Войводата на Банско връща славата на хайдутите

Ах, това македонско мъжко сърце, което може силно да люби, но и силно да мрази!

Пълно с емоции и чувства, с кураж и смелост. И все едно неспокойно, че все се бори я за идеали, я за невъзможни каузи. И винаги, ама винаги е изпълнено с любов към родината! Това добре знае Димитър Касапинов от Банско. Той и още няколко млади патриоти са част от Сдружение „Пирински айдути” в града под Тодорка.

Димитър е досущ като някогашните войводи. Родолюбието е издигнато на пиедестал от него. Защото е трудно да вървиш уверено напред, ако не знаеш какво се случва зад гърба ти. Винаги е по-лесно да поемеш към бъдещето, когато си наясно с миналото. И си взел поука от възходите и паденията на своите предци.

„Тук всички знаем приказката: що е маке, все е юнак! Но ние хем не сме като някогашните хайдути – не се бием с потисника, хем сме съвсем като тях – закърмени сме с любов към родното Банско, към родината България, към славната ни над 1300-годишна история, към хайдушките истории. Нашата кауза е да събудим съграждани и сънародници, за да им покажем великото българско минало, което е източник на самочувствие и на свобода дори. Защото знаеш ли историята си, битката на поколения българи за свобода, няма как и ти да не цениш тази свобода”, разпалено признава младият и силен банскалия, който е сред иниициаторите за създаването на патриотичното сдружение в града под Тодорка.

Премяна

Но не е лесно да заприличаш на онези борци за правда и свобода, да станеш като харамия от далечния 18-и век. Защото трябва да имаш автентични хайдушки дрехи. Има два начина – да откриеш в раклите на баби и дядовци запазени премени. Проблемът тук е в размерите на дрехите – някога мъжете са били по-ниски, по-слаби, пък днешните им наследници са мъжаги по 1,80-1,90 метра, повечето тежат по стотина кила, че и отгоре. Затова по-логичен е вторият начин за намирането на хайдушко облекло – търсят шаяк, вълнен плат. Търсят и добри шивачи. Нужно е да се внимава и да не са претруфени одеждите на хайдутите. Особено за Банско и региона са характерни изчистените дрехи, по тях няма много, много шарении.„Все пак някога хайдутите са се борили с османската власт, а не са излизали в гората да се правят на манекени. Много важно е и дрехите да са ти по мярка”, казва Димитър.

Оръжие

Другото голямо търсене за него и съратниците му е оръжието. Един пистолет на 2-3 века може да струва и 2000 лева. Ако е с по-специална изработка, със сребро по него, цената може да отиде до 4000-5000 лева.

Всички тези усилия означават едно – без воля няма как да заприличаш на истински хайдутин. Не бива да се прави никакъв компромис с качеството и на облекло, и на пистолети, и на пушки, и на ками, и на саби. Държи се преди всичко на автентичното оръжие. Но има и новоделни оръжия. За късмет банскалии си имат тюфекчия в града – млад мъж, който работи с мерак, угажда им на всички прищевки и прави това оръжие, което му поръчат.

Защото работата не е в това да намериш някакви бутафории и да се правиш на хайдутин. Това е подигравка с миналото ни, с предците ни. В дружината на Банско може да се влеят и хора от други краища на страната. Но си има изисквания – да е читав човек, да не гледа само веселбата и наздравиците на масата, а да има мерак, в сърцето си да носи желанието да е като истинските хайдути. Да обича страната си, родния си край, да е готов винаги да помогне на човека до себе си, да подаде ръка на нуждаещия се.

Кауза

Най-важното за „Перински айдути” е да запалят повече млади хора към своята кауза. За целта мъжете трябва да са разпознаваеми, да не спират да разказват историята на младежите и децата.

В дружината всеки един е различен, всеки си има своята професия. Погледът им в миналото не им пречи да вървят напред към бъдещето.

„Обединява ни патриотизмът, гордеем се с историята си. Народът има нужда от нас, това му действа зареждащо и позитивно. Аз съм убеден, че и на децата, и на родителите им е хубаво да познават и фолклора ни, а чуждото няма да ни избяга. А не чужденци да учат наши народни танци, а ние да залитаме по чуждото”, казва Димитър Касапинов, който е завършил Музикалната академия в Пловдив. Затова банските хайдути не само гърмят с пушките, но и пеят, и танцуват, самият Димитър е част и от Мъжката фолклорна група за акапелно пеене „Банскалии”. Първи са и в една друга традиция – кукерството, което също дава особен заряд на хората.

Димитър Касапинов и останалите бански хайдути отдавна радват душите на всички, които ги видят в целия им блясък – с хайдушките премени и с автентичните оръжия. Най-ценното е, че вдъхновяват много хора, които тръгват по техния път. И тези млади патриоти от града под Тодорка са едно от доказателствата, че Банско ще го има вечно. Защото винаги ще има банскалии, които знаят кое да запомнят от миналото, какво да правят в настоящето и как да вървят към бъдещето си.

Води школа по тамбура

Касапинов има син, който е само на 10 месеца, кръстен е Георги, на бащата на Димитър – Георги Касапинов, който е един от най-уважаваните свещеници в региона. Още като бебе малкият Георги го облекли в народна носия. За да се учи от дете да уважава историята и културата на народа си.

„Това повтарям и на децата в школата по тамбура, която водя. Вътре в тях да е любовта към това, което правят, да свирят за разтуха на душата, за кеф на останалите. Не е задължително всеки от тях да стане професионален музикант. Достатъчно е да седне вкъщи и с музиката си да зарадва душите на другите”, твърди войводата./Телеграф/