през 2011 г. на 21.2% през 2021 г. сред самоопределилите се към българската етническа група.

Фиг. 2. Разпределение на населението по етническа принадлежност и степен на завършено образование към 7 септември 2021 година в област Благоевград

Грамотността се определя като умението да се чете и пише с разбиране на прочетеното и написаното. Към 7 септември 2021 г. 9.9% от самоопределилите се към ромската етническа група на възраст 9 и повече навършени години са неграмотни. Този дял е 0.7% и 0.4% съответно за самоопределилите се към турската и българската етническа група.

Икономическа активност и етнос

Данните за икономическите характеристики на населението се отнасят до положението на лицата на пазара на труда през седмицата, предхождаща критичния момент на преброяването – 31 август – 6 септември 2021 година.

Налице са значителни различия по отношение на участието на пазара на труда на лицата от различните етнически групи. Най-висока е заетостта във възрастовата група от 15 до 64 навършени години при българската етническа група с коефициент на заетост 60.1%, а най-нисък е този показател при ромската етническа група – 21.5%.

Безработицата е най-висока сред самоопределилите се от ромската етническа група. Повече от половината (51.8%) от икономически активните лица от този етнос са били безработни през наблюдавания период. Почти всеки четвърти икономически активен на възраст 15 – 64 навършени години от турската етническа група също е бил безработен през наблюдавания период. Най-нисък е този показател при самоопределилите се от българската етническа група – 11.3% от икономически активните лица.

Фиг. 3. Коефициенти на заетост и безработица и икономически неактивни лица по етническа принадлежност за лицата на възраст 15 – 64 навършени години

в област Благоевград

Майчин език

Майчиният език е вторият традиционно изучаван при преброяванията етнокултурен признак.

Майчиният език е първият език, усвоен у дома в най-ранно детство.

Българският е майчин език за 254 268 души, или 93.6% от населението на област Благоевград, турският – за 5 252 души, или за 1.9%, и ромският – за 8 620 души, или за 3.2% от отговорилите на въпроса.

Друг майчин език са посочили 1 930 души, или 0.7%.

Лицата, които са посочили, че не могат да определят майчиния си език са 414 (0.2%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 1 224, или 0.4% от отговорилите лица.

Фиг. 4. Структура на населението по майчин език към 7 септември 2021 година^[1]

в област Благоевград

[1] В представянето на структурата на населението по майчин език и изчисляването на относителните дялове на съответните категории не са включени лицата, добавени от административни източници, за които липсва информация в използваните при преброяването регистри.

Връзката между етническото самоопределение и самоопределянето по майчин език е силно изразена.

Най-еднородна по майчин език е българската етническа група – сред отговорилите и на двата въпроса за етнос и майчин език 99.5% от лицата от българската етническа група посочват българския за майчин език, 614 (0.3%) – турския, 135 (0.1%) – ромския, и 284 (0.1%) – друг.

Сред самоопределилите се към турската етническа група за 4 473 души (31.9%) майчин език е турският, а за 9 442, или 67.4%, майчин е българският език.

Ромската етническа група e малко по-разнородна в своето самоопределение по майчин език:

• 8 461 души, или 70.4%, са посочили ромския за майчин език;
• 3398, или 28.3% – български;
• 65, или 0.5% – турски.

Фиг. 5. Структура на населението по етническа принадлежност и майчин език

към 7 септември 2021 година в област Благоевград

Териториалното разпределение на населението според посочения майчин език до голяма степен е идентично с разпределението по етническа принадлежност.

Фиг. 6. Разпределение на населението по майчин език и общини в област Благоевград

Вероизповедание

Вероизповеданието е принадлежността на лицето към дадена група, обособена исторически и характеризираща се с извършването на определени религиозни обреди (източноправославни, католически, протестантски, мюсюлмански и други).

Лицата, самоопределили се към християнско вероизповедание, са 196 841, или 72.4% от отговорилите на въпроса. Сред тях преобладават източноправославните християни – 191 976, или 97.5% от посочилите християнско вероизповедание, следват лицата с протестантско вероизповедание – 3 703 (1.9%), католическо – 366 (0.2%), и 18 са посочили арменско апостолическо вероизповедание. Отговорът „друго християнско“ са избрали 778, или 0.4% от отговорилите на въпроса.

Мюсюлманско вероизповедание са посочили 52 958 лица, или 19.5%, юдейско – 46, а други вероизповедания изповядват 127 лица.

Към 7 септември 2021 г. 3 925 (1.4%) лица са отговорили, че нямат вероизповедание, 6 648 (2.5%) са изпитали затруднения да определят своето вероизповедание, а 11 163 (4.1%) са отбелязали отговор

Фиг. 7. Структура на населението по вероизповедание към 7 септември 2021 година^[1]

в област Благоевград

[1] В представянето на структурата на населението по вероизповедание и изчисляването на относителните дялове на съответните категории не са включени лицата, добавени от административни източници, за които липсва информация в използваните при преброяването регистри.

Възрастовото разпределение на лицата, самоопределили се към различните вероизповедания показва, че най-висок е относителният дял на възрастните (65+ години) при лицата, изповядващи юдейско вероизповедание – 30.4%, а най-нисък сред младите хора на възраст 0-14 – също е при  лицата от това вероизповедание – 6.5%.

Фиг. 8. Възрастова структура на населението по вероизповедание към

 7 септември 2021 година в област Благоевград

Вероизповедание и етнос

При лицата, самоопределили се към българската етническа група, 186 340 души, или 80.7%, са с източноправославно вероизповедание, 137 (0.1%) – с католическо, 1 362 (0.6%) – с протестантско, и 27 216 (11.8%) – с мюсюлманско вероизповедание. Отговор „нямам“ са посочили 2 523 (1.1%) лица, а „не мога да определя“ – 4 281, или 1.9% от самоопределилите се към българската етническа група.

За 13 611 души (97.1%) от самоопределилите се към турската етническа група отбелязаното вероизповедание е мюсюлманско, 178 (1.3%) са избрали източноправославно вероизповедание, 23 (0.2%) от тази етническа група са посочили, че нямат вероизповедание, 41 (0.3%) не са успели да се самоопределят.

Сред самоопределилите се към ромската етническа група преобладават тези с източноправославно вероизповедание – 4 129, или 34.4%. Мюсюлманско вероизповедание е посочено от 748 (6.2%) от ромите, протестантско – от 2 191 (18.2%), „нямам“ вероизповедание са отбелязали 1 175 (9.8%) и „не мога да определя“ – 1 875 (15.6%) от самоопределилите се към ромската етническа група.

Най-висок е делът на лицата, които са декларирали, че не желаят да посочат вероизповеданието си сред ромската етническа група – 11.7%, а най-нисък – сред лицата, самоопределили се към турската етническа група (0.5%).

Фиг. 9. Структура на населението по етническа принадлежност и вероизповедание към

7 септември 2021 година в област Благоевград

В териториален аспект най-висок е делът на самоопределилите се към християнско вероизповедание в общините Кресна (96.1%), Сандански (91.3%), Петрич (91.2%) и Струмяни (89.3%), а най-нисък – в общините Сатовча (6.7%), Якоруда (12.2%) и Белица (19.2%).

Лицата, самоопределили се към мюсюлманско вероизповедание, са концентрирани предимно в общините Сатовча (90.6%), Якоруда (84.5%), Белица (79.1%), Гърмен (72.8%), Хаджидимово (44.8%) и Гоце Делчев (33.4%). Най-нисък е този дял в общините Струмяни, Кресна, Сандански и Петрич – от 0.0%  до 0.6% от отговорилите на въпроса.

Религиозност

Религиозността е мироглед и поведение, нагласи и обичаи, основани на вярата в божествено или висше същество, свръхестествени сили, както и съвкупност от морални норми, практики, ценности, институции и ритуали, съпровождащи този мироглед.

Към 7 септември 2021 г. 216 241, или 79.6% от отговорилите на въпроса „Религиозен ли сте?“, са отбелязали „да“, 7.4% са отбелязали „не“, 7.3% „не мога да определя“, а 5.7% са избрали отговор „не желая да отговоря на въпроса“. От отговорилите с „да“ 52.8% са жени, а 47.2% са мъже.

Комбинирането на въпросите за вероизповедание и религиозност показва, че 90.7% от самоопределилите се към мюсюлманско вероизповедание са посочили, че са религиозни, докато при самоопределилите се към християнско вероизповедание този дял е 84.5%.

Фиг. 10. Разпределение на населението по вероизповедание и религиозност към

7 септември 2021 година в област Благоевград