Шкумбата: Трябваше да изберем таксиджия за премиер!

Смехът е лекарство и моя съвет към всички е да го приемат по три пъти на ден – преди, след и вместо ядене, и ще се чувстват добре. Това каза в интервю за БТА българският комик Димитър Туджаров-Шкумбата във връзка с Международния ден на хумора и шегата – 1 април.

Без хумор няма да можем да оцелеем, подчерта Шкумбата. По думите му във времена на война и в трудни ситуации, пред които е изправено човечеството, хуморът е този, който спасява хората като отдушник на събралото се напрежение. Според него заради създалата се психоза, страх, породени от данните за смърт по време на пандемията хуморът в последните две години се е променил. Хората не се шегуваха в това време и прибраха усмивките си, коментира комикът.

Нека се смеем не само на първи април, призова Шкумбата. Той се старае от сутринта да гледа с усмивка на деня. Ако се опиташ да тръгнеш с усмивка, ти можеш да преодолееш трудностите по много по-лесен начин, каза той. Доказано е, че смехът лекува, допълни комикът.

Заедно с колегата си Данчо Колев, Шкумбата,  тръгва на турне със спектакъла „Скръбна вест“. В София датите са 14 април – в „Нов театър НДК“, и 11 май – Joy Station. Ще има гостуване в Добрич – 27 април, Шумен – 28 април, Разград – 29 април, Варна – 30 април, Бургас – 27 май. На 25 април е представлението за българите в Босилеград.

Шкумбата пред БТА – за хумора по време на пандемия и война, за новия спектакъл, на какво се смее българинът и как хуморът се променя през годините, от какво се вдъхновява той самият и дали само интелигентните хора умеят да се надсмиват над себе си.

– Каква е ролята на хумора в тежки времена като днешните?

– Хуморът е една от причините да оцелеем. Старо клише е, но светът е оцелял, защото се е смял. В трудни моменти усмивката е много важна. Днес човечеството е на ръба на своето оцеляване. След две години от така наречената пандемия, след война, която ние като нормални хора, не разбираме за какво е, освен да страдат невинни хора, без хумор няма да можем да оцелеем. Казвам го сериозно.

Ние направихме един спектакъл, който се казваше „Скръбна вест“, но това притесни хората на афиша и го променихме и сега е „Евробалканци“, в който ситуацията я вкарахме през погледа на двама българи емигранти. Дотук минаха няколко представления в „Нов театър НДК“, предстои на 1 и 14 април. Тръгваме из цялата страна. След премиерата хората ни благодариха, защото там се шегуваме дори със смъртта.

Спектакълът е вдъхновен от книгата на Норман Казънс – „Човекът, който разсмя смъртта“, която представя историята на един журналист, който бидейки в болница, чувайки лекарите как говорят за него, че не могат да го спасят от това, че няма да може да се движи, да говори, си казал: „Лекарите направиха  всичко възможно, за да ме спасят, време е и аз да направя нещо за себе си“.

Пациентът бил преместен в стая, в която му пускали филмите на Луи дьо Фюнес, Чарли Чаплин. Лекарите били убедени, а и е научно доказано, че благодарение на смеха, който носи ендрофини, които способстват възстановяването на имунната система, човешките органи, е подействал като лекарство на пациента. Той се подобрил и живял 70 години след това, играейки голф. В тази връзка, не трябва да се подценява смехът. Нужен ни е, особено в тези тежки времена. Говоря за качествения смях, а не за черния хумор, не за хумора, с който обиждаш някого.

– Каква е ролята на смеха за запазването духа на човека?

– Ако се опиташ да тръгнеш с усмивка, ти можеш да преодолееш трудностите по много по-лесен начин. Неслучайно, в големите фирми по света, когато набират персонал, има тестове, които хората попълват. Ако кандидатите за една работа имат по сто точки – избират този, който има повече точки за чувство за хумор. Хуморът е важен и не трябва да се подценява. Той е отдушник и клапа на насъбралото се напрежение. Неслучайно заради войната и поради глобалната криза излязоха толкова много смешки и весели истории, защото това спасява хората. Дано излезем от тези ситуации, защото човечеството върви към гладна смърт и то масово.

Ще дам пример с виц, който нашумя наскоро: „Група бежанци от Украйна след седем дни в Перник поискаха хуманитарен коридор за Мариупол“. За олиото, например – в една от веригите за хранителни стоки, по време на битката за олио, където е пяла и Оливия Нютън-Джон, най-скъпо платената в това време певица са пострадали 60 пенсионери, други шест жени се оказали с положителни тестове за бременност.

– Как се промени хуморът по време на пандемията?

– Хуморът се промени, но не в правилната посока. Заради атаката от страна на медиите, на Световната здравна организация, които вместо да разкажат как да се предпазим, започнаха с данни за смърт, създадоха страх и психоза. Хората не се шегуваха в това време, а сякаш прибраха усмивките си. Чак сега започваме да излизаме от тази ситуация.

– На какво се смее българинът?

– Българинът се смее на всичко, стига да не е включен в историята, която е за смях. Ние сме единствените индивидуалисти. Всеки може, всеки знае. Аз съжалявам, че не избрахме някой таксиметров шофьор да е премиер на България, защото те самите знаят как да оправят държавата. Ние сме многознайковци, но едно ни е хубаво, че можем да се самоиронизираме, което по света го няма.

През годините хуморът се променя според ситуацията и начина на живот. Когато аз бях млад, имаше айрян, сега има айфон, айпад, лаптоп, таблет, интернет. Сега смехът се разнася много по-бързо. Ето една смешка, която преди време никой нямаше да разбере, защото ги нямаше тези неща. „Младо момиче изкарало шофьорска книжка, взело баба си от село и я завело в София, за да я разходи. Спряло на паркинг на верига магазин и казало: „Бабо не излизай от колата да не те загубя, аз ще ходя да се „чекна“ на паркинга и се връщам“. Баба й казала: „Само там не си се чекнала, изложи целия род“. Прибрали се на село и момичето казало: „Бабо, тука има ли Wi-Fi“‘, бабата рекла: Това, което съм готвила, това ще ядеш. Стига с тия градски номера“. Ето, че начинът на живот води до нови усмивки.

– Какво вдъхновява чувството Ви за хумор?

– Всичко около мен вдъхновява чувството ми за хумор. Ние не сме луди, макар че в новия ми спектакъл „Луд за отвързване“ имам следната реплика: „Ако земята е лудницата на Вселената, то България е нейният изолатор!“, защото всичко „изтрещя“.

Ставайки сутрин, аз се старая да гледам с усмивка на деня. Смешни ситуации се случват постоянно и често са абсурдни. Нека се смеем, не само на първи април. Това се превърна в празник на българския парламент, защото там говорят най-големите смешки. Нека всеки ден да е с усмивка.

– Специалисти твърдят, че смехът има свойствата да лекува. Вярвате ли в това?

– Естествено. Това е доказано. Самият автор на книгата „Човекът, който разсмя смъртта“, Норман Казънс е имал тежкото заболяване. Факт е, че смехът има свойствата да лекува. Освен това съществува и смехотерапията. Спомням си, светла му памет, Николай Николаев – актьорът, който ходеше в болница „Пирогов“ с негов колега, влизаха като клоуни в болничното заведение и правеха смях на тежко болни. Пациентите ги чакаха с нетърпение. След тяхното посещение изследванията на тези хора бяха по-добри. Смехът е лекарство и моя съвет към всички е да го приемат по три пъти на ден – преди, след и вместо ядене, и ще се чувстват добре.

– Казват, че само интелигентните хора умеят да се надсмиват над себе си. Как можем да усвоим това умение?

– Много по-умни от мен са казали, че едно от качествата за интелигентност е чувството за хумор. Тежко и горко на тези, които нямат това качество. Дори и да са академици, корифеи в дадена наука, нямат ли го това чувство, те за мен не са полезни на самите себе си, не са щастливи. Чувството за хумор е даденост и не може да се научи. Няма как да вземеш три учебника, да започнеш да четеш и накрая да станеш и да кажеш: „Ами аз вече съм с чувство за хумор“ – такава формула няма.