Григор Вачков: В театъра ми е по-добре и по-леко, там е истината
-
- май 26, 2022
Григор Вачков и неговата емблематична усмивка остават завинаги в историята на българското кино и театър. Актьорът, който с всяка своя роля става любимец на зрителите, е играл в 44 филма. Гришата, както го наричат колегите му, е роден на днешната дата през 1932 година в Трънчовица. Завършва ВИТИЗ през 1955 година, след което става член от колектива на Държавния сатиричен театър от самото му основаване.
Преди това работи във винпром и яйцекомбинат в Левски. Очаровал е публиката и от сцената на Врачанския народен театър, мвакар и за кратко. В Сатиричния театър започва да играе през 1956 година и е там до своята кончина – на днешната дата през 1980 година. Дебютът му в киното прз 1960 година. Популярността му добива широки размери след като изиграва ролята на капитан Димитър Бомбов (Митко Бомбата) от телевизионния сериал „На всеки километър” (1967-1971). Там се превъплъщава в образа на комунист-революционер.
Едни от филмите му, получили международно признание и награди от кинофестивали, са „Последно лято” и „Мъжки времена”. Последният му филм е „Мера според мера”, в който неговата роля остава недовършена. В нощта срещу 12 март 1980 г. Григор Вачков получава тежък инсулт и е закаран в Правителствената болница. На 18 март издъхва, без да дойде в съзнание. В кариерата си получава и признанието на критиката – Златен медал за мъжка роля за превъплъщението си в Иван Ефрейторов от филма „Последно лято” на фестивал за авторски филми в Сан Ремо, Италия, Наградата за мъжка роля за ролята на Банко във филма „Мъжки времена” от Фестивала на българския игрален филм – Варна, носител е на званията „Заслужил артист” и „Народен артист”.
Ето някои интересни размисли на великия актьор:
Знаех целия Чудомир наизуст. „Че ти – какво, можеш артист да станеш” – казваха приятелите ми. „Аз! Артист! – недоумявах – едно никакво момче, селско”!
Аз исках да стана артист, а не агроном-винар, както искаше земята ни…
Хуморът е най-сполучливото средство за самозащита.
Киното е много по-масово, по-популярно. Но на мене ми е по-добре и по-леко в театъра. Там е истината – в трите измерения. Там имам възможност да погледна всеки един, да обхвана с очи всичко, да се проверя чрез публиката. А в киното се работи слепешком. Резултатът там се вижда много по-късно, когато вече няма възможност за поправка.
Невена Коканова. Тя е чудесен човек. Жалко, че не всички я познават, както аз я познавам. Сътрудничеството ни в театъра с нищо не може да се замени. Такова усещане, такава искреност! Макар че как мога да я отделя от Татяна Лолова, от Стоянка Мутафова – те са големи актриси. Или пък от Кольо Анастасов, Нейчо Попов, Парцалев. Чудесни приятели.
Какво би се получило, ако след невероятния успех на „На всеки километър”, където за всички аз съм Митко Бомбата, се явя между хората като един помпозен, високомерен артист? Че нали зрителят веднага ще се огорчи. Обаянието на героя ми ще изчезне. Обратно, то ми е в характера, аз започвам веднага на ти с човека. Той така иска, както е бил с мене, докато ме е гледал на екрана. Навсякъде аз го удрям по рамото: „Е -е-е, какво правиш!” – разговарям приятелски. Стотиците писма, които получавам са вече съвсем друго, те показват, че не греша.
Едно момиче от Мездра ми изпрати един обемист тефтер – алманах с 30 въпроса, на които ме молеше да й отговоря. Отговорих й заедно с другите мои колеги. Друго момиче от Стара Загора ме моли така да и пиша писмата, че да ги получава винаги в четвъртък. Едно дете от Хасково ми изпрати бурканче със сладко от портокалови кори. А над писмото на ученици от Девин плакахме като деца: “Скъпи другарю Вачков, ми пишеха те. – Научихме, че сте болен от бъбречна болест и нашият клас Ви изпраща боровинков сок”. Изпратиха ми няколко пъти. Аз го изпих с огромна вяра. Тази тяхна чистота не може да не ми помогне.
Аз имам един идеал, един път – на народностното, истинското, земното. Всичко това е споено с един хубав поглед в бъдещето, с чувство за утре, за вдруги ден.
ilindenpres.bg
Be the first to leave a review.
