50 г. след откриването на Бойчова дупка в Логодаж уникалната за Балканския полуостров пещера все още е „скрита” за туристите
-
- юни 9, 2022
Уникална пещера в благоевградското село Логодаж крие красотата си вече половин век. Била открита случайно от работник, който охранявал каменната кариера в селото, а случката и първото влизане на дузина местни хора в нея е описал емоционално в разказ началният учител в селото, отдавна пенсионер, Славе Владимиров.
Че са минали 50 г. от паметното за логодажани събитие, напомни във вестник „Струма“ известната учителка по химия в Благоевград Цветанка Николова, председател на екосдружение „Природата е в нас и ние сме в нея“, която след пенсионирането си се премести да живее във фамилната къща в с. Логодаж. Тя пази снимки и документи от проучванията на пещерата преди години от спелеолози и открити в нея от Петър Берон ендемити – многоклетъчни организми от фауната, които ги няма никъде другаде.
Цветанка Николова е човекът, който не спира да прави опити пещерата Бойчова дупка, позната сред местните като Бойчовата пещера, да се социализира и да стане достъпна за туристите. Това е мечтата и на Славе Костадинов, който недоумява как толкова години не се намери управник, който да се погрижи това да се случи.
„През 1972 г. правеха пътя през селото към границата с Македония. Една вечер се бяхме събрали в читалището, двама играеха шах, останалите кибици гледахме“, върна се 50 г. назад в спомените си 86-годишният бивш начален учител. „Кметът Герасим Тупаров разказа как пазачът на кариерата, който бе и ловец, се натъкнал на пещерата случайно. Видял лисица да влиза в дупката, тръгнал след нея, преминал пълзешком по тесен коридор и пред очите му се разкрила широка зала. Предложи да отидем да видим и на другия ден 12-13 души бяхме пред входа. Влязохме с прожектор, чийто кабел бе дълъг 250 м. В края на тунела имаше тясна площадка, а пред нея яма, дълбока към 4 м и широка около 7-8 м. Отсреща се виждаше широка площадка като театрална сцена, в чийто ляв край имаше широк тунел. Един тръгна напред и закачи въже по образувалите се зъбери в скалата. В първата зала, която нарекохме „Сарая“, имаше извор с ваничка под него, а в средата стърчеше приказно красив сталакмит на височина половин човешки бой. Приличаше на туя, но по-късно крадци го измъкнаха и продадоха по морето. Тръгнахме по скалния процеп нагоре и вляво целият скат бе покрит със сталакмити и сталактити, в много от тях виждахме образи на видни наши възрожденци и изображения на клек. Когато стигнахме до края на пещерата, неразвити от кабела останаха 10 метра. Малката зала, до която стигнахме, бе пленителна с кристалите си, заради които я нарекохме Порцелановата стая. В нея имаше образувало се малко коритце, в което се оттичаше вода от един улей отгоре. Когато се върнахме обратно, установихме, че са минали четири часа от влизането ни. Пещерата е наречена на махала Бойчовци, в която се намира. На излизане си събрахме от земята за спомен по 1-2 къса от падналите образувания по време на вривовете за строителството на пътя, но за жалост през годините иманяри и недобросъвестни хора са влизали и са унищожили голяма част от красивите образувания, за да правят бизнес. Проучване на пещерата е правено от спелеолози, имаше и статия, че Бойчовата пещера е най-хубавата в България“, разказа Славе Владимиров.
Брат му Георги, който живее със семейството си в София, вчера за първи път видя местната забележителност, която е в скалите, отдясно на пътя за махала Бойчовци.
Цветанка Николова разкри, бе в Бойчовата пещера преди време са правени няколко сватби на спелеолози и не скри надеждата си, че няма да са последните.
„Преди 15-ина години кариерата се измести с около 1 км нагоре заради тази пещера и от „Пиринстройинженеринг“ в момента там само обработват материала“, обясни кметът на с. Логодаж Пламен Червенков. „Пещерата е уникална за Балканския полуостров, но са нужни много пари за социализацията й и да стане достъпна за туристи, без да се налага пълзене“, допълни той.
Червенков си спомни, че по време на управлението на кмета Костадин Паскалев общината била разработила проект за благоустрояване на пещерата и района около нея, стойността му била около 800 000 лв., но не било спечелено финансиране по него. Селският кмет заедно с логодажани силно се надяват новият програмен период на ЕС да даде възможност красотата на Бойчовата пещера да стане достъпна за всички, а от отдела по евроинтеграция в общината да разработят и спечелят проект за финансиране.
struma.bg
Be the first to leave a review.
