Румен Радев в Брюксел: Една от основните цели на НАТО е да не допусне ескалация и разширяване на войната между Русия и Украйна

Държавният глава призова за съвместно разработване и производство на въоръжение в НАТО, което да запълни технологичната и социална пропаст между отделните страни

Една от основните цели на НАТО е да не допусне по никакъв начин ескалация и разширяване на конфликта извън територията на воюващите Русия и Украйна. На срещата на върха категорично беше потвърдена и защитата по чл. 5 от Северноатлантическия договор за всяка държава членка, която бъде застрашена. Това заяви президентът Румен Радев пред журналисти, след като участва в извънредната среща на върха на НАТО, която се проведе в Брюксел.

Държавният глава подчерта, че страните от НАТО са били единни в осъждането на агресията на Русия и недопустимата война, както и за необходимостта от мерки в подкрепа на Украйна, за прекратяване на военните действия, връщане към дипломацията и своевременно усилване на Източния фланг на Алианса.

Повишаването на мобилността и на устойчивостта в логистичното осигуряване в НАТО също са били във фокуса на срещата, затова България работи заедно с Гърция и Румъния за изграждане на система от тръбопроводи за осигуряване с гориво чрез финансовите механизми на НАТО, както и за подобряване на железопътната и транспортна свързаност.

САЩ вече участват в многонационалната бойна група в България. По думите на президента както Великобритания, така и Италия са изразили готовност да подкрепят страната ни в нейното изграждане, така че тя по-бързо да придобие необходимите способности. Румен Радев посочи, че по време на срещата много държави от НАТО са изразили готовност да увеличат бюджетите си за отбрана, но е важно как ще бъдат изразходвани тези средства.

Държавният глава отново призова за съвместно разработване и производство на въоръжение в рамките на НАТО, което да насочва инвестиции към икономиките и на по-малките страни членки. „Когато изразходваме средства за придобиване на военни способности, трябва да го правим така, че по-малките държави да не остават само в ролята на инвеститори в икономиките и социалните системи на по-развитите страни. Трябва да имаме съвместни разработки на отбранителна техника и производство, така че да запълним по-бързо икономическата и технологична пропаст между нас“, подчерта Румен Радев.

Президентът отново призова да не се допуска България да абдикира от охраната на българското въздушно пространство и от отговорността си към интегрираната система за противовъздушна и ракетна отбрана на НАТО, за което са нужни конкретни решения за поддръжката на българската изтребителна авиация. Румен Радев посочи, че е поставил въпроса пред министър-председателя, министъра на отбраната и началника на отбраната да се разгледат всички възможни опции в тази насока.

„Очевидно е, че в тази обстановка на растяща ескалация Русия отпада като опция за поддръжката на самолети и агрегати, чийто ресурс изтича“, заяви президентът и добави, че очаква разговори на експертно ниво за възможностите на полската индустрия и ВВС за намирането на временно решение. „Фактът, че ще имаме евентуално оперативно готова ескадрила F-16, годна да носи бойно дежурство около 2030 г., означава, че ние трябва да запълним тази празнота, за да не загубим най-важното – способност, летци, техници и авиационни специалисти“ посочи още държавният глава. И добави, че ако страната ни допусне такава загуба на способности, това ще означава и компрометиране на проекта за усвояване на F-16.

Румен Радев е призовал за решение на въпроса и пред президента на САЩ Джо Байдън – да се ускори доставката на нашите новопроизведени самолети или за втора ръка F-16 на лизинг, които да запълнят празнотата. Възможна е подкрепа и от други държави от т. нар. програма ЕPAF за F-16 MLU в Европа, като Нидерландия, за лизинг на F-16 и обучение. „Търсим и  вариант за европейски изтребители от нашите партньори Франция, Италия, Германия и други за лизинг“, заяви президентът. В разговори на президента Радев с техните държавни и правителствени ръководители  същите са изразили готовност да дискутират този въпрос.

В отговор на въпрос държавният глава определи извикването у нас на посланика ни в Москва за консултации като логичен ход в настоящата ситуация. По отношение на думите на посланик Митрофанова президентът подчерта, че „никой посланик не може да си присвоява правото да говори от името на българския народ“.

Запитан за възможността България да достави оръжие на Украйна, президентът призова да се прави разлика между държавите, които произвеждат съвременно и високотехнологично въоръжение и имат излишък, и страни, в които има недостиг на въоръжение за собствената им армия. В тази криза ние трябва да придобиваме въоръжение, посочи държавният глава и отново посочи, че всеки, който вземе това решение следва да оцени ясно риска и да го обяви пред българското общество.