50-г. таксиджийка Р. Занева: Вярно, че всичко поскъпна, но ако качим услугата на 1 лв. на километър, ще фалираме, няма кой да се вози

Таксиметровите шофьори от Дупница от седмици водят дебат дали да променят цените на услугата. Радетелите за повишение на тарифите настояват да стане поне 1 лв. на километър пробег. Опонентите им пък ги разубеждават с мотива, че клиентите съвсем ще намалеят и няма да има кого да возят.

50-годишната Райна Занева върти волана на таксито повече от 10 г. и притежава златен талон за безупречен шофьор. Репортер на “Струма” разговаря с нея за проблемите в бранша.

– Здравей, Рени! Колегите ти  коментираха, че ще искат увеличение на таксиметровия превоз от 75 стотинки на 1 лв. на километър. Какъв е твоят коментар?

– Цената на горивата скочи. Миналата година плащах по 78 ст. за литър газ, сега повече от двойно – 1,78 лв. за литър. По-високи са и цените за ремонти на колите. Но въпреки това съм против покачването на цената на услугата. Сега почти нямаме клиенти. С такси пътуват повече хората от ромски етнос в Дупница, останалите са се свили, не пътуват или не ползват таксита. Цените на тока, хранителните продукти се качват и дупничани предпочитат да ходят пеша, отколкото да се качат на такси. Ако километър пробег скочи на 1,00 лв., ще фалираме, няма кой да се вози на тези цени. Преди година увеличихме първоначалната такса от 0,70 лв. на 1,40 лв., а цената на км пробег е 0,75 лв. отпреди 5-6 г. и не е променяна. От центъра на Дупница до жк “Бистрица” в момента курсът струва 3,40 лв., ако цената за пробег се увеличи на 1,00 лв., става 5,40. Е, кой ще се качи на такава цена, при положение че градският транспорт вози на 0,80 лв. за същото разстояние!

– Шофьор на такси се смята за мъжка работа. Кое те накара да се захванеш с това, вместо да отидеш в някой шивашки цех или на друга работа?

– Аз обичам мъжката работа. Преди да се захвана като таксиметраджия, работих в „Мини Бобов дол” като машинист, но ме съкратиха. Започнах работа във фирма за таксиметров превоз в Дупница като диспечер, но не работих дълго. Качих се на такси и вече 10 г. съм зад волана. Обичам свободата, да пътувам, да срещам различни хора, да разговарям с тях… това ми доставя удоволствие. Нямам началник над главата…

– Не те ли е страх, не се знае какъв клиент ще се качи, какво му е в главата?

– Опасно е, но се справям. При мен предпочитат да се возят възрастни хора, нали съм жена и ми имат доверие. Повечето са възпитани, даже понякога ми оставят по 20-30 ст. бакшиш, аз им го връщам, но те доволни ми ги оставят.

Имала съм и напрегнати моменти. Преди Нова година три проститутки ме наеха на жп гарата в Дупница да ги закарам до затворническото общежитие в Самораново на свиждане на някого. Закарах ги и се уговорихме, като им свърши свиждането, да ме потърсят и да ги закарам за Благоевград. Извикаха ме, взех ги от Самораново и тръгнахме за Благоевград. Двете, които седяха на задната седалка, уж заспаха. Като ги видях какви са, по външния им вид личи, че са проститутки, карам таксито, но с едното око наблюдавам тази до мен и другата зад мен. Стигнахме в Благоевград и ми казаха да спра между два блока, така че да могат да влязат в някой вход и да избягат. Тези от задната седалка слязоха, а тази отпред се опита да избяга, но я сграбчих за ръката и я извих. Усетих, че я заболя много, извади портфейла и ми плати 35 лв., толкова ни беше уговорката.

Наскоро две момчета на по 20 г. ме наеха да ги закарам до Бобов дол. Видях, че са неадекватни, може би бяха пияни или дрогирани… Наближихме Бобов дол и този, който седеше на предната седалка до мен, започна да снима касовия апарат, започна да се прави на важен. Взех му телефона и го хвърлих в краката му. Излязох, отворих вратата, хванах го и го изхвърлих, а другият ми плати 15 лв. и ги оставих на входа на Бобов дол.

Има и любезни клиенти – добър ден, добро утро… поздравяват, като се качат в таксито. Аз съм като душеприказчик на пътниците. Повечето клиенти още с качването започват да си споделят проблемите – на кого парите не му стигали за семейството, кой ходил на лекар и къде го боли… Аз слушам, нямам избор, но има и клиенти, с които се разтоварвам, като разговарям, някои пускат шеги, други са положително настроени от някакво си тяхно преживяване… обичам си работата.

– Оплаквате се от високите цени на горивата, на ремонтите на колите… Как се справяш със семейния бюджет?

– Съпругът ми е пенсионер от „Мини Бобов дол”, аз поработвам и се справяме с живота. Не мога да се оплача. Помагаме и на двете си деца, имаме и две внучета.

– Таксиметровите шофьори ви наричат “бакшиши”. Колко е най-големият ти бакшиш в 10-годишната ти практика?

– Само веднъж ми дадоха 20 лв. Това беше преди години. Младо момче, добре облечено, се качи да го возя, не си спомням докъде в Дупница. Телефонът му иззвъня и някаква жена му се обади, а то подскочи от радост и на слизане ми даде 20 лв. да се почерпя.

– На колко години беше, когато взе шофьорска книжка?

– Бях на 22 г. и оттогава не съм слизала от личния си автомобил, а карам и такси. Имам златен талон. През първите години, след като взех книжката, имах по някое дребно нарушение, но от 10 г. нямам нито едно.

– Имаш ли други колежки в таксиметровия бранш в Дупница?

– Имам. Общо сме пет жени сред повече от 180 таксиметрови шофьори в Дупница.

– Как се отнасят колегите мъже с вас?

– Като с равни, няма дискриминация. И мъжете, и жените таксиметрови шофьори се борим за едно – да изкараме пари за семействата си. Няма място за подценяване. Всички се редим на пиацата и чакаме като на пусия всеки един клиент. Има дни – работата върви, но има и само с 2-3 курса на ден.

– Кога мислиш да спреш с тази работа?

– Докато мога, ще съм зад волана.

Записа ЙОРДАНКА ПОПОВА