Топ Преса представя: Сърцето и душата на центъра за възрастни хора в Долна Градешница

Димитър Митов може да се каже, че е сърцето и душата на центъра за възрастни хора и хора с увреждания в село Долна Градешница, вписало се по левия бряг на река Струма след Кресненския пролом. Роден е 1950 г., но 70-те години не му тежат и все е в основата на всички увеселителни и просветно-културни мероприятия, които се осъществяват в този специализиран с много удобства дом за възрастни хора, в който има зала за отдих, столова, където се сервира добра храна, медицински пункт, фитнес зала. Центърът е настанен в бивша училищна сграда, като му е придадена и дворна част, както и известна обработваема земя с оранжерия, която се използва за допълнителни доходи от производство на зеленчуци, градински подправки, а за разнообразие има  и плододаващи овощни дървета, като всичко това е грижа на обитателите на центъра и естествено и тук водачеството е на Димитър Митов.

Любопитна е и трудовата биография на Димитър Митов. След войниклък в Бургас започва работа, свързана с възсядане на багери и булдозери, и с работа из обекти по автомагистрали, далекопроводи, каквато е възлагана на софийското предприятие „Енергоремонт”. После почти със същата техника е на работа към Домостроителния комбинат в Благоевград и Асфалтовата база в село Айдарово. До командването на всевъзможна строителна и друга техника е получил право с учение в техникум за обучение на машинисти и ремонти на тежки строителни машини в София.

Интересна част от трудовата му биография е, че като войник в Бургас не бил съвсем войник, а нещо като преподавател на войниците от Трудови войски, които ги е учил как да ремонтират и карат строителни машини, а и да се грижат за тях. След казармата е поработил на военна бензиностанция в София, числяща се към Строителни войски. Според него това било добро време, че имал възможност да се поразкарва из София, да ходи на кино, да гледа театри, да слуша концерти. Често в поделението имало гостуване на естрадни и други състави. Мил спомен му е един концерт на нашумелия по онова време състав „Щурците”. На втората песен концертът им бил спрян, че била изпълнена някаква нецензурирана песен. От това време помни и голямата изпълнителка на народни песни Гуна Иванова, която е от село Рибник.

Трудовите му пътища са го водили из Радомирско, работил е по новия път Благоевград и на юг през Кресненския пролом, по пътя Перник-Радомир, още по пътя Добринище – Гоце Делчев, както и на тунела на първокласното шосе „Железница” в Орановския пролом. В трудовата си книжка е вписал години и при изграждането на язовир „Стойковци”, бил е шлосер-майстор по настройка на панели към Домостроителния комбинат в Благоевград, вятър го е веел и по изграждането на далекопровода Бобов дол – Гърция, като там е с много перипетии, че е участвал и при изправянето на електрически стълбове, а това се е налагало и на трудно достъпни места.

Съпругата му Виолета е изкарала трудовия си стаж в предприятията „Булгартабак” и „Ворошилов” в Благоевград. Синът му Христо и дъщерята Илияна са го дарили с внучетата Димитър и Христо.

Друга занимавка му станало късането на обувки по пътувания из Пирин планина, а често и е прескачал и границите на Гърция и Северна Македония, за да види и там как и с какво се живее и какви старини и природи имат.