Вечерни новини! Фалираме, ей! Левът се обезценява спрямо долара
-
- юли 18, 2022
Вносните стоки поскъпват за българите, повече ще струват и редица ваканции
Паритетът на еврото и щатската валута се свързва с кризисни събития в еврозоната
Рецесията ще засегне и България
Напоследък се регистрира промяна в съотношението между еврото и американския долар. Докато в началото на февруари 1 евро се разменяше за над 1,14 щатски долара, то постепенно понижаваше стойността си спрямо долара. Така средно за последните 6 месеца курсът е около 1,086 долара за евро. През последната седмица обаче се достигна ситуация, която не беше се случвала отдавна на пазарите – еврото и доларът на практика се изравниха. Този паритет е относително рядко явление през периода откак съществува еврото като валута и обичайно се свързва с кризисни събития в световната и най-вече в икономиката на еврозоната.
Очакванията за рецесия в Съединените щати и в еврозоната се засилват през последните месеци. Това пренасочва търсенето към т. нар. сигурни или “безрискови” активи. Традиционно това са деноминираните в американски долари активи и най-вече държавни ценни книжа, емитирани от американското правителство. Други активи като златото напоследък загубиха популярността си като антикризисни инструменти за сметка на криптоактивите. Силният спад на цените на последните от своя страна понастоящем ги прави не особено привлекателни за инвеститорите. В резултат от тези развития най-търсените антикризисни активи остават американските ДЦК.
В полза на тези активи е и политиката на Федералния резерв (централната банка на Съединените щати), която вече стартира цикъла на повишаване на основните си лихвени проценти. Освен това ФЕД не си позволи въвеждането на отрицателни лихви, както за продължителен период от време прави Европейската централна банка. ЕЦБ все още не е започнала процеса на затягане на паричната политика, като се очаква първата стъпка да бъде предприета на заседанието на 21 юли. Междувременно обаче това забавяне допринесе за увеличаване на лихвения диференциал в полза на доларовите активи за сметка на деноминираните в евро.
Освен лихвените равнища и други фундаментални фактори определят поевтиняването на еврото. Този процес съвпада до голяма степен с рязкото повишаване на цените на енергийните ресурси в еврозоната, което стартира от средата на 2021 г.
Базираната на все повече инвестиции във възобновяеми източници енергийна система в съчетание с ограничаване на добива и използването на въглища и ядрена енергия увеличи още повече зависимостта от внос на природен газ. Резкият скок на спот-цените на природния газ в резултат от силното повишаване на търсенето и ограничаването на предлагането от страна на Русия обаче се прехвърли в цената на електроенергията. При относително високата степен на интеграция на пазара на електроенергия (за разлика от пазара на газ) това доведе до високи цени в рамките на Европейския съюз и на евро зоната.
Засиленото глобално търсене допринесе за повишаването на цената и на суровия петрол. Този пазар е глобален, така че това развитие засегна икономиките и от двете страни на океана. При природния газ обаче разликата стана изключително съществена, при положение че Съединените щати разполагат с по-голям капацитет за производство и могат да си позволят значителен по размер износ, докато ситуацията в еврозоната е противоположна.
Избухването на войната в Украйна допълнително усложни обстановката. Предприетите санкции срещу Русия засягат в много по-голяма степен европейските икономики, отколкото американската, най-вече заради пренасочването на вноса на природен газ и други продукти от руски към такива от други източници. Това допълнително увеличи вече и без това високите цени на природния газ в ЕС, тъй като доставките на втечнен газ от Съединените щати не са достатъчни, за да компенсират спада на получаваните преди това количества от Русия.
Особено уязвима се оказа германската икономика, която не разполага понастоящем с терминали за обработка на втечнен природен газ и не може да разчита на този източник освен при добра воля от съседни за нея държави. Така германската индустрия е изправена пред реалната възможност през есента и зимата да остане без природен газ и по този начин множество бизнеси силно да пострадат. Това заедно с повишаването на лихвените нива и затягането на финансовите условия вероятно ще допринесе за рецесия, която ще засегне не само германската икономика, но и целия ЕС, включително и България.
Освен това неувереността, която демонстрира ЕЦБ относно затягането на паричната политика, се тълкува от пазарите като признание за състоянието на еврозоната и уязвимостта є дори при слабо нарастване на лихвените проценти поради огромната задлъжнялост на някои държави като Гърция, Италия, Португалия, но също така Белгия, Франция и Испания.
Всъщност запазването на финансовата стабилност до момента доминира над стабилността на цените, което обаче не подкрепя стойността на еврото спрямо долара.
Така колебливото представяне на евро зоната понастоящем се съчетава с перспективата за криза, която би могла по мащаб да надвиши Великата рецесия, допринасят за негативните очаквания относно цената на еврото. Подобна перспектива е налице и за Съединените щати, но там проблемът с инфлацията и предприемането на действия за коригирането му не доведоха до загуба на доверие във Фед.
Какви са последствията от паритета?
Един от най-важните ефекти от поевтиняването на еврото спрямо долара е поевтиняването на лева спрямо долара. Тъй като левът е фиксиран към еврото, то всяко обезценяване на еврото автоматично води до обезценяване и на лева. Тъй като обаче повечето борсово търгувани стоки се котират в щатски долари, поскъпването на долара спрямо еврото означава, че цените на тези стоки в български левове се повишават. Тоест голяма част от вноса става по-скъп за местното население. Казано по друг начин – покупателната способност на населението за чуждестранни стоки, които се котират в долари, намалява.
Тоест почивката в страни, където се използват долари, или покупката на стоки с цени в долари ще бъдат по-скъпи за местните потребители, а цените на суровините и на някои енергийни ресурси ще са по-високи за българския бизнес.
Един често използван пример напоследък се отнася до цената на бензина и останалите петролни продукти в страната, като се посочва аргументът, че котировките на международните пазари, изразени в щатски долари, преди години са били сходни и няма промяна в акцизите, а понастоящем при подобни борсови цени и данъци има съществена разлика в цената на дребно. Един от факторите, който се пропуска при тези изчисления, е точно валутният курс. При равни други условия, ако сега доларът е с 20% по-скъп спрямо еврото, отколкото е бил преди години, това означава, че и разходите за суровини са с 20% по-високи, отколкото са били тогава. Т. е. условията не са еднакви.
В крайна сметка обаче за цената на дребно на петролните продукти е важна не толкова себестойността на продукцията, а наличието на търсене от страна на потребителите. Покачването на цените напоследък не доведе до съществено свиване на търсените количества, което би дало сигнал на търговците, че цените са станали прекалено високи. Склонността към потребление остава висока и хората са готови да плащат по-високите цени, за да продължат да използват автомобилите си вместо алтернативни средства за придвижване. За това решение влияние оказва и пандемията от COVID-19, тъй като предпазването от вируса става и чрез спазване на по-голяма дистанция с хората извън непосредственото обкръжение.
От друга страна цената на изнасяните от България стоки и услуги, изразена в долари, се понижава. Това не засяга износа за страните от евро зоната и значителна част от ЕС извън нея, но все пак би могло да засегне търговията с Турция, Сърбия, Република Северна Македония, Китай и т. н.
Поевтиняването на лева означава, че се променят относителните цени между износа и вноса. При настоящата ситуация ще се изисква по-голямо количество изнесени стоки, за да се финансира същото количество внесени стоки. Следователно тази ситуация кореспондира с понижаване на търговското салдо и текущата сметка на платежния баланс, което е настоящата тенденция.
Описаните ефекти за българската икономика се отнасят и за еврозоната като цяло – тоест за намаляването на покупателната способност, което е резултат от повишаването на равнището на потребителските цени, е налице още един фактор. Резултатите относно платежния баланс също са аналогични. Неслучайно според актуалните данни германската икономика през май реализира дефицит по текущата сметка, като принос за това има и обезценяването на еврото. Тоест дори една от най-конкурентоспособните икономики в света, която е изправена пред високи цени на енергийните суровини и спадаща собствена валута, достига до ситуация, която е непозната от десетилетия.
Решението, което предлагат европейските политици на създалата се ситуация е добре познато – те призовават за намаляване на потреблението на енергия, което може да се реализира чрез поддържане на по-ниски от нормалните температури в домовете и в обществените сгради и използване на алтернативни технологии от страна на бизнеса.
Същевременно обаче капиталовите потоци продължават да се насочват към Съединените щати вместо към еврозоната, заради по-високата норма на възвръщаемост там. Даже наглед добрата новина за еврозоната – приемането на нов член, Хърватия, не може да промени тази тенденция. Пазарните участници все повече залагат на рецесия в еврозоната, която изглежда очакват да бъде по-сериозна отколкото в САЩ, което е фактор за по-нататъшно обезценяване на еврото.
Be the first to leave a review.
