Премиерът Петков пред „Катимерини“: Обмисляме сътрудничество в ядрената енергетика

Атина и София засилват оборотите на двустранното сътрудничество за освобождаване от зависимостта от руския природен газ. Това се отбелязва в ексклузивно интервю, дадено от министър-председателя на България Кирил Петков пред „Катимерини“. Относно сценария за нова ядрена мощност в България, която ще снабдява с енергия и Гърция, той подчертава, че неговата страна вече обмисля кандидат-доставчици и пристъпва към проучване на целесъобразността на проекта, така че да излезе с предложение до 12 месеца. Г-н Петков обяснява защо България няма да последва евентуално решение на ЕС за налагане на ембарго на Газпром, отговаря с категоричен тон на апела на Москва за изтегляне на натовските войски от България и подчертава, че тесните връзки между България и Русия нямат отношение към „абсолютизма на Путин“.

Какви размисли поражда у вас руското нахлуване в Украйна и как то влияе върху традиционно близките отношения България-Русия?

Това е агресивно военно действие в ущърб на съседна държава. Статистиката ме натъжава: над 700 души мирно население, 50 деца и до 6000 души украински войници са изгубили живота си. Тъжен е и фактът, че 11 000 руски войници са загинали заради действията на Путин, които са лишени от логика. Всички тези хора са принесени в жертва пред олтара на имперските амбиции на един абсолютистичен владетел, който е отишъл твърде далеч. Затова и особено се радвам, че всички в Европа заговаряме с един глас и казваме, че това не може да остане безнаказано. Поне с икономически санкции, ние сме взели силни мерки. Не можем да си позволим военни ходове, тъй като това би довело до световна война. Но при всички положения подкрепяме украинския народ. На сто процента.

Как България допринася за подкрепата на Запада към Украйна?

Изпращаме хуманитарна помощ и отваряме границата си за бежанци – вече имаме повече от 17 000 души в България. Гласуваме твърдо за всички рестриктивни мерки, прилагани от ЕС. Подкрепяме нашите партньори в НАТО в рамките на военното присъствие на Алианса в Източна Европа. Наистина България има тесни връзки с народа и културата на Русия. Но ние правим разлика между този факт и днешния абсолютистичен режим в Русия – режима на Путин. И трябва да отбележим, че става дума за война между братя, една славянска нация срещу друга славянска нация.

Москва поиска неоотдавна от НАТО да изтегли войските си от България и Румъния. Как бихте коментирали?

Обявявам се изцяло против. Не ми харесва идеята който и да било да ни казва какво трябва и какво не трябва да правим. Ние сме независима държава и сами правим избора си. И не мисля, че може да съществуват два типа държави в НАТО, държави с армия и държави без армия. Това е провокация от страна на Москва. Подобна перспектива е абсолютно нереалистична.

Подчертахте неотдавна, че вашата страна бе поискала да бъде изключена от евентуално решение на ЕС за ембарго върху вноса на руски газ. Какъв е замисълът и доколко вероятен смятате, че е подобен сценарий?

Не сме само ние. Много европейски страни взимат сурови мерки срещу Русия и дори страни като Германия или Австрия не биха могли напълно да изключат руския газ, от който са особено зависими. Това е истината. Зависим на повече от 80% от енергията на Русия. Следователно, по същество би трябвало да затворим икономиката си.

Предстоят ви преговори с Газпром, тъй като договорът за снабдяване на вашата страна с природен газ изтича през 2022 г. Успоредно с това в ход са и разговори за това как Гърция би могла да допринесе за енергийната достатъчност на България. Как се „връзват“ тези две неща?

След последните развития има нужда от по-голямо диверсифициране на енергийните източници. По този въпрос сътрудничим тясно с министър-председателя на Гърция. Целта е укрепване на енергийната свързаност между нашите страни и чрез газопровода IGB, така че България да има достъп до азербайджанския газ, както и до терминала за втечнен газ в Александруполис. Това са два избора, които ни интересува да се придвижват напред, колкото е възможно по-бързо, за да имаме алтернативи. По този повод искам да подчертая в по-широк смисъл, че съм особено радостен заради сътрудничеството с гръцкото правителство и усещам, че имаме изключителни отношения с Кириакос Мицотакис, когото смятам за изключителен премиер.

Атина и София обсъждат перспективата за двустранна договореност за доставяне на ядрена енергия от България за Гърция. До какво се отнасят тези консултации?

Необходима е по-евтина електроенергия. Ние имаме ядрена енергия, вие нямате. Поставяйки редом тези неща, бихме могли да работим заедно като добри съседи, изграждайки дългосрочни отношения посредством създаването на ядрена мощност за производство на енергия с общи ползи, в сектор, представляващ значима алтернатива за енергийните липси в нашия регион.

И докъде сте стигнали? Има ли някакъв график във времето на масата за разговори?

Разглеждаме кандидат-доставчиците и подготвяме с бързи темпове проучване за целесъобразността на обекта. Непосредствено след това ще излезем с конкретни предложения към Гърция. Иска ми се да вярвам, че до 12 месеца ще имаме избистрена картина за това какво точно и как ще го направим.

Украинската криза предизвика вълна от бежанци. Как подхожда България към тази нова миграционна криза, която се добавя към потоците, които виждаме от време на време (да преминават) от Турция – понякога по извънредни начини, ако си припомним събитията по границата с река Еврос/ Марица?

Действително е така. Преди няколко дни бях на нашата граница. За много кратко време сме организирали много добра система за приемане. Посрещаме идващите и проверяваме какви документи имат, разделяйки туристите от бежанците. На онези, които търсят убежище от войната в Украйна, даваме временна закрила, а след това търсим възможности за настаняване, предлагайки по 20 евро на човек за нощуване в хотел. Опитваме се максимално бързо да им намерим работа и да се погрижим за предоставянето на образование. Работим и по системата за здравеопазване, като осигуряваме и тяхното ваксиниране.

Вашата страна има възражения по отношение на присъединяването на Северна Македония към ЕС. Как подхождате по въпроса?

Ние се обявяваме за европейската перспектива на Северна Македония, както и на Албания. Но има определени неща, които ще трябва най-напред да бъдат уредени, като това да бъдат зачитани правата на българите в Северна Македония с гарантирането им в рамката на Конституцията. Имаме пътна карта и много добра комуникация с правителството на Северна Македония и се надяваме да отбележим бърз напредък.