Иван Стоянов: След 75 г. в Македония ще живеят албанци. И тогава няма да имаме проблем с тази държава

Иван Стоянов е историк по професия, завършил е ЮЗУ „Неофит Рилски“. Той е бивш заместник-областен управител на Благоевградска област.

Член на благоевградската организация на ВМРО.

Има ли „светлина в тунела“ в спора на България с Република Северна Македония, коя е българската национална кауза и при какви условия трябва да вдигнем ветото на нашите съседи по пътя им към ЕС – разговаряме с Иван Стоянов

Има ли вече светлина в тунела в отношенията ни с Република Северна Македония?

Отношенията са добри между двамата нови премиери – Кирил Петков и Димитър Ковачевски, те скоро се запознаха и между тях може да има някакво приятелство. А за светлината…Ще ви разкажа една случка. От Нова година, в Скопие. В момента, в който в заведението чуха, че сме българи, започнаха да ни говорят на английски. Може би си мислеха, че ние сме прости българи и не говорим английски?! Не, знаем английски. Всъщност на повечето хора не им е проблем, че говорим развален македонски, според  тях, макар че аз съм категоричен, че това е оригинален български. Но това е друга тема.

Срещите между двамата премиери, работата на общите комисии не водят ли до стопяване на ледовете? 

Няма да доведат. На България какъв й е проблемът с Македония? Основният проблем е кражбата на българска история, всичко друго е следствие от този проблем. Ако нямаше кражба на история, нямаше да имаме никакъв проблем да се построи, ако не прословутият Коридор 8, то поне един скоростен път. Като слезеш от Крива Паланка, за половин час да си в Куманово и за още половин час да си в Скопие. И не ти трябва самолет, защото за два часа може да стигнеш от София до Скопие спокойно. Ако нямахме проблем с историята и те нямаха тия комплекси, линията, която е започната да се строи през 1942 година между Крива Паланка и Гюешево, щеше да е готова. Това не е било проблем да се направи. Така че, докато не разрешим историческия въпрос до 1944 година за нашата обща история, няма да се оправят нашите взаимоотношения.

По всичко личи към момента, че не можем да разрешим историческите спорове. Има ли решение този казус, който ни разделя?

Можем да го решим, защото една част от населението в Македония много добре знае какви са и откъде произлизат. Въпросът е, че управляващите им, както нашите управляващи, не искат да го решат по този начин. В момента американците вероятно ги натискат да вдигнат ветото над Северна Македония за започване на преговори за ЕС, защото смятат, че приемайки я в ЕС, ще я откъснат от влиянието на Русия. Русия пък вероятно смята, че ако  приемат Северна Македония в ЕС, ще има още една държава, която е тяхно протеже.  И някак си интересите и на американците, и на руснаците по тоя въпрос съвпадат и натискат българското правителство, а  то не е много наясно с тая тема и така стигаме до днешната ситуация в отношенията ни със Северна Македония.

Докъде можем да направим компромиси и възможно ли е да бъгарските управляващи да направят недопустими отстъпки?

То се вижда. Самите разговори, които води правителството, показват, че за нашите управляващи историята не е важна. Аз пак повтарям, ако го нямаше историческия проблем, ние нямаше да имаме никакви проблеми като държава с Република Северна Македония. Обикновените хора са наясно с това, но това е държавна политика на РСМ. Защото те знаят, че признаят ли общата ни история до 1944 година, голяма част от техния идентитет ще изчезне. Това все пак е изкуствено създадена държава и трябва да легне върху някаква основа. Те първо бяха античните македонци, сега са славяните, които са дали на всички славяни букви да четат. И така нататък до откриването на Америка.

А какви последствия би имало, ако направим компромис с историята?

Последствията са само за България. Ако пуснем Северна Македония в ЕС, те имат много по-голям опит в лобирането и прокарването на своите интереси. Утре ще се събудим с искане за признаване на национално малцинство, защото тука има шепа продажници, които са готови срещу зелени пари да кажат, че са всякакви. И понеже либералният свят върви  към спазване на всякакви права, ще ги признаят за малцинство. Други ден ще искат отделяне на Пиринска Македония. Сега някой може да каже и за мен: „Тоя бълнува!”. Само че нещата  вървят в тази посока и това не е добре за българската национална кауза.

Срещата на Стево Пендаровски с тая „шепа продажници” знак на какво е?

Това е ясен знак. Просто колегите от Северна Македония видяха, че нашето правителство хал-хабер си няма от темата Македония и какво означава тя за нас и за потомците на  българите в Македония. Тях ги интересува бизнесът, самолетът да лети…

Това също е важно. Но трябва ли заради това да се огънем пред съседите ни?

Разбира се, че е важно. Ако не беше така, българската държава нямаше да го прави. Всъщност всичките тия проекти, които сегашните правителства на България и на Северна Македония ни представят,  са започнати още в началото на 40-те години на миналия век, при така наречената в македонските учебници окупация. „Бугарските окупатори“ са строили училища, мостове, пътища и щяха да направят и железната линия, ако бяха „поукопирали” още две-три години Македония, което никой друг окупатор не го е правил. Ако си дадат труда да прочетат какви сума са изразходвани от бюджета на Царство България за подобряване на инфраструктурата за новоприсъединените земи, какъвто е терминът тогава, ще видят за какво става въпрос. Кой окупатор строи училища, болници, читалища, пътища?

Всъщност Македония иска ли да влезе в ЕС?

Както повечето анализатори посочват, вероятно това е руската игра, която иска да вкара Северна Македония не с Албания в ЕС, а със Сърбия. Доколкото ЕС оттук нататък ще продължи да се разширява. Защото в този си вид аз мисля, че ЕС има нужда от сериозна реорганизация. И ако така продължава, то ще последва съдбата на един друг съюз, който аз  помня и който се разпадна много бързо.  И Съветският съюз също беше по конституция съюз на доброволните държави. Живееха мирно, тихо, кротко, но се разпадна. ЕС ще се разпадне мого по-бързо от Съветския,  защото не може индивидуалните човешки права да стават предмет и да се заменят с колективните права. Сложиш ли правата на колектива над правата на човека, това е класически тоталитаризъм  в най-лошия му вид.

А Европа разбира ли нашия спор?

Не, Европа не го разбира и не е длъжна. Това вече е отговорност на нас, българите, като държава.  Защото повече от 100 години, отпреди Балканските войни и през целия 20-и век, българската държава  не съумя да обясни на така наречените велики сили защо и какъв й е проблемът  в Македония. Защото ние смятахме, а и до ден днешен е така, че щом истината и правото са на наша страна, ние не трябва да обясняваме на никого нищо. Оказа се, че нашите съседи, сърбите, много добре разбраха още преди Гьобелс простичкото правило, че лъжата, повторена сто пъти, става истина. И повтаряха една лъжа, която стана истина. Ако видите английската и най-вече френската преса между Балканската и Първата световна война, там ще видите, че българите са представени като новите варвари на Балканите и този образ в македонските учебници по история все още стои. След това се прехвърли върху „българския фашистки окупатор“ през Втората световна война и до ден днешен ние сме такива. И в част от европейското обществено мнение битува този образ на българите и до сега.

България има ли съюзници в този спор?

Не, нямаме. Сега, колкото и да ни повтарят, че историята няма значение, това не е така. Защото за великите държави историята винаги е имала значение. Те и затова са велики. Когато те поставят въпроса за националния си интерес, винаги тръгват от историята. Но ние, понеже  сме малки, а и не сме свикнали да си защитаваме интереса,  преглъщаме и сме готови да приемем, че историята няма значение. Дали няма значение? Защо Ньойският договор е подписан в Ньойи, предградие на Париж? Защото там е роден Балдуин Фландърски. И 700 години след неговата смърт в Търново френските управници наказват  българите. И защо датата 27 ноември? По искане на сръбската делегация 27 ноември е трябвало да бъде зачеркната като дата на победите на българската армия. Защото в първата си война след възкръсването на България българите побеждават сърбите. И ги побеждават във война, която сърбите вероломно са започнали. Толкова по въпроса има ли значение, или не историята.

България в момента няма нужда от съюзници. Ние не искаме нищо. Ние сме членове на ЕС. Когато едни хора искат да станат членове на ЕС  да изпълнят едно от условията за това – да нямат проблем със съседите. Ние не  казваме какъв език да говорят, ние не искаме да им променим идентитета, ние искаме едно просто нещо – да се признае, че до 1944 година в двете държави е живял един народ. Последните 75 години нещата се променят,  на територията на Северна Македония живеят все по-малко българи, но до 1944 г.  българите са били мнозинство. След 75 години в Северна Македония може да  живеят албанци. И тогава няма да имаме проблем със Северна Македония.

А Гърция как си запази името?

Гърция първо има последователна политика спрямо всичките си съседи и това е така от последните няколко десетилетия. В Гърция младото поколение е възпитавано в патриотичен дух за разлика от българското. Ние преди бяхме интернационалисти, сега сме космополити. Само българското национално възпитание го няма в нашата учебна програма. Не знам дали си спомняте, когато беше спорът за името на Македония, в Солун имаше един милион хора на митинг, те излязоха да протестират. Колко души ще излязат в България да протестират, след като най-вероятно това правителство ще пусне Северна Македония без условия да започне преговори за членство в ЕС?! Казват – ние да ги пуснем, пък след това можем да ги спрем. Не е така.  В Северна Македония трябва да разберат, че пътят към Брюксел минава през София. Може и по новата магистрала, или с полет Скопие-София. Но, ако ги пуснем безусловно, никой няма да ни е виновен. Само ние!  Защото не друг, а Българската комунистическа партия даде коза в ръцете на югославските комунисти с насилственото „македонизиране“ на нааселението при преброяването през 1946 година.  Това е уникално престъпление, нямащо аналог в световната история. Една държава насилствено да отродява своето население. Който се интересува, може да прочете в архивите, вече не са секретни, как се появиха „македонците“  в Пиринска Македония.

Идеята да се замрази този въпрос как ще я коментирате?

Честно казано, когато се лансира тази идея в Северна Македония, работата на историческата комисия да се замрази –  аз я приветствах. Няма проблем, замразяваме работата на комисията и приключваме разговорите. Две, три, пет години, колкото искат. Ние можем да чакаме.

Ако бъдем принудени да вдигнем ветото, след това късно ли ще е да отстояваме позицията си?

Те ни го показват ежедневно. Видяха, че нашият премиер изобщо не разбира темата и започнаха да го бъзикат, казано простичко. Ден след всичките срещи и обещания, Стево Пендаровски прие ОМО Илинден с пълното съзнание, че тази организация е приемана у нас като сепаратистка и е противоконституционна.

Нашият премиер обяви гръмко пред Народното събрание, че ще има съвместни чествания с официални лица от Република Македония на нашите общи герои. Какво стана? Вместо да го чакат в Скопие, местните управници  отлетяха за Брюксел, защото за тях Брюксел е по-важен. И се оказа, че в Скопие никой не го чака. Там си проведоха официалното честване на Гоце Делчев, преди да пристигне нашият външен министър. След това Петков уж щеше да се поклони пред паметника на Гоце Делчев в Борисовата градина, но не отишъл. Пък там имало представители на ВМРО които са  поднесли цветя. Накрая реши да дойде в Благоевград. Всъщност първоначалната идея на това честване за нас, като Инициативен комитет беше да дойдат премиерът, президентът и председателят на парламента.  Всички първи държавни мъже да са тук.  Това са институциите в България, които да покажат, че това е българският национален герой – Гоце Делчев, за да дадем сигнал на нашите съседи. Това беше първата реч на президента, откакто той е президент, след която мога да кажа: „Да, това е българският президент”. Той така трябва да говори. А управляващите в Северна Македония виждат, че България поддава и затова те няма да отстъпят. Те ще си държат на тяхното. Ако приемем сегашните им условия, то те ще поискат нещо друго. Ние трябва да им покажем, че те не могат да определят кой е Гоце Делчев, кои са братята Димитър и Константин Миладинови. Не могат да кажат моят дядо какъв е. Защото те това искат, те искат да сменят идентитета на тези хора 100 години, след като са починали. Да определят кой какъв се е чувствал и да му налагат чужда идентичност, защото той няма как да се защити. Това е 100-процентов болшевизъм. Преди 40 години по време на Възродителния порцес по този начин смениха имената на хората върху гробните плочи.  Това искат и правят сега северномакедонците с нас, с нашите национални герои.

Вярваш ли на обещанието, че в Македонската конституция ще бъдат записани българите като националност?

За тях това не е проблем. Не  е проблем да запишат българите. В края на краищата там има хора, които се самоопределят като такива. Техният министър по европейските въпроси каза, че ще запишат българите.  Хърватите и черногорците също имат такива искания. Ще ги запишат и тях, няма проблем. Проблемът не е дали има българи в Северна Македония, а да се признае, че българите са държавнотворческият народ на тази държава. Но те това няма да го признаят, разбира се. Това означава да отрекат целия си идентитет и език.

Давам простичък пример. Преди две години ходих на Осоговския манастир, който е наблизо и всеки може да отиде. Там си стоят старите сгради. Преди да слезеш надолу към църквичката, от дясната страна имаше сграда, на която пишеше „Хлебаръница” със стар български правопис. Преди 2 години надписът стоеше, но личеше, че от него са изчегъртани българските букви и вече пишеше „Лебарница”. Сега вече сградата е боядисана, вратата, над която е надписът, е така направена, че изобщо не можеш да разбереш, че старите букви са махнати.

Ето така постепенно идентичността се подменя. Младото поколение в Северна Македония смята, че са македонци.  И изобщо не знаят, че имат някаква връзка с българите. Така са учени, така са възпитавани. На тях не можеш да им се сърдиш. Защото 4-5 поколения в Северна Македония израснаха с тази идея. Но до 1944 година там е имало българи и ние точно това  отстояваме. На нашите колеги от ЕС, дето ни обясняват, че историята не е важна, трябва да кажем ясно и категорично, че това са нашите изисквания. Ние не искаме нищо друго. Да се спазва Договорът за добросъседство в частта му за общата история. И да се спре езикът на омразата. Защото той продължава до ден-днешен.

Възможен ли е сценарий парите, които очакваме по Плана за възстановяване, да бъдат използвани като разменна монета в този спор?

Не би трявало. Ако има такъв сценарий, а нашето правителство е национално, българско правителство, би трябвало това да го оповести и да започнем една процедура за излизане от ЕС. Ако ЕС ще е като Съветския съюз – някой отнякъде да ни нарежда какво да правим без оглед на българските интереси, на нас такъв съюз не ни трябва. Ще цитирам един велик български артист, който казва така: „Целият ми живот мина в някакъв съюз, пъво в Съветския, после в Европейския. Цял живот съм в някакъв съюз. Не ми харесва”.

Единни ли са българските партии по този казус?

Социологическите проучвание показват, че 80% от българите са на мнение, че не бива да правим компромис в спора със Северна Македония. Всички партии декларират, включително и четирите управляващи, че няма да отстъпят. Както е казал Васил Левски: „Дела трябват, а не думи”. Защото думите  са  много хубави – ние това ще направим, онова ще направим, комисии работят, важни са икономическите връзки със Северна Македония. Разбира се, че са важни тези връзки. Кой не иска да има хубав път до Скопие, до Струмица, до Щип, да се направи пустият път между Берово и Струмяни. Когато има път, по пътя вървят хора и стоки, а това за всички е по-добре. Но в края на краищата не трябва да става за сметка на българския национален интерес. Преди 110 години Иван Евстратиев Гешов е подписал българо-сръбския договор и е направил компромис, за да сключим съюз със Сърбия, и да воюваме с Османската империя. Под натиска на Русия разделят Македония на спорна и безспорна зона. След това подписва договор и с Гърция, без да се парират гръцките претенции към чисто български земи. Оттам тръгват всички проблеми на българите в Македония. Това е първото отстъпление от принципите на Стамболов, който е казал: „Няма да се дели Македония! Македония е българска и ще си остане цяла!”.  Разделили сме я тогава. След това Русия взема страната на Сърбия, което предопределя участието ни в Първата и Втората световна война и последвалите за България национални катастрофи. Така  че  днешните управляващи могат да останат в историята – с едното или другото решение. Да проявят твърдост и разум. Да се събудят една сутрин и да се почувстват истински българи.

Толкова ли е важен този спор за българите на фона на всичките им други грижи – високи сметки за ток, увеличение на цените на стоки и услуги?

Важен е! Защото народ, който загърбва миналото си – няма бъдеще. Всъщност това е  тактика на почти всички правителства при тежки проблеми. Когато не можеш да решиш 1,2,3 важни за обикновения българин проблеми, изваждаш на преден план един, който българите не го чувстват с корема, а със сърцето си, фокусираш се върху него, преекспонираш го, докато накрая на хората не им писне и не кажат: „Стига с тази Македония, какво се заяждаме, дайте да ги пускаме в ЕС, пък като ги пуснем – хладилникът ни ще се напълни и джобовете ще ни пращят от пачки”. Но нито едното, нито другото ще стане.  А Македония ще продължи да бъде болката на голямата част от българите, в чиито вени тече кръвта на Гоце, Даме и Тодор, на братята Миладиновци и цар Самуил!