Вечерни новини! Националистът Георги Малчанков за репресиите в Скребатно, Осиково и

Илинденско-преображенско въстание в Неврокопско

Най-после дойде очакваният субливен момент. На 20 юли 1903 г. (2 август по нов стил) знамето на освободителната борба се вдигна. Робът се изправи в целия си ръст и заяви за своето право на свободен живот с пушка в ръка. Въстанието пламна! То се разгоря най-напред в Битолския революционен окръг, който разви енергия, която учуди света. В Среския революционен окръг борбата се вдигна на 14 септември. Докато Битолчани мъжествено се бореха с многобройния нападател,Серчани събираха сили да се хвърлят в неравната борба на определения ден. В нашия край – Чепино – дойдоха Войводите Михаил Чеков, Стоян Мълчанков, Тешовалията, Кърчовски да събират четници. На техния зов се стекоха 100 души, готови да ги последват и да изпълнят патриотичния си дълг. Сборният пункт беше една красива горска поляна в местността ,,Белите брегове“, близо до границата, която минавахме по билото на планината. Тук получихме въоръжението си: пушка с по 150 патрона и по две сферични бомби. Разделихме се на четири чети, на всеки воевода по една чета. Четите на Чeков И Мълчанков трябваше да се движат заедно. Командир на българските гранични войски беше капитан Комсиев, много добре разположен към македонското освободително дело. Той бе готов да подпомогне четите с всичко, което му бе възможно. Даже извика фотограф, който направи снимка на четите, когато заминаваха . Към 15 август четите бяха готови за поход. Една нощ с благословията и помощта на българските граничари, четите напуснаха България, преминаха границата и се озоваха в Македония… Дойде и реченият ден да се развее знамето на борбата. Четите на М. Чеков, Ст.Мълчанков, Н. Груйчин и Ив. Даскалов имаха следните задачи: 1. Да нападнат и разбият гарнизона в с. Обидим., 2. Да скъсат телеграфните съобщения между Неврокоп и Разлог и 3. Да завардят шосето в полите на Пирин и да попречат на турската власт в гр. Неврокоп да изпраща подкрепления за Разлог. Нападението се организира така. Груйчин със свои четници и местни хора още на 13 вечерта влезе в селото, за да разучи как да се подхване нападението. Четите на 14 вечерта окръжиха селото и очакваха уречения знак. Към полунощ изгърмя бомбата, хвърлена в казарменото помещение. Това бе знакът за борбата, която трая до разгромяването на гарнизона. Сутринта селото осъмна без гарнизон. След успешното завършване на тая задача четите се оттеглиха в местността „Арами бунар“, през която минаваше шосето от гр. Неврокоп за гр. Разлог. Там на един рид, прекосяван от шосето, заехме позиции и зачакахме. Ето че се зададе аскер, неподозиращ опасността, която го дебнеше. Изчакахме го да влезе в огневата линия и открихме стрелбата. Изненадата от засадата го смути, пръсна се из гората, като подплашено ято птици. Побегна обратно към Неврокоп, но и из гърба го посрещна огън. В паниката от капана, в който попадна, аскерът изостави в ръцете ни целия си обоз от няколко коня, натоварени с храна, муниции и дрехи и благодарение на гората и много насечената местност, можа да се избави с бягство.
След Илинденско-преображенското въстание от 100 къщи в с. Скребатно са изгорени 90къщи. Трима души са съсечени, едно дете е удушено. От селския добитък са откраднати 83 глави едър добитък, 21 глави дребен, коне, магарета. Изгорени са 85 килограма жито от турския башибозук. /пише инспектора до министърът на България/.
. Селото Балдево е опожарено. Запалени са 60 къщи. Загиват 48 души- жени, деца, четници. Заловените деца над 12 години са убивани без пощада.Репресиите се пренасят в Скребътно, Осиково и Фотовица /Огняново/. Начело на наказателния отряд застава самият Неврокопски каймаканин. В целия Неврокопски район започват репресии, убийства и палежи. В Неврокоп са арестувани много членове от местните структури на ВМРО.