Арх. К. Сандев: Българският Леонардо арх. Л. Парашкеванов е автор на уникалния център на Благоевград с 9 улички и старото кметство
-
- юли 9, 2022
Общото между сградата на старото кметство в Благоевград, стадион „Г. Аспарухов“ и Националната опера в София разкри миналата вечер пред публика в регионалната библиотека „Д. Талев“ в Благоевград арх. Коста Сандев. Това бе първата среща в рамките на новата инициатива на библиотечното ръководство „Недоразказани истории“ и макар да не събра многобройна публика, бе изключително любопитна и интересна /на снимките/.
„Свързващото звено между емблематичните сгради и съоръжения е арх. Лазар Парашкеванов, наричан Българския Леонардо да Винчи, голямо име в българската строителна практика, архитектура и култура“, обяви арх. Сандев и разказа: „Той е завършил висшето си образование около 1920 г. в Политехниката в Бърно, Чехия, като получава две специалности – „Архитектура“ и „Строително инженерство“, т.е. не е имал нужда от конструктори, когато започва да реализира проектите си, а образованието му е било на високо европейско ниво. Но той не остава в Европа, както днес често се случва с младите ни сънародници, а се връща в България и тук попада под влиянието на земеделците. Семейството му е такова, той е от Хотница, Великотърновско, има 4 сестри и по-малък брат и са се занимавали със земеделие. Приема идеите на Александър Стамболийски и става негов близък и в политически, и в човешки смисъл. Когато убиват Стамболийски по време на Деветоюлския преврат, започва гонение на всички прогресивни хора. Лазар Парашкеванов също попада под ударите на злостната идея за репресиране на интелигенцията и е интерниран в Горна Джумая. Тръгва с акредитационното си писмо към Благоевград (всеки на негово място би го отворил, но той не го прави), пристига и се представя на кмета Мечкуевски, предавайки му това писмо. Той го разпитва, впечатлен е от интелигентността и вида му (Парашкеванов владее 5 езика!) и отваря писмото, като го прочита пред него. А там пише: „Приносителят на писмото да бъде ликвидиран“, те затова са го пратили в тоя край, където, както са казвали, „да го гътне месечината“. Кметът Мечкуевски къса писмото и му казва, че градът има нужда от план на центъра и проект за нова сграда на общината, пита го какво му е нужно и архитектът започва да работи.
В тези години Благоевград вече се развива бурно, правят се много интересни сгради (те са надписани). Дотогава градът бил с кални и прашни улици, с бараки – дюкяни, останали от турско, имало е проблем с редовно прииждащата река, която не е имала корито и се е разливала. Водата също била малко, въпреки че сме в благодатен на вода район. Промяната започва кметът Тасев, след него и Мечкуевски – кметове с голямо желание да променят нещата. Оформят няколко улици с тротоари и започват да се строят красиви сгради – Бучинската къща, Юнионбанк, хотел „Лондон“, хотел „Македония“ на площада… На арх. Парашкеванов е идеята за центъра с многото улички към него. Скоро имах гости, архитекти в Америка, които бяха изумени, а думите им бяха: „Това е уникално! Не го пипайте изобщо!“. Та арх. Парашкеванов остава тук и прави проекта на центъра и сградата на кметството. В нашия площад се вливат 9 улици. Софиянци се хвалят с 5 кьошета, ние имаме девет! Така хора могат да прииждат на площада от много страни. Даже самата сграда на кметството е оградена от 4 улици и самата тя е квартал.
Лазар Парашкеванов присъства на първата копка на кметството, а в строителството му участва цялото население на града, всички мъкнат с каруци и с каквото могат камъни, защото основите са каменни и по 1 м дебели, бетон по-малко е употребяван. Седем попове участват в освещаването на първата копка. Арх. Парашкеванов остава в Благоевгад няколко години да ръководи строителството и след това се оттегля в София.
За нас е голяма гордост да имаме тази сграда на този виден архитект. Тя е паметник на културата от местно значение. Правили сме предложение да стане национален паметник на културата, но това зависи от собствениците, които не са много навити заради допълнителните ограничения. Арх. Вилхелмина Сандева и арх. Александър Сандев я приспособиха за нуждите на НОИ, като спазиха всички изисквания да не се нарушава фасадата, нито структурата и от НОИ я ползват добре. Всъщност сградата е построена с първи етаж да е за дюкяни, магазини, кантори, като по този начин може би са искали да получат и съфинансиране. За времето си тя е била колосална, но и сега е впечатляваща. Племеницата на арх. Парашкеванов Седлоева, която също е архитект, беше помолила преди време едно голямо име в колегията – арх. Кръстев от София, да й каже мнението си, като я види. А той бил лаконичен: „Сградата е с характер!“, и това е много точно.
За жалост днес заведението отпред с тентите закрива част от красотата й, но в такова време живеем, че лакомията и бизнесът са неудържими. Внесли сме предложение до ОбС още миналата есен да се постави паметна плоча с името на арх. Парашкеванов на старото кметство, готов е да я финансира благоевгадчанин, който живее в София, но искането ни не е влязло още за решение на заседание на местния парламент и чакаме.
Но да се върна на автора на сградата и центъра на Благоевград. Освен писмото за ликвидиране арх. Парашкеванов е имал и други премеждия в живота си, два пъти е интерниран за участие във войните – през 1913 г. в Междусъюзническата и през 1914 г. в Първата световна. Но Бог го пази и оцелява. След 9 септември прибързано го обявяват за николапетковист, но бързо е преосмислено величието му и мащаба му като личност.
В съседно Кочериново по негов проект е построена гимназията. В София работи много активно и негова идея е създаването на първите кооперативни жилища. До този момент всеки е правил къщичка с дворче, а той прави проекта за кооперацицята „Св. София“, в която има 100 апартамента в сграда на 9 етажа. И когато над София прелита дирижабълът на граф Цепелин, той я снима отгоре и я разпространява из цяла Европа и още тогава, 30-а година, европейските страни са изумени, че изостават. Фердинанд започва да изгражда осветление на столицата, но спира поради липса на средства.
Арх. Парашкеванов активно участва и със собствени средства за уличното осветрение. Негов близък – Бакалов, е играл футбол в „Левски“, но загива в Първата световна война. И от пиетет към него, ангажиран от ФК „Левски“, той прави проекта на Герена, включително избира и мястото му. Докато Стамболийски бил жив, му възложил да направи Земеделския дом, но след убийството му идеята е осуетена. Възобновява се след 9 септември 1944 г., но му казват в този Земеделски дом да е и Народната опера. И той така разработва проекта. За откриването й през 1967 г. канят световния диригент Енрот и той му казва: „Постигнал си нещо върховно! Акустиката е по-добра от Миланската скала, но не го казвай на никого“. До края на живота си имал ателие в сградата на Софийската опера.
По идея на Лазар Парашкеванов започват да се изграждат прототипите на хлебозаводите, фурните в кварталите, дотогава всяка къща е имала пещ.
Истинска реликва за мен е картата му за пътуване, която притежавам и с която той се е придвижвал из страната“, показа на финала арх. Сандев.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
Be the first to leave a review.
