Българи и сърби премахнаха символично границата за ден край село Бобешино, за да се видят братовчеди, братя и сестри, разделени след Ньойския мирен договор

На празничния 22 септември събор събра българи и сърби. За един ден те премахнаха символично границата край кюстендилското село Бобешино, за да се срещнат наследниците на фамилии, разделени след Ньойския мирен договор. Повече от 100 години границата между Сърбия и България край село Бобешино разделя братовчеди, братя и сестри.

Ивица Захариев е от Босилеградско, той прекоси границата, за да се види с близките си, които живеят в България.

Според Ньойския мирен договор от 1920 година граничната бразда е трябвало да мине и през средата на местния храм. Благодарение на усилията на местните хора е постигнато съгласие черквата да остане на българска територия.

От 30-те години на 20-и век около храма „Свети Йоан Кръстител“ започват да се провеждат така наречените свиждания между роднини, останали разделени от граничната бразда. Сега хората си спомнят с тъга драматичните истории на разделените семейства.

Гости на събора бяха кметовете на община Кюстендил Петър Паунов и на сръбската община Босилеград – Владимир Захариев.

„Независимо от болести и премеждия отново сме тук, за да покажем на света, че тук тупти едно християнско сърце, изпълнено с вечната обща човешка любов. Тази граница съществува само виртуално и на някакви карти. Граница не може да има между тези семейства, между всички нас“, каза Петър Паунов.

„Както каза колегата, граница няма. Никога не я е имало в нашите глави. Дали сме от едната страна на границата, или от другата, ние сме едно. Ние сме братя, винаги неразделими. Нашият етнос и култура са еднакви“, каза Владимир Захариева.

Беше отслужен водосвет за здраве, а след това българо-сръбската гранична среща продължи с музикална програма, в която се включиха състави от двете общини.

Днес границата минава само на метри зад храма. А със срещи като тази хората от двете страни на браздата продължават да пазят връзката помежду си.

struma.bg