Градът: Гоце Делчев си има още едно знаково име в метеорологията освен Емо Чолаков и това е Анастасия Стойчева

Анастасия Стойчева е родена на 13 ноември 1970 г. в Гоце Делчев. Работи като синоптик в Националния институт по хидрология и метеорология от 2000 година. Завършила е физика във Физическия факултет на СУ “Климент Охридски” и е специализирала метеорология. Омъжена е и има две дъщери – Симона и Вяра.

– Кога се очаква големият сняг?

– Първият по-сериозен сняг можем да очакваме през второто десетдневие на декември. По принцип в България сериозен сняг вали през януари и февруари. Понякога на две-три години се случва и през декември да падне много сняг.

– Какви ще са Коледа и Нова година сега?

– В института има колеги, които се занимават с така наречената сезонна прогноза на времето. И според тази прогноза предстоящият зимен сезон ще е по-студен, отколкото миналата година.
Миналата зима беше нормална, но и сега не бива да се паникьосваме. Ще бъде по-суха, снегът ще бъде по-малко, но нито един колега не бива да се ангажира с прогноза за минус 30 градуса.
Тази новина я разпространи полската метеорологична станция и тя излезе още през септември. Несериозно е да се вярва на такава прогноза, защото е рискована.

– Според вас подготвени ли са хората за зимата? Какви са вашите наблюдения?

– Хората така или иначе ще преживеят зимата – кой по-лесно, кой по-трудно, но всяка зима става все по-тежка заради икономическото състояние на населението.

– Изпадали ли сте в патова ситуация, неподготвена за суровите атмосферни условия?

– О, да. Няма да забравя един излет в планината през зимата, който организираме всяка година. През 2002 г. целият екип отидохме за няколко дни да се разходим в Централна Стара планина. И на третия ден ни хвана такава гръмотевична буря! Просто попаднахме в нея. Точно минавахме под връх Ботев и отивахме към Калоферския манастир. Застигна ни страхотен облак, много сериозен. Просто гръмотевиците бяха върху нас. Градушка, дъжд из ведро, но гръмотевиците, което е най-страшно, в планината са направо опасни.
Тогава нашият ръководител – известният синоптик Орлин Лазаров, който е и планинар, всъщност организира маршрута. Когато ни застигна бурята, той каза: „Е, хубаво се разходихме два-три дни, сега нека ни застигне един облак, да ни понагърми и да ни повали”. И като дойде облакът, ние бяхме се скрили в една овчарска колиба.
Тогава върху нея падна гръм.
И ние бяхме вътре. В един момент всички се оказахме на земята. Колибата се подпали, и то там, където имаше дървени рамки с пирони, които изхвърчаха. Тогава изпитахме такъв ужас, че никой не знаеше кой ни спаси. Много страшно беше! Помня, че след това аз купих на всички кръстчета да се кръстят за късмет, а Орлин все повтаряше: „Олеле, какво щях да направя? Да убия всичките синоптици на България.”

– Как си обяснявате бурния ураганен вятър неотдавна, който отнесе покриви, изкорени дървета и нанесе доста щети?

– Това е така нареченият фьон, който се проявява в районите, разположени северно от планините и в Източна България. Това е много добре изучено явление. Дори и студент по метеорология може да докаже как се реализира фьонът и кога се получава. Предимно се появява в София, Ловеч, Враца. Такъв югозападен вятър духа в Кърджали и в много райони в Източна България.

– Този последният беше със сила 100 км в час. Кога е бил още по-силен?

– За него са характерни така наречените пулсации на вятъра. Предният вятър може да е с 60-70 километра в час, но фьонът е характерен именно с това – временно усилване на вятъра, тоест така наречените пулсации, които могат да достигнат дори и да надвишат 100 километра в час. Това явление най-често се появява в районите, които са по-близо до планините.