Д-р Трифон Вълков: Крайно време е у нас да има център за лечение на COVID усложнения

Д-р Трифон Вълков е специалист по инфекциозни болести. Той е сред авторите на Интерактивния справочник за лечение на COVID-19. Д-р Вълков беше награден и в категорията „Ти си нашето бъдеше“ на ежегодните награди на Българския лекарски съюз. Разговаряме с него относно развитието на пандемията и новите предизвикателства пред медицинската общност, свързани с усложненията след прекаран COVID.

Д-р Вълков, Вие имате преки наблюдения над развитието на пандемията от COVID. Отслабва ли вече настоящата вълна?

Ако се оповаваме на данните, които се тиражират от Националния център по заразни и паразитни болести по отношение на доказаните случаи, както и на информацията от Единния национален портал за случаите, които се оповестяват ежедневно и разбира се, на информацията от Западна Европа, определено случаите в последните седмици намаляват. Въз основа на това можем да кажем, че пандемията отшумява, но в никакъв случай не можем да кажем, че вирусът си отива.

За съжаление жертвите на пандемията вече надхвърлиха 35 000 души. Можеше ли този брой да е много по-малък и какви основни грешки бяха допуснати както от системата на управленско ниво, така и от обществото?

За грешките на управленско ниво не мисля, че аз съм човекът, който може да даде оценки. Във всеки случай смятам, че използването на твърденията за грешки в системата е много удачна възможност за някои хора да „замажат“ положението с провала, който се наблюдаваше в България по отношение на тази пандемия в последните две години. От личен опит мога да кажа, че хората също имат вина за това положение и това опира до нашата народопсихология. Българинът отива на лекар в последния момент – не са един и два случаите, при които пациенти идват в клиниката и когато ги попиташ откога са в това състояние, казват: „От 7-8 дни“. Относно тази голяма смъртност – може би и голям процент от нея се дължи именно на това че хората търсят лекар в последния момент.

Причина е и слабата ваксинация и за мен по този въпрос има някои необясними неща. На фона на възможностите за информиране, с които разполага съвременият човек относно резултатите от прочуванията, безопасността и ефикасността на ваксините, и ние да направим това, което направихме, за мен е откровено глупаво. За мен една от големите въпросителни е и защо в началото на ваксинационния процес България се отказа и от други ваксини, а се спря само на една.

Какъв е основният профил на хората, които постъпват с диагноза COVID в болница?

Това са основно два типа хора. Единият са хора, които осъзнават риска от усложнения и при първата проява на симптоми, търсят лекарска помощ, а другият са такива, които са вече в утежнено състояние, тоест те са с развита клиника на коронавирусна инфекция. Това са хора основно с придружаващи заболявания, при които инфекцията протича по-тежко.

Като че ли вече новият проблем пред медицинската общност ще са постковидните симптоми. Какви са Вашите наблюдения в тази насока?

До момента няма единно становище за това какво представляват post COVID симптомите. В научните среди дори се чуват хипотези, че не трябва да се бъркат състоянията post COVID и long COVID и че има разлика между тях. Определено това е комплексен синдром. Проучване, осъществено в Майнц, Германия сред 10 300 души с доказана чрез PCR коронавирусна инфекция, сочи, че шест месеца след преустановяване на острата фаза на инфекцията, при 40% от хората се наблюдават различни по честота симптоми. Сред тях са лесна уморяемост, безсъние, нарушена концентрация и други, които според авторите на проучването спадат към т. нар.  long COVID синдром.

Това ли ще е новото предизвикателство пред медицинската общност?

Ако се вгледаме какво правят колегите на Запад, вече почти няма държава, да не кажа по-голям град, в който да няма обособени центрове за долечение на пациенти с коронавирусна инфекция. Там попадат именно тези пациенти, които са с long COVID синдром. Аз и мои колеги многократно сме повдигали този въпрос – че е крайно време поне на едно място в страната да бъде изграден такъв център. Все по-често сме свидетели например на това, че някои пациенти, които са прекарали заболяването по-тежко, остават кислородозависими с месеци.

Вие сте сред авторите на Интерактивния справочник за лечение на COVID-19. Закъсняхме ли с неговото приложение в болниците и трябва ли той да стане задължителен?

Ние сме закъснели с много неща по отношение на приложението като възможности в болничната система. Това, което направихме с другите колеги – д-р Димитър Димитров и д-р Георги Димитров, е да съберем и консолидираме опита на държави, които имат добър клиничен опит с COVID-19. Това са държави като Израел, САЩ, Германия, Великобритания, защото все пак те са едни от първенците в тази област и техният опит като диагностика и терапия на това заболяване е може би най-добър и най-богат. Когато решихме да създадем този справочник обаче, никога не сме се ръководили от идеята той да бъде задължителен. Винаги сме твърдели, че той има препоръчителен характер и сме искали да е в помощ на всеки, който реши, че иска да го използва. Наша цел е било да улекотим малко или много работата на колегите от „първа линия“, които работят с пациенти с COVID. Никога не сме претендирали, че той трябва да има задължителен характер.

Все пак какви са наблюденията Ви – прилага ли се достатъчно много справочника в практиката?

Говорил съм с доста лекари за него. Немалко колеги от различни краища на страната са ми звънели с въпроси относно справочника и по отношение на алгоритмите, които са поставени в него, така че мнението ми е, че той е доста използван.

След две години битка с епидемията от цялата научна и медицинска общност, на какъв етап е отговорът срещу нея?

Със сигурност не може да се каже, че сме на същото положение, на каквото бяхме преди две години и половина. Непрекъснато се появяват нови статии и проучвания в тази област, които ни обогатяват както по отношение на диагностиката, така и по отношение на терапията на пациентите с коронавирусна инфекция. Най-малкото е, че до момента вече имаме няколко разработени успешни терапевтични модела, които са и обобщени в справочника. Въпрос на време е в България да получим и първият  протеазен инхибитор за лечение на коронавирус, който е разработен изцяло за лечение на тази инфекция.

Вие сте сред наградените от БЛС в категорията „Ти си нашето бъдеще“. Какво е за Вас подобно отличие?

Отличието е един вид признание за това, което съумяхме да направим с двамата ми колеги относно справочника за лечение на COVID. То е забелязано и оценено от Българския лекарски съюз. Нито аз, нито колегите ми сме се надявали на нещо подобно и това не било целта на нашата работа. Определено обаче е добре човек да бъде признат за това, което прави. За мен това е едно „Благодаря“ за усилията ни от страна на БЛС.

Полина Тодорова