На вниманието на шефа на прокуратурата в Дупница Даниела Гюрова: Затворникът от общежитието в Самораново Мариян Асенов: Пратеници на Апостолов се опитаха да ме набутат в карцера, заподозрян съм като свидетел по прокурорска проверка за афери в общежитието, страхувам се за живота си

Домакинът Лазар Македонски застави Георги Блатски от групата на Пламен Галев, Георги Юсев, Кристиян Петров, Атанас Ижбеков и др. да свидетелстват, че нямам болки, вкараха в схемата и д-р Кралев от Лефтеровата болница

Началникът Стателов ми отказва отпуск, за да се лекувам при неврохирург, остават ми 10 дни до края на присъдата да ме изкарат оттук с краката напред!

Ежедневни претърсвания тресат затворническото общежитие към бобовдолския затвор в Самораново. Положението е страшно, без особена причина наказват затворници, заподозрени като свидетели по досъдебните производства, стартирали срещу затворническите шефове Александър Апостолов и Георги Стателов. Други ги заставят да стават лъжесвидетели. Това заявиха в редакцията на в. „Вяра” през уикенда десетки затворници. „Бяхме заставени да даваме лъжливи показания срещу Мариян Асенов от Перник, когото искаха да вкарат в карцера. На него му остават само още две седмици затвор, но гневът на началниците срещу него кипи, защото са го заподозрели, че изнася информация от общежитието за в. „Вяра” и останалите медии за безобразията, злоупотребите с хранителни продукти, строителни материали и пари по проекти.

Веднага се опитахме да се свържем с роднини на Мариян и посредством общи приятели в деня на свиждането успяхме да получим следното писмо от него. Ето какво разказва той: „Стателов предвидливо излезе в отпуск и се направи на умряла лисица, а всъщност атаката над мен идва от него, той търси удобен случай, за да ме съсипе. Подложен съм на жесток психически терор, а сега се подиграва и със здравето ми. Целта им е да не изляза жив и здрав оттук. Дойдоха на проверка в стаята ми, извадих телефон и им го дадох, без да го крия.

Този телефон не работи, той няма батерия. През последната година тук, в затвора, развих дискова херния, но от няколко месеца преодолях в известна степен болките в кръста. Домакинът Лазар Македонски на затвора в Самораново, който в момента замества началника Стателов, си е позволил да извика няколко момчета и се е опитал да ги застави да свидетелстват, че нямам проблеми с кръста, че не ме боли, за да може да ме вкара в карцера. Сред привиканите са Георги Блатски от групата на Пламен Галев, Георги Юсев, Кристиян Петров, Атанас Ижбеков и др. Но тези всички момчета са отказали да пишат, защото знаят какво е положението ми. Домакинът ги е заплашил, че ще ги спре от работа, ако не пишат. На едното момче – Атанас Ижбеков, на когото завчера беше делото за предсрочно освобождаване, домакинът е казал: „Пиши, Наско, ти и без това утре си отиваш”.

С моята диагноза по принцип не мога да лежа в карцера. Затова се наложи да ходя при нашия доктор Чаушев и му казах за случилото се. А той ми отговори: „Да, имаш дискова херния, но сега не те боли”, при положение че знае, че съм почти инвалид и че експертизата ми е издадена от неврохирург от София. В петък ме отведоха в Лефтеровата болница при неврохирурга д-р Борислав Кралев, домакинът ме държа в буса отвън, пред болницата, а той самият отиде на среща с Кралев, за да го предупреди да не се съобразява с диагнозата ми. Влязохме в кабинета на д-р Кралев, аз му казах, че ме боли кръстът и той ми изписа инжекции. Казах му, че искат да ме вкарат в карцера, обясних му, че там се спи на решетки и кръстът ще се влоши още толкова. Кралев ми заяви, че мога да лежа, домакинът ми забрани да искам каквито и да било бележки и отсече: „Ще лежиш в карцера”. Така забъркаха и цивилен лекар в техните схеми, въпреки че Кралев е един от лекарите, който откри моето заболяване.

Затова веднага изпратих сигнал до прокуратурата в Дупница за терористичната акция срещу мен, за анонимните свидетели, за лекарите, за това как искат да ме убият, ако може, за гаврата им с един инвалид, излежаващ последните дни от своето наказание. В момента съм прикован на леглото си в килията и не мога да стана. Така в петък избегнах разпределение по карцери и не ме откараха, но в четвъртък пак има разпределение и може и да не ми се размине. След четвъртъка ми остават само още 7 дни в затвора. Аз не се притеснявам, но хубаво е, ако нещо се случи с мен, хората да знаят, че всичко, написано във в. „Вяра” за кражбите, злоупотребите и кой как получава работа срещу рушвети, за готвачките, за артелчика, който разпределя храната, за помаците, които са привилегировани тук, защото са от родния край на Стателов, е вярно и се присъединявам към колегите, изнесли тази информация. Готов съм и ще свидетелствам пред прокуратурата, ако остана жив. Жалбата ми е в РП-Дупница, тя е срещу домакина Лазар Македонски за склоняване към лъжесвидетелства, за физически и психически тормоз над мен, но  вече пет дни от затвора не ми дават изходящ номер. Бях при Стателов, питах го къде ми е изходящият номер, но той отвърна, че деловодителките нищо не са му дали, за да ми предаде каквото и да било. Писах и молба за отпуска 01. ноември, описал съм, че трябва да ходя при неврохирург, да ми бъде направен скенер, Стателов отказва, но на неговите хора дава отпуск през седмица, без абсолютно никакво основание, за сватби, за кръщенета, а аз, че се нуждая от лечение – не разрешава.”

Снимките:

1 Мариян Асенов

2 Епикризата на Мариян

3 Даниела Гюрова

4 Александър Апостолов

5 Затворническто общежитие Самораново

/Вяра