Защо в Родопите отглеждат холандски, а не български картофи?
-
- октомври 26, 2014
Държавата трябва да субсидира производството с поне 35%, смятат производители
Родопски пататник, направен от холандски картофи – Това не е шега, нито екзотична рецепта. За съжаление, през последните години в „меката“ на картофите – Родопите, се отглеждат чужди сортове, не български. На 1350 метра височина в местността Рожен се съхраняват картофите от района на село Момчиловци, предава Нова телевизия.
Агрия, Импала, Агата, Трезор, Ривиера, Артемис – това са имената на холандските сортове, които се съхраняват в картофохранилището там. Сред тях е и френският Лузиана. Общо – около 200 тона. Всички произведени в района на село Момчиловци. Сред тях обаче български сорт няма.
„Преди години, когато беше държавно семепроизводно стопанство, произвеждахме наш сорт. Размножавахме и холандски сортове, разбира се. Сега български сорт не съществува. Никой не го поддържа, никой не го отглежда, всичко е вносно, защото е много скъпо. Първо трябва да има клонова селекция да се прави, преди години всичко се субсидираше от държавата. Другата причина е, че няма големи производители”, разказва Илия Канев.
В Момчиловци, където преди 30-ина години почти всяка къща е отглеждала от 2-3 до 10 декара картофи и оттук към пазара са тръгвали по 2500 тона годишно, днес районът произвежда около 600 тона, а хората садят основно за собствени нужди.
Ръчната работа и стръмният терен в Родопския край правят себестойността на картофите, които се отглеждат тук, висока. Така те стават неконкурентноспособни на вноса от съседните страни.
„Себестойността за консумация излиза по 40-45 стотинки. И то при положение, че е добра годината: да изкараш 2 тона картофи от декар. А 45 стотинки е себестойността. За да ги продадеш, трябва да ги продадеш на 50-55 стотинки. За да дойдат да ги купят, на пазара стават 80 стотинки. Това е основното, за да оставят картофите хората”, допълва производителят.
Илия Канев, който се грижи за картофохранилището, е от малкото производители с над 50 декара картофени полета в района. И тъй като целият му живот е свързан с картофопроизводството, има рецепта за неговото съживяване. „Трябва да има субсидиране на килограм картофи за консумация – между 35 и 45% трябва да се субсидира, за да може хората да продават – тогава ще си дойде мечтата да може да се изхранва човек с тях”, категоричен е той.
Така ще се запази българското производство от Родопите, макар и от вносни сортове. А крайният потребител също ще е облагодетелстван: ще може да купува хем български, хем евтини картофи.
www.blitz.bg
Be the first to leave a review.
