В седмицата на Мечкинден: Какво става с Хуба, Вихър, Горан, Никола, Мишо и Анета

Първи епизод – спасяването на Хуба, Вихър и Горан

Историята на трите мечета започна през лятото на 2021 г., когато бяха намерени от местни горски служители в Родопите – стресирани, уплашени и без майка. Те веднага бяха откарани в ПАРК ЗА МЕЧКИ – Белица, управляван съвместно от ЧЕТИРИ ЛАПИ и фондация „Бриджит Бардо“, където бяха прегледани от специалисти. След това със съдействието на МОСВ трите мечета бяха транспортирани до специализирания център за рехабилитация „Арктурус“ в Гърция, където месеци наред бяха подготвяни за живота в дивата природа. В този период те усвоиха умения, без които не биха могли да оцелеят.

„Когато едно мече остане без майка, то няма от кого да усвои необходимите за живот умения. Няма откъде да научи как да си набавя храна, как да се защитава, да се крие, да различава опасностите и да се катери по дърветата. Престоят му в рехабилитационен център, където да се научи да бъде истинска мечка в спокойна среда, незастрашена от хората, е неговият единствен шанс за оцеляване. Така, освен че опазваме неговия живот, работим и за превенция на евентуални бъдещи конфликти с потенциални щети“, разказва Александър Дуцов, старши експерт в програма „Опазване на видове“ във WWF.

След като преминаха през необходимия период на укрепване и изграждане на жизненоважни навици, Хуба, Вихър и Горан бяха върнати в България и пуснати обратно в техния роден дом – дивата природа.

Втори епизод – спасяването на Никола, Мишо и Анета

През юли миналата година Спасителният мечешки отряд на WWF получи сигнал за петмесечно мече, останало само и намерило убежище на дърво в двора на имот в село Костенец. След внимателно планиране на операцията и разпределяне на задачите малчуганът, получил името Никола, бе свален на земята в прегръдките на член на Отряда, който се покатери на дървото, за да прихване изтощеното от глада и жегата мече.

Същата есен Отрядът спаси две мечета-сирачета, привлечени от хранилка за животни край елинпелинското село Крушовица. Реакцията на експертите бе мигновена. Те пристигнаха на мястото и поставиха специализирани капани за улов, както и фотокапани за постоянно наблюдение. Така малката Анета и братчето ѝ Мишо получиха още един шанс за живот.

Няколко месеца по-късно трите мечета, преминали през същата адаптационна процедура, бяха пуснати на свобода на подбрано местообитание на кафяви мечки на територията на Национален парк „Рила“. Това стана възможно след като техните рехабилитатори в „Арктурус“ прецениха, че мечетата са достигнали подходяща възраст и килограми, гарантиращи, че няма да имат естествени врагове.

„Грижата ни за мечетата не приключи с тяхното връщане в природата. Никола, Мишо и Анета са оборудвани със специални GPS нашийници, с помощта на които можем да проследяваме движението им. Във всеки един момент имаме готовност за посещения на терен, включително и да ги заловим отново, ако се наложи. Искаме да израснат самостоятелно, но ще се намесим, ако възникнат съмнения за здравословното им състояние или ако се появят признаци за проблемно поведение. За щастие, те се адаптират много добре към условията на дивата природа“, споделя Нада Тошева, ръководител програма „Опазване на видове“ във WWF.

Защо WWF опазва мечките?

Кафявата мечка изминава десетки километри на ден. Храни се с диви плодове и допринася за разнасянето на семената им, а с това и за генетичното разнообразие на растителните видове. През пролетта, когато храната все още е оскъдна, мечката се храни и с умрели през зимата животни, като стомахът ѝ е достатъчно устойчив, за да смели всички патогени. По този начин тя спомага за ограничаването на разпространението на опасни болести. Мечката също така е индикаторен вид, т.е. нейната защита косвено гарантира благоприятна среда за много други видове от същата екосистема.

За съжаление обаче, мечките у нас са застрашени от изчезване. Те са защитен вид и са вписани в Червената книга на България. Убиването им е криминално престъпление. И все пак всяка година близо 100 мечки стават жертви на бракониерство.

Голямата мисия на WWF е да спомогне за изграждането на бъдеще, в което хората живеят в хармония с природата и нейните обитатели. „Абонирай се за природата“ и стани част от каузата на WWF с месечно дарение по твой избор. Единственият начин да не допуснем епизодите на природата да приключат преждевременно е да действаме заедно. Виж как на dari.wwf.bg.

„В България има дарителска култура. Хората си помагат, особено при кризисни ситуации. Но за съжаление, не всички осъзнават колко е важно да станеш редовен дарител на организацията, чиито каузи подкрепяш. Така допринасяш за нейната сигурност и ѝ помагаш да планира дейностите си. Това неизменно води до по-голямо въздействие в дългосрочен план. Всяка гражданска организация, която работи в полза на обществото, има нужда от постоянни дарения, за да може да постига амбициозни цели и да сбъдва мечти. Особено когато става дума за дива природа и околна среда“, обяснява Елена Ганчева, ръководител на кампанията „Абонирай се за природата“.