Сайде от Горно Краище се върна от Лондон със съпруг арабин, за да прави в селото образователен център за деца

Сайде Мехмед от белишкото с. Горно Краище, която през 2011 г. разбуни духовете в Родопите с отказа да си свали забрадката в час и това доведе до серия съдебни решения, включително и до произнасяне на Комисията по защита от дискриминацията, 11 години по-късно отново напомни за себе си и изправи властите на нокти. Младата жена е решила да прави в родното си село образователен център за 100 деца.

Сайде се появила наскоро в Горно Краище от Лондон, където живее, след като се омъжила за човек с арабски произход. В неделя тя дори присъствала на сватба в селото и там разказала на съселяните си, че се е отказала да си прави къща, за каквато има разрешение за строеж от 2021 г. и дори вече са издълбани основите й, и вместо нея ще вдигне въпросния център. Той ще е в парцел от  665 кв.м, на два етажа, със застроена площ около 192 кв.м. Сайде вече се е погрижила за водопроводно и канализационно отклонение до сградата и е депозирала документите в РИОСВ – Благоевград, откъдето чака разрешение.

Вчера Сайде и съпругът й ходили при общинския кмет Радослав Ревански, за да му споделят идеята си за образователен център.

„Приветствам всяко решение за инвестиция, особено в сферата на образованието, но ще изчакаме институциите да си кажат думата“, уверил ги градоначалникът.

Кметът на селото Бекир Бекир обаче е доста притеснен от начинанието на младата лондончанка, защото се опасява да не му докара в Горно Краище някоя ислямистка секта. Миналото на Сайде определено води в тази посока. Тя беше в 8-и клас, когато категорично отказа да свали забрадката си в час. През октомври 2011 г. директорът на ОУ „П. Яворов“ в селото Ахмед Дунгьов я изгони от училището, като се мотивира с училищния правилник, според който е забранено децата да изразяват чрез облеклото си своята етническа, верска или религиозна принадлежност, както и с чл. 5 от Закона за народната просвета, който определя образованието в България като светско. Намесиха се обаче доста институции и след 2 месеца Сайде бе върната в училището, като остана да чака само решението на Софийски градски съд и Комисията за защита от дискриминация.

През 2014 г. светският съд в България реши, че забраната да влиза в час със забрадка не е дискриминация, а комисията остави без уважение жалбата й, тъй като „освен в държавните училища, са създадени възможности за осъществяване на правото на образование и в частни училища”. Още преди да чуят последната формулировка, родителите на девойката Мехмед и Хатидже я записаха в частното Средно общообразователно духовно училище в Момчилград, където всички девойки са със забрадки. След завършването му Сайде заминала за Англия, за да се върне тези дни с твърдото решение да образова децата в родното си село Горно Краище

„В селото имаме 1260 жители, доста от тях са деца и трябва да сме много внимателни с подобни инвестиционни намерения”, коментира за „Струма“ селският кмет. Още днес той е решил да извика в кметството Сайде, за да му развие подробно идеята си. Тъй като за образователен център ще са необходими разрешителни от министерствата на образованието, здравеопазването, училищния инспекторат и други институции, Бекир се надява с намесата на държавата децата да бъдат опазени./Struma.bg