Интригата с новия шеф на парламента се заплита, ето защо

Четирима са кандидатите за поста

Часове преди първото заседание на 48-ото Народно събрание (НС) и клетвата на депутатите, четирима са кандидатите за председател на парламента. 

ГЕРБ издигат Росен Желязков за председател на парламента. Той беше министър на транспорта в последния кабинет на Бойко Борисов и депутат в предишните събрания.

„Продължаваме промяната” предлагат Никола Минчев, свален като председател на парламента непосредствено преди успешния вот на недоверие към кабинета „Петков“.

БСП също издигнаха свой кандидат, а именно Кристиан Вигенин – народен представител в 7 парламента и четири пъти заместник-председател на НС.

„Възраждане“ издигнаха официално кандидатурата на юриста Петър Петров за председател на Народното събрание. Ако той не бъде избран, от партията няма да подкрепят друга номинация.

ДПС, „Демократична България” и „Български възход” обсъждат кого да подкрепят след утрешната клетва в пленарна зала.

Каква е процедурата

Пленарният ден започва с регистрация на народните представители (общо 240). Колко ще се регистрират е важно, защото с гласовете на половината плюс един започва процедурата по избора на нов председател. Ако се регистрират всички, трябват най-малко 121 гласа, за да има председател от първия тур.

Председател на парламента се избира по обичайно едни и същи правила.

„Избран е кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако при първото гласуване никой от кандидатите не получи необходимото мнозинство, се произвежда второ гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът, получил повече гласове“, пише в стенограмата от заседанието на предходното 47-о Народно събрание.

Това означава, че за да бъде избран кандидат от първия тур, ако всички депутати са на работа, ще му трябват поне 121 гласа. Тъй като това е почти изключено при разпределението и заявките на политическите сили, по всичко личи, че шеф на парламента ще бъде избран на втори тур.

Правомощията

Председателят на Народното събрание (НС) се избира от народните представите, като изискванията към него са да бъде български гражданин и да е навършил 21 години, да не е поставен под запрещение и да не изпълнява наказание лишаване от свобода.
Председателят на парламента има правомощия по ръководене на НС, както и представителни правомощия, като основните са определени от Конституцията в чл. 77, а останалите са регламентирани в Правилника за организация и дейност на Народното събрание.

Основното правомощие на председателя на парламента са да ръководи разискванията и гласуванията в заседанията на НС, предлага проекта за дневен ред на заседанията, открива, ръководи и закрива заседанията, както и да гарантира реда в пленарна зала.

Председателят има правомощията да удостоверява с подписа си съдържанието на приетите актове, също и да разпорежда обръщенията, декларациите и решенията, приети от НС да бъдат обнародвани.

Негово право според Правилника за организация и дейността на НС е да разпределя законопроектите между комисиите, определя местата на парламентарните групи (ПГ) на политическите формации, президента и членовете на Министерския съвет (МС) в залата и да удостоверява стенографските дневници от проведените заседания с подписа си. Той трябва да следи и за спазването на правилника на парламента.

В основните му правомощията влизат още упражняването на бюджета на НС, назначаването и освобождаването на главния секретар и служителите в кабинета на председателя и заместник-председателите на ПГ и квесторите, и т.н.

Освен това той притежава и всички права и задължения, каквито имат и останалите народни представители.

Председателите

Антим I е първият български председател на НС (Учредително Народно събрание). Той е и председател на Първото Велико Народно събрание (ВНС). Петко Каравелов е избран за председател на Първото Обикновено Народно събрание (ОНС). Той застава начело на парламента и по време на 2 ОНС, но само за три дни. Неговото място заема Петко Славейков, а след това председател става Никола Сукнаров.

Сред известните председатели на парламента, които са били и министър-председатели, са Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Димитър Петков, Димитър Греков, Иван Гешов, Стоян Данев, Александър Малинов, проф. Александър Цанков, Димитър Гудев, а по времето на социализма – Станко Тодоров.

Най-дълго начело на парламента е Фердинанд Козовски от 1950 до 1965 г., той е замесен в убийствата след 9 септември 1944 г. Козовски председателства в 27 НС, в 28 НС, в 29 НС и в 30 НС, като в последното е заменен от Сава Гановски.

Втори с най-дълъг мандат е Станко Тодоров от 1981 до 1990 г., или той е председател на 34 НС и на 35 НС. Тодоров е единственият, който е бил на трите най-високи поста в държавата – премиер, председател на НС и президент за много кратко след оттеглянето на Петър Младенов заради репликата „да дойдат танковете“.

След промените първи председател на парламента е акад. Николай Тодоров, известен учен историк и дипломат. Той ръководи 7 ВНС, но по-известен става неговият заместник Гиньо Ганев. Това е единственият подобен случай в най-новата ни история, когато заместник-председателят е по-популярен, отколкото председателят.

Всички председатели на НС от 1990 до 2001 г. са вече покойници, с изключение на Александър Йорданов, който още е в действащата политика и е евродепутат от ГЕРБ-СДС. Той остава в историята на 90-те години с фразата „днес е един хубав ден за българската демокрация“.

Първият демократично избран председател на НС след промените през 1990 г. е Стефан Савов, лидер на Демократическата партия, която е част от СДС. След победата на СДС през октомври 1991 г. той става председател на 36 ОНС и остава на този пост около година, когато е свален и заменен от Александър Йорданов. Неговото сваляне е първият сигнал за това, че правителството на Филип Димитров губи парламентарна подкрепа и малко по-късно е свалено след вот на доверие през октомври 1992 г. Подобна картина се наблюдава и в последното НС, когато ПП загубиха първо председателския пост, а след това падна и кабинетът на Кирил Петков при първия вот на недоверие.

Благовест Сендов е председател на 37 НС, Йордан Соколов председателства 38 НС, проф. Огнян Герджиков и Борислав Великов заемат последователно председателския пост в 39 НС, а Георги Пирински е председател на 40 НС.

Най-дълго в най-новата ни история председател на парламента е била Цецка Цачева, която на два пъти е заемала този пост – в 41 НС в периода 14 юли 2009 г. – 13 март 2013 г., както и в 43 НС от 27 октомври 2014 г. до 27 януари 2017 г. Тя е и първата жена председател на парламента в историята на България.

Михаил Миков е председателят на 42 НС.

Председател на 44 НС първо е Димитър Главчев, а след това поста заема Цвета Караянчева, която председателства в периода 17 ноември 2017 г. – 25 март 2021 г.

Най-кратко председател на НС е била Ива Митева, която също на два пъти е заемала този пост. Митева беше председател на 45 и на 46 НС.

Цецка Цачева и Ива Митева са единствените, които са били два пъти председатели на парламента от 1990 г. Те двете, както и Цвета Караянчева, са и единствените жени, които са били председатели на парламента в историята на България.

Последният председател на парламента е Никола Минчев, който председателства в 47 НС, но беше свален от поста чрез гласуван от народните представители вот на недоверие. Така Мирослав Иванов, който беше заместник-председател на парламента, стана временно изпълняващ длъжността председател на 47 НС.

48-ото Народно събрание, което започва работа на 19 октомври 2022 г., предстои да избере кой да застане начело на парламента. До момента са обявени няколко кандидатури.

Първата политическа сила, а именно коалиция ГЕРБ-СДС, съобщи, че за председател на парламента ще предложи Росен Желязков. „Продължаваме промяната“ обявиха, че издигат за кандидат за председател Никола Минчев. БСП, която е пета политическа сила, ще предложи кандидат за поста – Кристиан Вигенин, а кандидатът на „Възраждане“ е Петър Петров.
blitz.bg