Георги Бенковски: Ставайте, робове! Аз не ща ярем!

Априлското въстание, този връх на жаждата на българския народ за свобода, става възможен благодарение на хиляди смели българи, които се изправят срещу робството на Османската империя. Тези велики наши предци са наясно, че са слабо въоръжени, но пък са изпълнени с вяра, че е дошло времето да покажат на света, че българите искат да са свободни. Огромна роля в тази битка имат апостолите, а в Четвърти революционен окръг водач на бунта е една от най-светлите и героични фигури на въстанието – Георги Бенковски.

Рожденото му име е  Гаврил Хлътев, той е роден в Копривщица на 21 септември 1843 година. Като младеж учи различни занаяти, но после се захваща с търговия. Обикаля големите пазари в цариград и на юг из Анадола. Има голям успех, печели и харчи много, но преживява внезапни обрати, които променят мисленето му и отношението му към живота и пътя, който трябва да следва един човек. Една година е бил гавазин на персийския консул и носел такава хубава униформа, че хората го взимали за самия консул. Говорел седем езика – български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски.

Приемайки името Георги Бенковски, той активно се включва в предприетите от българската революционна емиграция действия. В град Букурещ се запознава със Стоян Заимов и се запалва по революционното дело. През лятото на 1875 г. той е включен в групата революционери-подпалвачи на Цариград. Целта на акта е да се предизвика смут в Османската империя. Групата пристига в имперската столица, но не осъществява замисленото.

Според плана на Гюргевския комитет Георги Бенковски е избран за помощник-апостол на IV Пловдивски революционен окръг с център Панагюрище и главен апостол Панайот Велев. Бенковски се откроява със своите качества и Волов доброволно отстъпва мястото си на пръв апостол.

От 14 до 16 април 1876 организира събрание в местността Оборище, за да разбере докъде е стигнала организацията на околните населени места, взели участие в подготовката на въстанието.

По време на обявяването на Априлското въстание, на 20 април 1876 г. (стар стил) в Капривщица, Бенковски е в Панагюрище заедно с повечето други апостоли. Когато разбира, че в Копривщица вече се бият, той обявява въстанието и в Панагюрище, след което бързо сформира чета и тръгва да вдига и околните села. Хвърковата чета, с която неуморно обикаля целия регион и успява да мобилизира и мотивира много въстаници, играе централна роля във военните действия на въстанието. Към четата се включват даже шестима хървати от Далмация и един немец, които работят на жп станцията в Белово. Единият от тях, Стефан Далматинеца, е последният им байрактар.

След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион, Бенковски и четата се отправят към Тетевенския балкан. На днешната дата през 1876 г., след предателство от страна на дядо Въльо, пада мъртъв в река Костина, пронизан от куршум.