Валентин Балабанов – Били
-
- октомври 10, 2014
Били е собственик на вехтошарница “Шедьовъръ”. Едва ли има някой, които да не е забелязал, това място на пътя към Рилския манастир.
Колко автомобила притежаваш, знаеш ли точната им бройка?
– В момента са над 100, с мотоциклетите към 170 броя.
Кой е най – стария автомобил в колекцията ти?
– Най-старият е BMW-то. Спорно е кой модел е точно 303 или 309 от 1934 година. Има още един кабриолет, който е по- стар с пет години, но той не е мой. Собственика му го е оставил тук на съхранение. Най- старото от притежанията ми, беше един мотор Bianchi, който е от 1921 година. Аз го дадох на мой приятел да го възстановява и се оказа, че не е бил от 1921, а от 1919 година.
Доскоро ти не искаше да се разделяш с нито едно от своите притежания, сега обаче си обявил много от тях за продан, защо?
– Започвам да разпродавам автомобилите, защото се съсипват. Стоят на открито и ръждясват. Не успях да направя необходимите помещения, ще се съсредоточа повече към етнографията и предмети с антикварна стойност.
Добре сега тук, това твоя музей ли е?
– Аз съм го кръстил вехтошарница, защото се чувствам такъв. Не съм специалист, не съм историк, не съм инженер… Аз съм никакъв, разбираш ли? И успях да ги събера тези вещи, е имам някаква компетенция, нали все пак да не се омаловажавам така. Защото това е свързано с много труд, много средства и много сериозно себе раздаване. 20 години от живота ми , което е един сериозен период. Събирам тези неща опитвам се да ги възстановявам и съхранявам. Но много се надявах и разчитах да успея да взема някакъв кредит, за да го направя да отговаря на условията за съхранение на тези предмети, а другото е въпрос на организация. Обиколих много банки, мислех, че ще проявят някакъв интерес. Все пак събирам от сметища, от скрападжииници. Имам много неща и от дарения, много хора ми носят всякакви нища. Често пред портите отвън намирам оставени неща. Хората, приветстват това, което правя. Вместо да изхвърлят например старото си радио го донасят тук. Това пък мен ме задължава да съхранявам тези предмети, защото все пак са подарък.
Е, банките какво отговарят?
– Ами те се смеят, не дават… Искат баланс от последните години, да докажа дейност, а аз не работя комерсиално, за да докажа дейност. Как да го направя?
Или трябва да го направя под формата на някакъв магазин, антикварят. Да купуваш и продаваш, за да реализираш някакъв доход. Или трябва да имам свободни пари или да кредитирам, то други форми няма. Сега, ако се някой наследствен, човек с възможности и пари, можещ да си го позволиш, като лукс. Защото това е хоби за богати хора.
Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса
Be the first to leave a review.
