Слово на министър-председателя проф. Георги Близнашки на тържествената заря-проверка по случай 102 години от освобождението на Родопите

Уважаеми г-н Мелемов,

Уважаеми госпожи и господа,

Скъпи приятели,

На днешния ден отбелязваме 102 години от освобождението на Смолянския край от османско владичество. Датата 21 октомври, на която през 1912 г. тридневните боеве на връх Кавгаджик завършват с победа, е обявена и за Празник на Община Смолян.

Събитията от онези героични дни обаче далеч надхвърлят смисъла на годишнината, която отбелязваме днес – те са крайъгълна опора в поредицата от исторически актове за сътворяването на идеята за единението на българската нация. Днес, повече от век след „Родопската Шипка“, тези събития трябва отново да ни склонят към размисъл на какво сме способни като българи, за да бъдем единни и непреклонни, когато сме си поставили общонационална цел.

За родопчани дните на свободата настъпват 34 години след Освобождението на Родината, а дотогава Родопите остават в пределите на Османската империя. За онези дни на саможертва и нова бойна слава литературният историк Иван Матев пише:

„През есента на 1912 г. възродената и освободена българска нация е сплотена и духовно въздигната, тя ликува и няма търпение час по-скоро с оръжие в ръка (…) да постигне идеала на Отечеството”. Тези думи са малка част от останалото в националната ни памет, което напомня за духа на национално въздигане, към който днес често се завръщаме, за да напомним на самите себе си, че българската нация израства в борбата на народа ни за свобода и независимост.

Днес, уважаеми госпожи и господа, отново трябва да напомним на самите себе си и на нашите наследници: свободата и българската независимост не дойдоха даром, както в наши дни не можем да чакаме даром това, което трябва да постигнем сами. Когато се покланяме пред подвига на българския войник, винаги трябва да помним и още нещо, което често забравяме – победата е освободителна, но не по-малко важен е начинът, по който е постигната. Искам да напомня за онзи морал на българския войник, който в победния си устрем постигна защитата на населението на Родопите, без значение на неговия етнос и на религията, която изповядва. Родопската епопея е освободителна за българската нация, но и високо морална победа на българския дух и пример, който трябва да ни вдъхновява и днес, когато някои смятат, че в политически противоборства и погълнати от ежедневните си грижи сме загубили изконни свои ценности. Убеден съм, скъпи сънародници, че това не е така и дълбоко вярвам, че толерантността и разбирателството са пътят към единението ни като народ и като горда европейска нация!

Затова призовавам от това свято за българщината място – нека помним и нека се учим от съкровищницата на българския дух и от героизма на миналото ни, но и от поуките на благородството и толерантността, с които славата, извоювана от българското оръжие през Балканската война, закичи българската нация.

Вие, родопчани, помните и знаете. Победата в Средните Родопи беше извоювана от двама български полковници и техните воини – полковник Владимир Серафимов и полковник Димитър Бошнаков. За да се стигне до победоносната битка на връх Кавгаджик на 19, 20 и 21 октомври 1912 година, огромна е заслугата и на местното население, което посреща българския войник като освободител и всеотдайно му помага в справедливото дело. Единството във волята и в усилията стои в основата на всяка победа. Нека се поучим отново и нека помним примера на родопчани и техния непримирим стремеж към свобода и несломима привързаност към българщината.

Уважаеми госпожи и господа,

Нека сведем глави пред героичния подвиг в името на единна България, пред твърдостта и себеотрицанието на гордите родопчани! Дълбок поклон пред светостта на делото им.

Честит празник, родопчани!

Да живее България!