Летописецът на футбола в Благоевград М. Кехайов-Сукси събра историята на „ПИРИН“

49-годишният днес благоевградчанин Методи Кехайов е по-известен сред приятелите си и привържениците на футболния „Пирин“ само като Сукси. Иначе той от години е служител на ВиК в областния град. Дава едноседмични дежурства на водохващането в м. Славово в Рила планина. Следващата седмица почива и има достатъчно време да се отдаде на своята страст – събиране на архивни снимки и спомени за историята на футбола в Горна Джумая, днес Благоевград. Преди няколко месеца Сукси подари богатия си фотоархив на Регионалния исторически музей. Неговата колекция е в основата на експонираната изложба в музея, с която се почита 100-годишнината от началото на организирания футбол в областния град на Югозапада.

„Всичко започна преди доста време, да съм бил на 13-14 години – започна своите откровения пред „Телеграф“ футболният летописец. – На „Пирин“ предстоеше мач навън и тръгвах към автогарата, където чакаха специално организирани автобуси. По пътя ме спря един достолепен човек: – Младо, къде? – На мач – му отвърнах. – Какво е за теб „Пирин“? – попита ме той . – Футболът – му отговорих.

Тогава той ми каза едни думи, които ще помня цял живот и ще разказвам на всеки: „Ансамбъл „Пирин“ е душата на Благоевград, а футболният „Пирин“ е сърцето му!“. През цялото пътуване и на самия мач бях в плен на тези негови думи. По-късно разбрах, че това е бил професор Кирил Стефанов, ръководителят на легендарния ансамбъл „Пирин“.

Сукси си спомня и пророческите думи, които му е казал преди години Чори Петров. Като дете той се явил на изпит за приемане във футболния интернат. Чори му казал: „Теб не те виждам на терена, ама там, да викаш на трибуните, там те виждам“.

НАЧАЛОТО

Оказало се, че в благоевградския музей нямало нищо за историята на футбола. Тогава в него се заражда идеята за създаване на фотоалманах. И Методи тръгва да издирва ветераните футболисти и треньори. Отишъл първо при семейството на вече покойния вратар Христо Христов-Бараката: „Приеха ме радушно, дадоха ми всичко от личния си архив. Като излязох и останах сам, плаках от щастие. Бях само чувал за Лулейски, за Мечо, за Боре Николов-Заека, Данчо Попмихайлов, Шмайзера и др. Постепенно пожълтелите от времето снимки се увеличаваха. Посъветваха ме да не търся само снимки, а и всичко, свързано с футбола. Да записвам спомените. Започнах да се ровя в старите вестници. Свързах се със спортния журналист Силвестър Милчев, той ме насочи към Държавния архив в София. Всяка седмица, когато бях свободен, пътувах. Един ден в националната библиотека от сутрин до вечер, на следващия ден в Държавния архив, после в нашия архив. Започнаха да излизат неща, напълно непознати за мен и за цялата футболна общественост.

От страниците на вестник „Спортъ“ от 28.10.1923 година прочетох за създаването на СК „Македония“ 1923 година. Пак от вестник „Спортъ“ от 12.12.1924 прочетох, че отборът е основан на 1 март 1924 г. Тук, в Благоевград, ги помолих да ми докажат откъде се базират на 1922 г. Категоричен отговор не получих. По-късно открих, че „Македонска слава“ е създаден през 1925, а не 1928 година. „Ботев“ е от 1934 г., 30 април. След 9 септември 1944 г. футболистите на „Македонска слава“ са набедени за фашисти. Те биват избити или изгниват в Белене“.

ЛУДИЯ

В библиотеката и в архива му казвали: „Ти си лудият. Идва лудият“. Сукси ходил в Пловдив, за да се срещне с Иван Глухчев. Въртял се насам-натам около стадиона: „Какво се въртиш, като… айде да не казвам какво“, го попитал непознат. „Чакам Иван Глухчев“, му отговорил и обяснил кой е и защо го чака. „А ти мен познаваш ли ме?“ Гледам – нещо познато, но името ми убягва. – Ти за Чико Дерменджиев слушал ли си? – Да – отговорих му. – А знаеш ли, че и аз съм бил треньор в „Пирин“, макар и за малко. – Да, знам. Тогава си спомних един мой разговор с Виктор Андонов, който ми каза, че Чико е пуснал Иво да играе за първи път“.

Запомнил от Чико Дерменджиев думите му: „Проклет да бъде този, който разби шампионския отбор на „Пирин“. По всички футболни показатели следващият шампион на България 1994-95 трябваше да бъде „Пирин“!

Незабравима е срещата със Спиро Дебърски. Сукси записал разговора с диктофон: „Беше уникално, бай Спиро ми разказа много неща. Като разбра, че и двамата сме от Орлин махала, му стана много драго. Чуваме се с Петър Петров-Пешката, с Методи Стоянов-Мечо, с Борислав Хаджиев-Шмайзера, с Овнарски, Борето Николов-Заека. Всички ми дадоха снимки от личния си архив. А в едно заведение Лазар Причкапов ми каза: „И дебело да подчертая, футболният отбор на „Пирин“ е гордостта на цяла Пиринска Македония“.

Сукси си спомня как седнал до Димитър Пенев в кафене. Пената го пита: „Какво ще пиеш?“ Отговаря му: „Кафе и кола!“. „Я му дай айран с мастика“, поръчва Пената на сервитьорката.

ЗЕЛЕНО СЪРЦЕ

След толкова много срещи в Сукси отново изплува разговорът с професора: „Футболът е сърцето на Благоевград“. Така се роди заглавието на фотоалманаха – ЗЕЛЕНО СЪРЦЕ! Той си поставя и по-висока задача. Защо да не се основе в Благоевград Музей на футбола?!

Имаше „Македония“, „Македонска слава“, „Илинден“, „Вардар“, ,Левски“, „Тича“, „Ботев“, „Юли Дерменджиев“, „Торпедо“, „Строител“, „Ботев“ и чак тогава „Пирин“, казва Методи Кехайов. Внучетата на Баба Македония и Дядо Илинден са малките „хлапета” и орлета“, но и дамските „Спортика“ и „Пирин лейдис“. Както и „Пирин 2001“, „Пирин 1922“ на Пламен Мирчев.

СЛУЧКИ

През 1963 г. „Ботев“ има договорен приятелски мач с „Брегалница“ в Щип в съботен ден. В последния момент щипяни настояват, без да обясняват защо, срещата да се изтегли в сряда. Макар и без желание, благоевградчани заминават и мачът се играе. Късмет – в събота, 26 юли 1963 г., става опустошителното земетресение в Скопие, което взема няколко хиляди жертви. В Щип също има големи разрушения и пострадали.

„Пирин“ пътува за мач с „Бачигалупо“ в Италия и виждат обява for sale, for rent. Футболистите питат какво означава, а преводачката им обяснява. Мечо възкликва: „Мале, сега слизам и си купувам кола, взимам я назаем. А аз още чакам вноска за кола!“. Веднага до него приседнал човекът от Държавна сигурност и не само го смъмрил, наказали го да не играе на мачовете. Правил е капиталистическа агитация! За награждаването домакините от „Бачигалупо“ им приготвили подаръци – бутилки бяло и червено кампари. Наредили на футболистите да не взимат подкуп от капитализма.

С Мечо има и друг весел епизод, който още се разказва в Благоевград. Шмайзера си уредил от шефа на КАТ регистрационен номер с четири седмици. Мечо, който също вече си купил „Жигули“, отива в КАТ и сърдито пита: „На Шмайзера дадохте четири седмици, а на мен защо не ми давате четири десетки?“.

Запалянковци пътуват за мач към Чирпан и сядат в крайпътно заведение да похапнат. След малко спира и автобусът на „Пирин“ с футболистите. Вместо да си поръчат, те притеснено изваждат по две филии хляб и едно кебапче между тях. Целият град вече знаеше, че тогавашният собственик на отбора Методи Калъмбов държеше футболистите на хляб и вода. Заплатите им с месеци закъсняваха.

През 1973 г. за влизането в „А” група на футболистите им дали бонус по 30 лв. и позлатен часовник „Польот“!

ТРИБУНА

На 12 август 1973 г. е първият домакински мач на „Пирин“ в А група срещу „Славия“. Стадион „Христо Ботев“ се пука по шевовете. Новоизградената трибуна само от дърво и метал е препълнена. „Пирин“ води с 2:0 и публиката е в еуфория. Минути преди последния съдийски сигнал някой извиква от тълпата в новия сектор: „Бегайте, пейките падат!“. Паникьосан, народът се изсипва за секунди на терена. Съдията започва да бяга към другия сектор, крещейки: „Какво искате, нали водите с два на нула!“. После настъпва успокоение и публиката се връща по местата си. Мачът завършва 2:1 за „Пирин“. Инцидентът приключва само с 1-2-ма леко пострадали.

На 16 септември 1973 г. нашумелият вече новак в групата на майсторите „Пирин“ играе на „Герена“ срещу „Левски“. Вестник „Спорт“ излиза на 1 страница със заглавие: „60 000 на „Герена“. В своята история стадионът на сините е бил препълнен единствено в два мача: на „Левски“ с Гунди срещу „Бенфика“ /Лисабон/ с Еузебио на 10 ноември 1965 г. и после на „Левски“ срещу „Пирин“ /Благоевград/. От Благоевград към София и обратно пътуват допълнително влакове, както и стотици лади и москвичи. Третия път над 100 000 изпълват и терена на погребението на Гунди.в.Струма