Топ Преса представя! Сексологът на ЮЗУ : Сексът удължава живота!
-
- август 5, 2022
Д-р Михаил Околийски e роден на 21.VІ.1972 г. в София. Завършил е сексология и психотерапия в Хумболтовия университет в Берлин, Германия. Преди да се присъедини към Световната здравна организация (СЗО) през 2014 г., е ръководил направление “Психично здраве” в Националния център по обществено здраве и анализи. Автор е на над 100 научни публикации. Преподава сексология и репродуктивно здраве в Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград на акушерки, медицински сестри и социални работници.
Семеен, има две дъщери –Михаела (12) и Виктория (16).
– Кои ви насочи към медицината?
– Родителите ми, които са ветеринарни лекари. Но моето любопитство винаги е било към хората. През 1990 г. завърших със златен медал немската гимазия и бях приет в Хумболтовия университет в Берлин. Интересът ми към психичното и сексуалното здраве се дължи на проф. Хеберле, един от най-известните сексолози в света, американец от немски произход, който ни четеше лекции. Той стана ръководител на дипломната ми работа и на докторската ми дисертация.
– Има ли работа за докторите по сексология в България?
– Има страшно много работа. Не са достатъчно психиатрите, а има твърде малко специализирали сексология. Хората все повече осъзнават, че сексуалното здраве е част от качеството на живота, а не е някаква прищявка. Човек без задоволителен сексуален живот няма добро семейство, не може да планира появата на деца и отношенията с партньора си през годините.
В България липсата на сериозен разговор за сексуалността е тотална. Хората са много объркани на тази тема – или изобщо не говорят за нея, или тя минава през вицове и закачки между мъже. Когато се стигне до някакъв проблем, човек не знае как да го реши, защото се срамува, затова го изтласква.
За съжаление сериозни сексуални проблеми има на всяка възраст – и при мъжете (преждевременна еякулация, липса на такава), и при жените (липса на възбудимост). В училищата няма сексуално образование и младите имат много страхове, а при проблеми реагират крайно. При средната възраст сексуалните проблеми водят до разпад на връзката и търсене на нов партньор. При новия партньор не се оправят проблемите и човек влиза в спирала за откриване на “перфектния” партньор, с когото да няма сексуален проблем, който всъщност се лекува сравнително лесно и успешно. Човек трябва да има знанието къде да потърси помощ и самочувствието, че това не е нещо уникално и не го прави по-малко мъж/жена, а е нормално заболяване.
– Как е при възрастните или там работи принципът “няма секс – няма проблем”?
– Имам доста пациенти на 50+. Все по-често идват семейни двойки, загубили връзката си някъде между раждането на децата, възпитанието им, и потъването в кариерите. Те връщат сексуалността си и това ги кара да се чувстват вдъхновени.
Хората над 60 г. у нас не търсят помощ, може би там наистина се лишават от секс за съжаление. На Запад точно когато човек се пенсионира и има повече време и желание да преоткрие партньора си или ако се е развел, да намери нов партньор. С новите хапчета за потентност на мъжа половият акт е възможен и в много напреднала възраст. Но тези възможности не се ползват достатъчно в България. Разбира се, това не трябва да се прави на своя глава, има рискове, ако се прекалява, но дава възможност и в по-напреднала възраст да се изразява сексуалността.
– След името ви обикновено стои “представител на СЗО в България” – какво означава това?
– Аз съм служител на Световната здравна организация, която има 6 регионални офиса в света. Ние сме под “шапката” на регионалния офис на СЗО за Европа, който се намира в Копенхаген. Малък екип от трима сме. Занимаваме се с всички проблеми на здравеопазването.
– СЗО все още не е одобрило руската ваксина за коронавирус “Спутник V“, нито друга руска ваксина срещу COVID-19, а те се използват в Аржентина, Сърбия, Унгария, много арабски страни, страните от ОНД и др. В същото време СЗО одобри две китайски ваксини, ваксините на Pfizer/BioNTech, на Moderna, AstraZeneca и нейния индийски вариант.
– Руската ваксина не е одобрена, защото руските власти не са дали медицинската документация, за да бъде прегледана и оценена дали е ефективна. Страните, които прилагат руските ваксини, го правят на свой риск.
– Когато говорим за пандемии, обикновено асоциираме с чумата през средните векове (унищожила 1/3 от населението на Европа), тифа в Древна Гърция (убил ¼ от населението) или испанския грип (взел 50 млн. жертви). От ковид в Европа са починали 2,018 млн. души при над 500 млн. население. За пандемия ли ставаше дума при коронавируса?
– Разбира се, че беше пандемия – заболяване с глобален характер и висока смъртност. В България изследванията показват, че 60-70 хиляди души са починали поради ковид или вследствие на ковид (липса на достъп за лечение или усложнения). Имаме 2,5 пъти по-голяма смъртност от обикновено, а това не е наблюдавано никога.
– Анкета на СЗО и МЗ показва, че у нас истинските антиваксъри са едва 12%, 50% от анкетираните са скептици и имат страхове, но и нужда от разговор с тях. Защо за толкова време не се направи нито една смислена кампания, за да разсее тези страхове, а се стигна да се дават пари на възрастните, за да се ваксинират?
– За мен това остава загадка. Още март 2020 г. контактувахме с тогавашния здравен министър и му дадохме всички необходими инструменти, за да развие стратегия за комуникация за риска и въвличане на цялото общество в стратегията. Целта беше да се убедят хората защо е важно да се спазват противоепидемичните мерки и да бъдат подготвени за ваксиниране. Това не беше направено и от служебния здравен министър, и от сегашния. Според мен е поради липса на компетентност колко е важно да се говори с хората за техните притеснения. Когато това не се прави, моментално тези ниши се напълват от скептици и платени тролове. Чрез подобен тип антиваксинални настроения се атакуваше и европейската ни солидарност. За съжаление до голяма степен те успяха – България остана страната с най-ниско ваксинално покритие – под 30%, загубихме страшно много хора. И сега не се наблюдава никаква промяна по отношение готовността на хората да се ваксинират, а се смята, че есента ще имаме следваща вълна точно поради ниското ваксинално покритие.
– Тъкмо отшумява тревогата около ковид и се задава нова тревога – около маймунската шарка. Доколко е основателно целият свят да се тревожи заради под 2000 потвърдени случаи на болест, която обикновено протича леко? Оставаме с усещането, че СЗО непрекъснато акцентира върху някакво заболяване и мнозина свързват това с фармацевтичните компании.
– Не може да има сравнение с маймуската шарка – тя звучи екзотично, но е с ниска смъртност. СЗО обръща внимание на всички здравни проблеми, но не ги преекспонира. СЗО не работи с фармацевтични фирми. Медиите го раздухват поради други проблеми – сега имаше опити да се стигматизират хора. Имаше неверни твърдения, че шарката засяга само хомосексуални мъже. Истината е, че тя се предава по всякакъв сексуален път. Атаката беше свързана с толерантността ни – геополитически кръгове се опитват да ни набутат в една ниша, в която да има непрекъснато борба, съмнение, омраза и т.н.
– Защо сме толкова зле с профилактиката?
– Защото здравните власти продължават да обръщат голямо внимание на болничната помощ и достъпът до лечение, а за превенцията не се прави почти нищо. Знае се, че ако се инвестира 100 г в профилактиката, това са 10 кг в болнично лечение. Тук прозират интересите на фармацевтичната индустрия. Най-големият бич за българите са сърдечно-съдовите заболявания, но ние ме първи в света по тютюнопушене, употреба на алкохол и ниско практикуване на физическа активност. Ако тези три неща се променят, моментално ще спадне потокът към лечебните заведения. Но някой няма интерес това да се случи.
– Спортувате уиндсърф, ски, тенис на корт. Какво четохте за последно?
– Отдавна не чета леки романи. Последно прочетох “Процесът” и “Замъкът “ на Кафка – те са тежки и депресивни, но дават друга гледна точка към смъртта. Когато се сблъскаш с подобен тип проблеми, осъзнаваш защо трябва да си добър с хората, да си смирен. Смятам, че у нас липсва на много нива смирението. Добре е да мислим повече за взаимопомощ и любов към хората, а не за противопоставяне.
Ема Иванова
Проблеми със здравните нужди на бежанците
В момента координирам подкрепата на СЗО за здравните нужди на мигрантите от Украйна. Заедно с Националния щаб под ръководството на вицепремиера Калина Константинова, с Държавната агенция за бежанците и Българския Червен кръст се опитваме да установим къде са липсите на тези здравни нужни. Ето някои от проблемите:
1) Липсата на възможност да се регистрират при общопрактикуващ лекар. Няма достатъчно лекари.
2) След 3 месеца временна закрила бежанците трябва да си плащат здравните вноски, а голяма част от тях не работят. СЗО покрива част от тези суми като временно решение, докато си намерят работа.
3) При украинците има много психични проблеми – депресивни и психични разстройства, посттравматичното стресово разстройство. Нямат достъп до психиатрична помощ.
4) Здравните работници, които се занимават с тях, са в риск от професионално прегаряне. Обучаваме ги да се справят с натоварването.
5) Проблемът с детския ваксинационен календар е координационен. Част от майките не са взели документи за ваксините на децата и чакаме украинското Министерство на здравепоазването да изпрати информация с кои ваксини трябва да се навакса. Другият проблем е антиваксърството, което в Украйна е колкото в България, вкл. за традиционните ваксини за коклюш, дифтерит, морбили. Ако не се приложат, е възможна появата на такива огнища.
Be the first to leave a review.
