Доброволката Юлиана Кулюкина: Благоевград е пример как се настаняват бежанци! В Перник ги замерят и бият!

Жена на 65 г. получи инсулт от нерви, не знаеше къде ще я пратят след 31 май

КОЯ Е ТЯ

Юлиана Кулюкина е родена и израснала в украинския град Днепър. През 2014 г. се запознава с бъдещия си съпруг – българин, доброволец в конфликта в Киев. Двамата идват заедно у нас през 2015 г. и създават семейство. Имат дъщеричка на 2 години. Юлиана е доброволец към кризисния щаб за бежанците към Министерския съвет и е сред активистите за помощ на бягащите от войната в Украйна и тяхното социализиране у нас. Също е и съосновател и поддръжник на най-голямата социална група Допомога украянським буженцям в Болгаруя/Помощ за украинските бежанци, в която членуват близо 85 000 души.

– Каква е помощта, която предоставяте на украински бежанци у нас, г-жо Кулюкина?

– Помагам в две насоки. Създател съм на най-голямата група във Фейсбук за помощ на наши сънародници, бягащи от войната. Там отговаряме на въпроси и насочваме хората към други групи за работа, настаняване, откриване на адреси, училища и детски градини. Отделна група имаме и за подкрепа на украинския бизнес в България. Влязох и в кризисния щаб към Министерския съвет. Там предлагаме програми, работим заедно и имаме обратна връзка какво се случва на терен.

– На какво ниво е комуникацията с държавата?

– Не винаги се получават желаните резултати, но работим с енергия. Написахме програма за настаняване на бежанците, проучвайки информацията именно от хората, търсещи помощ за настаняване и храна. Държавата не разполага с такава информация. Някои от тях са останали да работят сезонна работа в хотели на морето и където са успели да намерят работа. Никой не знае, като свърши сезонът, какво ще се случи с тях.

– Разкажете ни за конкретни случаи.

– Дали са сградата на стара, неработеща болница в Пловдивска област на Наталия, много добра и грижовна жена, а тя я е превърнала в общежитие за бежанци. Хубав пример е как община помага на бегълците от кръвопролитията. В Габрово също много помагат. В Благоевград по европейска програма настаняват бежанци в социални жилища. В София има няколко центъра, които дават хуманитарна помощ, за образование и интеграция.

Обясняваме на родители и придружители накъде да поемат и какво да правят. Има спешни и неотложни случаи, при които сме доброволци. При фатални случаи плащаме за кремация.

– Има ли такива от началото на бомбардировките?

– Около десетина случая имаме на починали хора заради стрес от преживяното в Буча, Мариупол и други взривени градове. Успели са да се измъкнат от тези горещи точки и да пристигнат в България, но тук са издъхнали от огромното напрежение и нерви. Жена на 65 години не знаеше какво ще се случва с нея след 31 май, когато приключваше програмата за настаняване на бежанци. Получи инсулт и сега е парализирана. Настанена е в хоспис в Добрич. 40 лв. на ден е престоят й, поет е от собственика на хотела – Александра, в който беше настанена преди това в Балчик. Александра е много хубав и грижовен човек, намерила е работа на много украинци. А държавата не й плаща тези 40 лв. за жената с инсулт.

– Тъкмо покрай края на тази програма дойде и напрежението с вицепремиера Калина Константинова и нейното изявление. Как то повлия върху украинската общност?

– Много лошо! Сега украинците получават заплахи от българи. В общежитие в Перник живеят майки с деца. Същата вечер някой хвърля бутилки с бира и яйца по балконите. Слава Богу, няма пострадали. Но отношението към украинците се влошава след подобни изявления. Нерядко ги ругаят в магазините, от социални работници има много оплаквания. Където им се полага безплатен превоз, често ги карат да си плащат билетите, а украинците не знаят всички свои права. Те са загубени и не знаят езика. Няма достатъчно добра комуникация между Министерския съвет и бежанците, това е много лошо. Константинова се извини пред кризисния щаб, но смятам, че и от Министерския съвет трябва да излязат с официално и публично изявление.

– Какво казахте ка Калина Константинова?

– На срещата с кризисния щаб й казах, че трябва да се извини пред украинската общност. Има хора, които са загубили цялото си семейство във войната. Тя се извини пред нас. Каза, че думите й може да са прозвучали по-агресивно и не мисли, че всички са туристи.

– Искрено ли беше според вас?

– Мисля, че наистина е доста уморена и се опитва да прави много неща. Знам, че има саботаж от Министерство на туризма. Министърът каза, че всички трябва да излязат на пазара на труда. Хотелиери настаняваха в една стая по няколко семейства, а взимаха пари дори за новородени бебета. Нямаше и детска кухня. Имаме доста оплаквания за лоша храна.

– Политическата ситуация е сложна сега на фона на войната и инфлацията. Смяна на властта какъв вариант е за вас?

– Има неща, които не ни харесват, но знаем, че няма да станат, ако дойде ново служебно правителство на Радев. Много неща, направени от доброволците, могат да бъдат буквално прецакани. И след 2-3 месеца няма да знаем къде ще бъдат бежанците. Истината е, че доброволците трябва да работим с Министерския съвет и да има комуникация. Липсата й си обяснявам с това, че имаме спешни ситуации за решаване веднага, а се срещаме с кризисния щаб веднъж седмично. Трябва да има работни групи и със здравното, просветното и туристическо министерство, каквито сега няма.

За многодетни майки трябва интеграция. Затова са необходими учители по български език. Не е задължително да са преподаватели. Трябват ни и още психолози. Никой не ги пита колко приятели и роднини са загубили, какво са видели. Нашата задача е да подадем ръка за помощ за новия живот на тези хора.

Имаме голям проблем с ваксинацията. Българският имунизационен календар е по-различен. На украинчетата са необходими още пет ваксини. Лошо е, че не могат да се установят ваксините им, а от здравното министерство предлагат да се бият отново, ако не можеш да докажеш – без значение дали имаш или не вече. И това е голям проблем.

– Какво е посланието ви към държавата и хората?

– Тази кауза няма да спре. Затова призовавам всички да бъдат човеци. А държавата да подобри диалога и да ни чуят. Просто искаме адекватна помощ, съответстваща на нуждите на хората. Да се помага на действително нуждаещите се. А ние ще помогнем на държавата да се справи с тази кауза.