Валентина Маджарова, административен ръководител на Специализираната прокуратура: Щом не се харесваме на политиците, значи си вършим работата

Българският парламент е на път да закрие с лека ръка специализираното правосъдие, което се бори с организираната престъпност и корупцията. Читави мотиви така и не можахме да чуем, затова пък хаосът, който ще настъпи в правораздаването, е ясен отсега. Всичко това е представено на обществото като „съдебна реформа“, която целяла да оптимизира работата на съда и прокуратурата. Целите й обаче все още остават неясни на българското общество, което на гърба си ще почувства „промяната“. На кого попречиха магистратите, борещи се с най-изпечените бандити в държавата и какъв ще е резултатът от „реформата“ можем само да гадаем. Както ние, така и нарочените за закриване спецпрокуратура и спецсъдилища. Затова се обърнахме с въпроси към „човек отвътре“ – прокурор Валентина Маджарова, ръководител на Специализирана прокуратура.

– Прокурор Маджарова, парламентът вече започва да гласува и на второ четене текстовете, с които се закриват специализираните правосъдни органи. Има ли промени по някои нерешени или лошо уредени въпроси, като например този с „изселването“ на магистратите?

– Парламентът ще заседава на 14-и април по този проект за промяна в Закона за съдебната власт (ЗСВ), като основна част от тази промяна е закриване на специализираните структури. В комисията по Правни и конституционни въпроси на НС второто четене бе вкарано като извънредна точка за 12 април, отложено е от предната седмица, когато също беше извънредна точка. За мен промени от такова естество не може да влизат като извънредна точка, тъй като проблемът е от голямо значение за българското общество. И това при положение, че самата Комисия по конституционни и правни въпроси си има редовни заседания. Едно от предложенията на народните представители Мирослав Иванов, Димитър Гочев и Стою Стоев (вх. № 47-254-04-159/04.04.2022 г.) е за създаване на квоти – в един и същи съд да се преназначат до 1/4 от магистратите от СпНС и СпП и до 1/3 от магистратите от АСпНС, АСпП и СлО при СпП. Това предложение на практика представлява преместване на магистратите независимо от тяхното съгласие. Техният статут на несменяемост включва както несменяемостта им по отношение на длъжността, която изпълняват, така и мястото,  на която я упражняват. Интересното е, че в последния момент е вкарана промяна, която касае действително бъдещето на магистратите, които работят в специализираните структури и е уж с цел по-добър механизъм и по-добро уреждане на техните права като действащи юристи. Мисля, че се получава точно обратното. Сега вече виждаме, че се цели тяхното преназначаване, но това преназначаване ще бъде извършено на квотен принцип, тоест до 1/3 от състава има право да е в конкретен орган на съдебната власт. И тогава изниква въпросът – ако всички магистрати поискат да бъдат преназначени в един-единствен орган на съдебната власт, да речем в София, какво ще стане с останалите две трети от състава. И казвам това не просто хипотетично, а под едно условие, което е много важно и е следното: всички магистрати, които в момента са титуляри и работят в Специализираната прокуратура, същевременно всички магистрати, които са титуляри и работят в Следствения отдел на Специализираната прокуратура, са се явявали на конкурс. В него, освен нивото, за което кандидатстват – районно, окръжно, апелативно, те кандидатстват и за конкретно населено място. Знаете, че окръжни прокуратури има в 28-те областни града в страната. Така че това променя призмата на разсъждения. Тоест – веднъж ние сме се явявали и печелели конкурс, за да сме в конкретен орган на съдебната власт в конкретен град, в случая столицата, и сега по независещи от нас причини ще се явим на нещо като подконкурс, на реподбор, тъй като не повече от една трета ще могат да останат в София. Така излиза от промените, които ще се дебатират.

– Има ли вероятност някои от новоприетите текстове за закриването на спецправосъдието да бъдат атакувани в Конституционния съд и да бъдат отменени?

– Има такава вероятност, защото пряко засягат Конституцията на Република България и й противоречат. А дали ще бъде направено, не мога да кажа. Виждате по Закона за конституционния съд колко малко субекти имат право на тази така наречена конституционна жалба. Това е една от другите борби, която се води – да се разшири обхватът на субектите, които имат право да сезират Конституционния съд. В момента това могат да правят партиите, но прокуратурата не може.

– Вашият колега и заместник Ангел Кънев получи заплаха, знаем, че разследването не е при вас, но можете ли да ни кажете, ако е споделял някакви предположения или версии?

– Не, не сме разговаряли по този въпрос.

– Могат ли подобни заплахи да повлияят на вас и вашите колеги, предвид неяснотите около закриването на Специализираната прокуратура и бъдещите ви работни места след евентуално преназначение?

– Ние, преди да сме магистрати, преди всичко сме хора с добрите и със слабите си характерови особености. Да се правим, че това не се е случило, най-малко е невярно, няма да е истина. Ситуацията е меко казано неприятна и демотивираща състава да изпълни законовите си функции, защото в крайна сметка ние сме държавни обвинители, аз мога да говоря само от името на прокуратурата. Ние не разбираме защо се случва това, повярвайте ми. Изпълняваме закона такъв, какъвто е разписан и го спазваме. Някак си извън прожекторите на обществото остава фактът, че нито Специализираната прокуратура, нито в която и да е юрисдикция – имам предвид Апелативния специализиран съд и специализирания съд като първа инстанция, се издават окончателни съдебни актове. Окончателни съдебни актове се издават от Върховния касационен съд. А той правоприлага спрямо нашите актове точно по същия закон, по който правоприлага спрямо актове на Софийски градски съд, например. Няма разлика нито в процедурата, нито в технологичния процес. Затова ние не разбираме откъде идва цялото това напрежение. Налага се изводът, че е заради това, че работим. Тоест – станахме неудобни с работата си. Нали затова получаваме заплати, от нас това се иска – да работим.

– А това не е ли нормално? Прокуратурата винаги е била неудобна за престъпниците с работата си.

– Така е. И точно затова станахме свръх неудобни точно ние като специализирана структура, защото се надскочиха тези местни зависимости. Допреди 10-12 г. в сегмента организирана престъпност и престъпления извършени по поръчение на ОПГ-та далеч не са се случвали тези добри резултати, далеч обществото не е било защитено. Сега е много по-трудно за престъпниците, защото е централизирана работата по тези дела, следователно обществото е по защитено.

– Искате да кажете, че натискът върху вас е свързан с добрите ви резултати?

– Стигаме до този извод, анализирайки ситуацията. Защото мерки за неотклонение – това, за което ни атакуват, има навсякъде, във всяка една окръжна прокуратура, това е нормално. Не може да имаш дело за убийство, където долната граница на наказанието е 10 години лишаване от свобода и да няма мярка за неотклонение. Също в такъв „дълъг срок“, ако твърдим, че е дълъг срокът в досъдебната фаза на делата на Специализирана прокуратура, приключват тези дела и на общите окръжни прокуратури. А голяма част от нашите дела приключват по-бързо, отколкото приключват, в който и да е окръжен район. Може би в 90% делата ни касаят и международен елемент. Няма начин при организирана престъпна група, занимаваща се с трафик на хероин, да не си направим следствената поръчка и да се изпълни европейска заповед за разследване от Холандия, например. Понякога ги чакаме по 1 година. Нали разбирате, че такова лице, обвинено в такъв род престъпление, няма как да го пуснем с „подписка“ на свобода. Защото първите уязвими ще бъдат българските граждани. Все още умират български деца от действията на наркоразпространители. Тоест, ако смятате, че такива лица не трябва да са с по-строга мярка за неотклонение, добре, кажете ни да го знаем. Това ли иска българското общество, от това ли има нужда? Или например група за поръчкови убийства. Какво да се случва с тези хора? А това, че делото не може да приключи в 8-месечен срок, такова ни е законодателството. Има много неща, които не зависят от нас, просто защото трябва да спазим закона. И затова ви казвам, че това говорене, то не е подплатено с юридически познания и доводи. Просто се говори, защото е удобно в момента, използва се вълната. Използва се моментът, за да се решат един ограничен брой дела – 20-30, където са засегнати големи финансови интереси. За мен в това е проблемът. В последната година Специализираната прокуратура предаде на съд както действащ министър, така и заместник-министър. Предаде на съд и още шест лица за корупционни практики, най-общо казано, действията на които са способствали извършването на престъпления от организирани престъпни групи. Заради мащабна корупция, разкрита от Специализираната прокуратура в хода на едно досъдебно производство, бе закрит държавен орган със статут на министерство (Комисията по хазарта). По същото дело неправомерната облага е в размер на около половин милиард лева. В момента СП провежда разследване, засягащо пряко интересите на всеки един европейски гражданин, тъй като касае корупционна практика по предоставяне на българско гражданство. Точно за това смятаме,че със закриване на спецправосъдието, със смяна на главния прокурор и смяна на членовете на ВСС не се цели извършване на съдебна реформа.По този начин може да се достигне до делегитимация на съдебната власт, но не и до реформа.

– Във вестник „Труд“ писахме, че Митьо Очите дължи по една почерпка на всеки от депутатите, който гласува за закриването на спецсъда, защото по всичко изглежда, че делото срещу неговата група се връща в Бургас. Дадохме го само като пример, но много ли са започналите и незапочнали дела, които ще бъдат поставени под въпрос, дори и само затова, че ще се гледат от окръжните съдилища?

– В законопроекта в първия му вид, така, както беше внесен, делата, по които са минали разпоредителни заседания, ще останат да се решат от градския съд. От това, което виждам внесено през миналата седмица като промяна между първо и второ четене на Комисията по конституционни и правни въпроси излиза че делата, по които е минало разпоредително заседание, но не е пристъпено към извършване на някакви следствени действия, те също ще бъдат пръснати по места, по местоизвършване. Така че – да, тази опасност по конкретното дело, за което ме питате, съществува.

– Как ще коментирате поисканата от кабинета оставка на шефа на НСО ген. Емил Тонев с мотивите не че е нарушил някой закон или правилник, а защото е спазил закона и е предоставил поисканите от прокуратурата записи?

– Не познавам мотивите, с които се иска оставката, но ако е само това което е медийно огласено, за мен този акт е акт на неискреност. Може би има друга причина, която не се съобщава. Не знам защо прокурори от Градската прокуратура са искали тези записи. Знам само едно – ако не изпълни искане на орган на съдебната власт, този човек подлежи на санкция. И това е разписано както в Закона за съдебната власт, така и в Наказателно-процесуалния кодекс. Аз не мисля, че лица, заемащи такива висши постове, могат да си позволят да не изпълнят закона. Така че за мен да поискаш оставка с този довод, това е неискрен акт, може би доводът е различен или е просто непознаване на законодателството.

– Значителна част от делата, по които вие внасяхте обвинителни актове в съда, бяха резултат от добрата ви съвместната работа с ГДБОП. Какво се промени и кой имаше интерес да промени като цяло отношенията между МВР и прокуратурата?

– Който печели от това. А печели организираната престъпност. В ГДБОП има специалисти на изключително високо ниво, полицаи, които са изключително добре обучени, с много опит и с много добра експертиза и признати в европейски мащаб – от Европол, от Интерпол, от партньорите. Тези хора, ако са останали да работят в ГДБОП в момента, защото не съм проследила кариерното развитие на всички, те просто се демотивираха да работят заради ред управленски решения, които не са в интерес на борбата с организираната престъпност. И единственият печеливш от тази ситуация може да бъде самата организирана престъпност, никой друг.

– Толкова ли е силна тази организирана престъпност, че да може да развали отношенията между МВР и прокуратурата?

– Тя е силна навсякъде по света, не само у нас. Не можем да гледаме само на парче, организираната престъпност съществува, за да се извършват определен род престъпления. За мен има много тясна връзка между корупцията, организираната престъпност и всички престъпления, които най-общо казано можем да назовем терор. Те са абсолютно свързани. Организираната престъпност съществува там, където могат да се генерират доходи от неправомерна дейност. Шансът да съществува ОПГ с цел извършване хипотетично на трафик на хора, без да съществува корупционна практика, е много малък. Една такава група, за да развие канал за превеждане на хора с цел трафик на органи (ние имаме такъв случай), това означава, че се корумпират държавни служители. Това не е ли корупция, която е пряко зависима от дейността на една организирана престъпна група? Сама по себе си организираната престъпност не може да съществува в такива мащаби, ако тя не създава корупционни среди там, където действа. Например, ако се касае за разпространение на наркотици, се корумпират конкретни служители на силови структури на МВР. Защото иначе при такова силно министерство да се разпространяват наркотици под носа на съответни полицейски управления, някак си е привидно невъзможно. Това не разбират почернените майки защо и как се случва. Ами случва се и в момента.

– Защо прокуратурата е толкова популярна и обсъждана напоследък?

– Към нас се обръщат обикновени хора, които по 10 години не могат да намерят справедливост. Това не ви ли говори, че ние за обикновения човек вършим работа? Това всъщност е целта, а не да се харесаме на политици. Прокуратурата става опасна тогава, когато започва да се харесва на политиците. Тогава, когато не им се харесва, означава, че си вършим работата. Аз не мога да се изкажа от името на един човек, който е силен в сферата на архитектурата и строителството, и няма да го направя, защото нямам тези специални знания.  А напоследък чувам различни хора, които упражняват най-различни професии, да се изказват в сферата на правото, без да са наясно какво говорят. И те са на принципа – целта оправдава средствата. Няма значение дали тези средства са законни или не. Ами на път са да успеят. И ако това стане, няма да се намерят хора, които да работят по такива дела,по каквито работим ние в момента. След като започнахме да работим срещу корупцията по висшите етажи на властта в края на 2017г., тогава и възникна това обществено говорене.

– Имате опит от работата ви с политиците, смятате ли някой ден вие самата да влезете в политиката, защото това също е начин да бъде защитавана законността у нас?

– Не, аз смятам да се боря на фронта, на който съм. Човек не може да си промени мирогледа толкова бързо, особено когато вярва в каузата и особено когато съвестта му е чиста.

Прокурор Валентина Маджарова е магистрат с 22-годишен юридически стаж и административен опит. След завършване на „Право“ през 1998 г. започва работа като съдебен кандидат в Окръжен съд – Бургас. От 2002 г. е следовател в Окръжна следствена служба в Бургас. През 2006 г. започва кариерата си като прокурор в Районна прокуратура – Средец, където близо 9 г. е административен ръководител. От началото на 2018 г. е прокурор в Окръжна прокуратура-Шумен, а от 1 август 2019 г. – в Специализираната прокуратура. Заместник на административния ръководител от март 2020 г., а от юни 2021 г. административен ръководител на Специализираната прокуратура. Награждавана многократно, носител е на званието „Прокурор на годината“.