Благоевградският депутат Андрей Гюров: В бюджета има достатъчно буфери, които да поемат негативни последици от кризата в Украйна

След края на епидемията помощите ще бъдат намалени постепенно, за да няма шоков удар върху засегнатите бизнеси, казва председателят на парламентарната група на „Продължаваме промяната“

Още акценти от интервюто:

Не действаме под натиск. Даваме си ясна сметка за огромното доверие, което избирателите са ни делегирали. А в момента България получава и сериозен кредит на доверие от европейските ни партньори

Няма да задържаме мораториума върху цените на тока повече, отколкото е нужно, очаквам в близките седмици да падне

Нямаме проблеми с гражданските протести, когато те са мотивирани и насочени към това да се взимат по-добри решения за управлението на държавата

Концентрирани сме в нещата, които имаме да свършим, и нямаме време да обръщаме внимание на нови политически проекти

Няма пазарлък за постове в коалицията, има конкуренция и състезание на най-добрите кадри

 

– Г-н Гюров, водим този разговор в момент, в който пред парламента има протест и цялата сграда е блокирана с огради и полиция. Очаквахте ли, че ще работите в такава среда именно вие, които тръгнахте от улицата и протестите – сега сте от другата страна на барикадата и вас ви пазят?

– Винаги сме вярвали, че обществото трябва да има своята дума и да бъде коректив на управлението. Затова нямаме проблеми с гражданските протести, особено когато те са мотивирани и насочени към това да се взимат по-добри решения за управлението на държавата. За съжаление, последните няколко протеста бяха повече популистки. Но ние вярваме в правото на гражданите да изразяват своето мнение. В постоянен диалог сме с гражданското общество и смятаме, че това е една успешна формула за управление.

– Защо тогава в момента сте скрити от хората зад толкова полицаи и масивни заграждения?

– Не сме скрити. Ние излизаме и си говорим с протестиращите, както направихме с майките на деца в увреждания във вторник. А това е направено от гледна точка сигурност на работата на Народното събрание.

– Заради този протест ли падна зеленият сертификат? Останахме с впечатление, че е по-скоро заради това, отколкото заради изпълнените условия – премиерът Кирил Петков бе поставил като такова достигането на 60% ваксинация, което не се случи.

– Трябва да се направи ясно разграничение между причините за протеста и причините за падането на зеления сертификат. В протеста ние виждаме опит на определени сили да яхнат популистки темата и да я използват за собствени политически дивиденти.

Нашата политика в овладяването на ковид кризата е съвсем друга. Решенията ни са съобразени с промяната на епидемичната обстановка. Това, че демонстрираме гъвкавост, не значи, че се влияем от безпочвени аргументи против зелените сертификати. Такива аргументи и дори лозунги чухме и видяхме по време на протестите на „Възраждане“.

Нашият подход не изключва съобразяване с прилагани и работещи в други европейски държави практики, каквато е тази свързана със зеления сертификат. Динамиката на епидемията в европейски мащаб и прилаганите в ЕС мерки срещу разпространението на ковид мерки също са основни фактори, които вземаме предвид при възприемането и прилагането на политики, целящи да облекчат натоварването на здравната ни система и да предпазят хората от заразяване.

Обективно погледнато, в резултат на цялостната епидемична картина от началото на пролетта няма да има необходимост от зелени сертификати. Затова направихме ясен план за развитието на мерките, в зависимост от етапите, в които се намира вълната, и този план беше съобразен с даващите обнадеждаващи резултати практики в други страни от ЕС.

Ето такава беше нашата логиката при вземането на решението за отпадане на сертификатите – прагматично, обосновано, обективно, без да позволим здравето на нашите сънародници да стане жертва на популизъм.

Успяхме да минем през тази най-трудна вълна на епидемията, без да затваряме бизнеси, със сравнително олекотени мерки и без да поставяме под напрежение здравната система. И сега, когато вълната преминава, обективно и на база на данните можем да предприемем стъпки, които да доведат до облекчаване на мерките и до по-лека работа за бизнеса, по-висока икономическа активност.

– Но не успяхте в намеренията си да повишите процента на ваксинираните.

– Зеленият сертификат изигра своята роля. Беше важно и ние тук, в Народното събрание, да покажем на хората, че ваксинацията е пътят, който ще ни изведе от тази криза. Има увеличение на ваксинираните, за съжаление, не толкова, колкото в другите страни. Затова и при нас броят на заболели и починали минава с по-големи стойности. И ще ни отнеме повече време да свалим мерките.

– Но отстрани погледнато, вие действате като ГЕРБ, под натиск – излезе някой да протестира и давате заден, променяте позиции. И за зеления сертификат, и за майките на деца с увреждания, май само на полицаите не отстъпихте…

– Както казах преди малко, ние не действаме под натиск. Не можем да си позволим да действаме под натиск, защото си даваме ясна сметка за огромното доверие, което българският избирател ни е делегирал.

Също така е важно да спомена, че в момента България получава сериозен кредит на доверие от нашите европейски партньори, които виждат чрез настоящото управление много положителни перспективи за нашето развитие като надежден партньор и съюзник в НАТО и ЕС.

В никакъв случай не мога да кажа, че нашият стил на действие има каквато и да била прилика с това, което правеха предишните управляващи. Ще ви дам пример и с бюджета – той е изключително социален, за първи път се предвиждат средства за по-високи пенсии, за по-високи социални добавки, увеличихме коефициента за асистентите от 1,2 на 1,4. Повишението на минималната заплата също. Това е голяма стъпка в посока на исканията на хората. Но ние ще помогнем на най-рисковите групи целево – тези, които са близо до линията на бедността, пенсионерите, най-уязвимите, и в същото време искаме да повишим икономическата активност с инвестиции.

Както виждате – във всички сфери на администрацията няма повишение на заплатите. Не даваме пари на процент, които после очакваме да бъдат усвоени по някакъв начин, а разпределяме средства, срещу които очакваме конкретни резултати и срещу които има конкретни проекти. Това е абсолютно противоположното на това, което правеха ГЕРБ – вдигаха бюджетите в определени сфери с цел консолидиране на електората.

– Предвиждате големи разходи, а в коалицията май има разногласия за дълга и дефицита – дали да е над 3%. Ще се взема ли нов дълг?

– Не мисля, че има разногласие за дълга и дефицита. Коалицията гледа доста единно в посока ние да поемем съдбата си в свои ръце и да инвестираме смело в икономиката, така че да има икономически растеж, а не да си стоим в блатото на застоя. Това предполага допълнителен дълг, но той не е за покриване на социални разходи и по-високи заплати, а за инвестиции в човешки капитал и в базова инфраструктура.

– Няма ли опасност тогава да влезем в дългова спирала?

– Не. Ние имаме едно от най-ниските нива на дълг в цяла Европа. И дори нивото на дълга със сегашния бюджет, който е прогнозиран за следващите 3 г., ще бъде по-ниско от предвиденото от ГЕРБ при приемането на бюджета миналата година. Така че нивата са много ниски, много далече от Маастрихтските критерии от 60%. Ние в момента сме около 24-25%. Една отговорна политика стимулира икономиката, когато се намира в период на криза, така че спадът да бъде възможно най-малък и бързо да се върне към ускорен икономически растеж.

– А мерките за компенсация на бизнеса докога ще продължат? И ще бъде ли натоварен бюджетът с още плащания?

– Първо, те са разчетени до средата на годината и след приключването на епидемичната обстановка тези помощи ще бъдат намалени постепенно, за да няма шоков удар върху засегнатите бизнеси. Икономиката вече набира скорост, ограниченията започват да отпадат едно по едно и очакваме, че бизнесът ще се съвземе. И с помощта, която е осигурена през бюджета, ще влезе в една нова фаза на растеж.

– Като говорим за бюджета – кажете ми на фона на това, което се случва в Украйна, имате ли план Б? Ще се прави ли военновременен бюджет, или има буфери, които да поемат евентуални по-високи цени на газа например?

– Не се подготвя бюджет за най-лошия сценарий, за война. В нашия бюджет има достатъчно буфери, които да поемат негативни последствия от кризата в Украйна. Имаме също стратегия относно енергоизточниците, която е съгласувана с европейските партньори. Тази криза ще засегне цяла Европа, не само България, и ние активно говорим с партньорите си в съгласуване на мерки, които да подпомогнат държавите да минат през тази криза.

– Какви мерки? България например ще бъде една от най-силно засегнатите страни от санкции срещу Русия. Как ще бъдем компенсирани?

– Не виждам защо ние да сме от най-натоварените. Както на ниво дефицит, така и на ниво дълг, ние имаме предостатъчно буфери – тоест ние сме на една от най-добрите позиции в целия ЕС във възможността да покриваме допълнителни разходи. Това помага да бъдем сигурни, че ще минем през тази криза без особени сътресения.

– Сега опасенията от газова криза са по-реални – Германия спря „Северен поток 2“, Русия заплаши с двойни цени на газа. Как ще ни се отрази това и какви мерки предвиждате?

– Това ще се отрази на цяла Европа. Ние можем да продължим нашата стратегия на диверсифициране на източниците на доставки на газ, увеличаване на запасите в Чирен, завършване на връзката с Гърция, получаване на допълнителни количества от азербайджанския газ през други точки.

– Цената на газа обаче ще скочи, а това ще се отрази и на всичко останало. Предвиждате ли по-дълго запазване на мораториума върху цените на тока например?

– Нямаме намерение да задържаме мораториума повече, отколкото е нужно. Даваме само известно време на новото ръководство на КЕВР да влезе в своите функции и очакваме в близките седмици мораториумът да падне. Вече са взети мерки – компенсацията на енергоразпределителните дружества за технологични разходи и др., които ще попречат на вдигане на цените след падане на мораториума.

– Това, което се случва по границата на Украйна с Русия вече не е само дрънкане на оръжие, както каза преди време премиерът. Как ще се отрази на България?

– Ситуацията е сложна. Прогнозите, че ще има някакъв вид военни действия се сбъднаха. Навлизането на Русия в новопровъзгласилите се републики усложнява обстановката, но все още разчитаме, че няма да има широкомащабен конфликт. Надяваме се дипломацията все пак да победи.

– Ясно е, че България е на страната на партньорите си от ЕС и НАТО, но как това ще се отрази на отношенията ни с Русия, с която сме силно свързани, като заставаме срещу нея, особено в навечерието на 3 март?

– Не мисля, че двете теми си противоречат. Да, ние сме исторически свързани с Русия, но сме предвидим и надежден партньор в ЕС и НАТО. Ние не заставаме срещу Русия, а сме за спазване на международните правила и закони и за запазването на суверенитета и териториалната цялост на държавите. И позицията ни е ясна и категорична в осъждане на действията на Русия и призоваваме за деескалация и спазване на международните спогодби.

– Защо не успяхте да намерите общ език и парламентът да излезе с една декларация по темата? Дори вие, в коалицията, не бяхте единни и БСП излезе с отделна декларация?

– Не виждам сериозно разминаване в позициите на партиите в парламента по темата, но за обща декларация е необходима обща позиция на седемте партии, а от тях една не беше съгласна с текста, който предложихме.

Между двете декларации, които бяха направени във вторник, има много общи точки и те сега са внесени и ще минат през комисия. Очакваме да се постигне общ текст, който да бъде подкрепен от цялото Народно събрание следващата седмица.

Как да очакваме да постигнем обща позиция, след като от „Възраждане“ обявиха в медийното пространство, че българската позиция по отношение на кризата в Украйна е едностранчива?! Пак казвам, позицията ни е категорична и е изцяло в унисон не само с интересите на НАТО и ЕС, но и с международното право.

– Как работи управляващата коалиция в парламента? Виждаме, че се разминавате по различните теми – ИТН за зеления сертификат, БСП за Украйна и Русия…

– Това е много конструктивна позиция на партиите в коалицията. За общите и важни цели, които сме си поставили за управлението в споразумението, нямаме различия. Но сме единни и в това, че по отделни теми всяка партия може да има собствено мнение. И това не внася раздор в коалицията, а показва, че можем да се обединим около важните и дългосрочни държавнически задачи, които сме си поставили – да сменим модела на управление в страната.

– Май паралелно обаче върви и пазарлъкът за постове в коалицията – ВСС, КС, шеф на БНБ, фискалния съвет – как ще си ги разделите?

– Няма пазарлък, има конкуренция и състезание на най-добрите кадри. Отворили сме възможно най-широко възможността за номиниране на кандидати за всяка позиция. Всяка формация представя нейните кандидати и на базата на опит и експертност се подбират най-добрите за определената позиция.

– Дадохте заявка за промени в конституцията за съдебната власт, но е ясно, че няма да имате такова – видяхме го от начина, по който се структурира комисията. Как ще реализирате тогава целта си да отстраните главния прокурор?

– Събирането на конституционно мнозинство е предизвикателство в сегашния парламент. Въпреки заявките и на ГЕРБ, и на ДПС, че ще бъдат конструктивни с техните предложения, видяхме, че на този етап те не са готови да се включат в една по-мащабна промяна. Ние винаги сме били с подадена ръка и ще продължаваме да работим в тази посока. Но когато не виждаме насреща истинско желание за промяна, ще използваме всички други законови промени, така че да постигнем целите, които сме си поставили – дълбока съдебна реформа.

С главния прокурор проблемът не е самото име Иван Гешев, а в структурата на прокуратурата и нейната позиция във властта с това, че тя не е контролируема по никакъв начин. А проблемът с личността на Иван Гешев е различен и към него има различен подход – както знаете, решението на КС е, че министърът на правосъдието може да поиска от ВСС отзоваването на главния прокурор. Но ние знаем, че само смяната на едни хора с други няма да реши дългосрочно проблема, така че работим и в тази посока.

– Вие сте дългогодишен преподавател, как ще коментирате идеята на МОН за окрупняване на университетите?

– Не мога да коментирам идеята в конкретика, но ще изкажа мнение, което съответства и на анализите, които са правени и от европейските партньори. Има голяма доза фрагментираност във висшето образование в България и това пречи донякъде на качеството на обучението и на възможността на българските университети да се представят по най-добрия начин на европейския пазар в рейтинговите системи и така да привличат повече студенти от региона.

В този смисъл безспорно има нужда от реформа в сектора на висшето образование и тя трябва да бъде насочена точно в тази посока – в превръщането им в притегателен център на Балканите. Всякакви действия в тази посока са добре дошли. Потенциалът, с който разполагаме в системата на българското висше образование е огромен и на световно и европейско ниво. Има какво да се направи и то ще се случва с не по-малък приоритет от градивните промени, които се стремим да осъществим във всички сфери.

– Като управляваща коалиция нямахте и 100 дни комфорт и веднага ви започнаха с критиките. И президентът зачести със забележките си към вас. Има ли напрежение?

– Не. Това е естествен баланс между различните власти. Президентът има доста широка обществена подкрепа и е нормално той да повдига темите, които вълнуват гражданите. А правителството – да работи за решаването на тези проблеми.

Ние знаем какво наследство имаме от последните 12 г. управление и кризите, които наследихме, и не очакваме да има мигновени промени, особено с оглед и на външните кризи, които се случват в момента. Когато едно управление има такъв „багаж“, не можем да видим резултатите веднага. Но сме мотивирани и работим усилено и денонощно в посока подобряване живота на хората.

– Как гледате на информациите, че се създава нов проект около президента и Мая Манолова като алтернатива на „Промяната“?

– Понеже сме толкова концентрирани в нещата, които имаме да свършим, нямаме време да обръщаме внимание на нови политически проекти. А и видяхте, чрез публикуваните резултати от последните социологически проучвания, че избирателите виждат, че се работи много сериозно. И позициите на „Продължаваме промяната“ са доста стабилни и това е един много добър знак за нас. Гражданите разпознават, че ние работим за това, за което са ни избрали.

– Кога „Промяната“ ще стане партия?

– Този процес върви паралелно, очакваме да се случи следващите месеци. Доказахме, въпреки трудностите и спънките от страна на опозицията, че разполагаме с необходимия интелектуален капитал за да завършим успешно промяната и да се оформим като политически субект.

 

ВИЗИТКА:

Роден на 31.12.1975 г. в Гоце Делчев

Завършил е икономика в университета “Труман Стейт” в Мисури, САЩ

Работил е като кредитен анализатор в различни банки в САЩ и Австрия

През 2009 г. се прибира в България и започва работа в Американския университет в Благоевград, където преподава инвестиции, управление на портфейли, риск. От 2016 г. води лекции по капиталови пазари и в Университета за приложни науки към Търговската камара на Австрия

Влезе в политиката като водач на листата на “Продължаваме промяната” в Благоевград. Председател на парламентарната група

Женен, с двама сина