Отиде си гениален стопански ръководител на социалистическа България роден в югозапада!

 Напусна ни един голям човек и българин. На 94-годишна възраст си отиде гениалният стопански ръководител, създателят на едно от чудесата на България, дългогодишният директор на „Булгартабак“ Димитър Ядков.

Двадесет години Ядков е начело на предприятието – години на разцвет, какъвто едва ли е имало преди него и какъвто вероятно няма да имаме никога. По негово време „Булгартабак“ търгува с над 130 компании по света, а страната ни дели със САЩ първото място по производство и износ на цигари и тютюни. За осемте месеца на 1991 г. са произведени около 60 000 тона цигари, от които 48 000 тона за износ и 12 000 тона за вътрешния пазар, съобщава Ядков в отчета си за годината, в която се пенсионира.

Изнесени са 25 000 тона тютюн, а валутните постъпления надхвърлят 320 милиона долара и 60 милиона рубли. Всеки месец след април 1991 г. в хазната постъпват над 60 милиона долара само от износ на цигари и тютюн… Към тогавашна дата обединението няма нито лев външни или вътрешни задължения, разказва в спомените си Димитър Ядков. И още: „На фона на абсурдното искане „да осъдим Съветския съюз“, ние изнасяхме за Русия 54 000 тона цигари. Можеше ли някой тогава да проумее и оцени, че го правим за пръв път с директното кредитиране от 75 милиона долара, дадени от съветското правителство! Ще бъде ли някой някога съден за това, че пренебрегна този огромен пазар, който западните компании чакаха да се отвори с голямо нетърпение?“ Днес е трудно да си представим кабинета на генералния директор на американския концерн „Филип Морис“, където на стената виси карта на света и на нея върху страните от Източна Германия до Владивосток е изписано „БУЛГАРТАБАК“ Това е българската тютюнева империя. Било е. По времето на Димитър Ядков в онази мръсна социалистическа България, която хора с принос единствено в разрухата обявиха за престъпна със закон! Роден е на 28 октомври 1927 г. в полите на Рила, в с. Горно Драглище, Разложко. Убеден антифашист, активист на РМС, член на БКП и БСП с близо 75 годишен стаж. Завършва агроикономика, работи в Разлог и с. Баня. Ръководи Управление „Земеделие” при ОНС – Благоевград, Окръжния кооперативен съюз в Пиринския край. Името му е неразривно свързано с развитието на тютюневия гигант, който по негово време е превърнат в структуроопределящо предприятие за българската индустрия с многомилионни пазари в Турция, европейските страни, САЩ, СССР, в Иран, Ирак, Афганистан, Ливан, Тунис, Бенин и др. Избиран е за секретар на ОК на БКП в Благоевград и за първи заместник-министър на земеделието. Носител е на званието „Герой на социалистическия труд” и на редица държавни награди. Димитър Ядков е бил и вицепрезидент на Международната организация в тютюневия бранш КОРЕСТА. Под негово ръководство, което Ядков поема от 1972 г. , с много усилия и неистов труд за по-малко от 10 години “Булгартабак“ променя изцяло облика си и започва да дава тон в световната тютюнева политика – най-голямо производство на тютюн и цигари на глава от населението, абсолютен световен рекордьор по експорт на цигари, най-висок темп на развитие в света. Наука, производство, реклама и търговия – всичко е подчинено на една цел: развитието. Браншовиците в света започват да говорят за българския феномен. Пред Димитър Ядков са отворени вратите на всички водещи тютюневи концерни по света. Посрещат го с уважение и му се възхищават. „Булгартабак“ се конкурира и побеждава в продажбата на цигари могъщите тютюневи холдинги на САЩ.

Но те не му нанасят удари под кръста, а му помагат всичко, за да се развива, с една едничка нескривана от тях цел – чрез него да навлязат в необятния съветски пазар, който братушките ни са предоставили наистина по братски и в него сме били монополисти. За да добием представа как започва всичко, ето един откъс от книгата със спомени на Димитър Ядков „Булгартабак“, издадена през 2003 г. : „Беше 15 октомври. В новата ми работа се случи нещо неочаквано. Секретарката ме уведоми, че с мен от Скопие иска да говори търговският директор на Македония табак Данчо Шатурков. След като се представи, той каза, че при тях има отговорна делегация по тютюните от САЩ. В последният момент са решили, ако може утре – за един ден – да ни посетят. „Искат да се запознаят с Булгартабак и тютюните ви, но нямат входни визи. Друже Ядков, такава среща ще бъде полезна за Булгартабак и си струва да направиш всичко възможно…“ Казах, че след час ще се обадя. Знаех, че още не съм подготвен за такава среща, а в същото време имах силното усещане, че това е шанс, който не бива да се изпуска. Събрах ръководството и някои специалисти и поисках тяхното мнение. Всички считаха, че такава среща е нужна, но времето за организирането й е много малко… Заместникът по производството Иван Цонев… предложи срещата да се проведе в Станке Димитров (сега Дупница). „Освен, че е най-близко до границата, в това предприятие има добри условия да покажем нашите тютюни. Ако все пак от някои няма, ще уредим да бъдат доставени“. … Обадихме се в „Македония табак“, че утре в 8.30 ч. наш представител ще чака делегацията на границата… На другия ден там ги чакаше Петър Стайков, зам. търговски директор, с добър английски, а ние заминахме директно за Станке Димитров. Делегацията пристигна навреме – 6 души с две луксозни коли на „Македония табак“. От обичайното представяне стана ясно, че двама от тях са президенти. Най-възрастният, г-н Джак Уайднър, леко прегърбен, с остри сини подвижни очи, бе президент на Глен Тъбекоу – специализирана фирма по тютюните на концерна Рейнолдс. Другият, значително по-млад… бе Херолд Вертхаймер – президент на Сокотаб – фирма, специализирана в доставката на ориенталски тютюни за САЩ… Веднага ми направи впечатление, че лично ръководителят на делегацията – президентът на „Глен Тъбекоу“, г-н Уайднър, седна на централния стол, на който седяха главните експерти, и започна преглеждане на балите. По едно време, като взе снопче тютюн от бала произход „Джебел басма“ първа класа, заби нос в него и усещайки тайнствения аромат, неповторим и единствен, в очите му проблеснаха сълзи. Поглаждайки нежно листята с ръцете си, развълнуван изрече: „… Е, мой стари приятелю, след почти 30 години раздяла доживяхме да се видим отново.“ Всички усещахме, че сме свидетели на трогателна „среща“. Това може да се случи само с хора, отдадени на тази професия, дълбоко свързани с тази специфична стока, наречена тютюн, с която, когато се свържеш истински, е за цял живот.

След това, по време на обяда, разбрахме, че г-н Уайднър преди войната е бил представител на Рейнолдс в гр. Кавала и е купувал български тютюни. Оттогава познава „Джебела“, един според него уникален по вкус, аромат и горяемост ориенталски тютюн. На тази среща бяха поръчани и първите количества български тютюни от новата реколта, които да се подготвят за следващото посещение на американските ни гости през февруари 1973 г. Така се сложи началото на едно полезно сътрудничество и износа на наши тютюни за САЩ.“ Освен гениален ръководител, Димитър Ядков винаги е бил непримирим борец срещу бюрокрацията в България, не е премълчавал проблемите пред силните на деня. След 1991 г. се опитва да предложи своите виждания за развитието на „Булгартабак“ и за запазване на пазарите му в новите условия. В спомените си е записал: „След всички срещи имах чувството, че в чужбина оценяват по-реалистично мястото на „Булгартабак“, отколкото у нас“. Димитър Ядков стана свидетел на погубването на неговото дело и както мнозина други талантливи строители на България преживя всички страдания да види как се унищожава смисъла на неговия живот. „Булгартабак“ беше унищожен безмилостно по познатата схема на прехода: източване – мафиотска приватизация – разпродаване – ликвидиране. Знаменитите заводи на предприятието са затворени, прочутите български марки цигари са продадени навън, отглеждането на желаните в цял свят български тютюни е сведено до нищо. Виновни няма… Но България ще я има, докато живее споменът за големите българи и патриоти, вложили себе си за развитието на родината.

Защото жив ли е споменът, делото може да бъде възродено. Поклон пред живота и делото на Димитър Ядков!