Пострадалият алпинист в Пирин благодари на спасителите, моли за финансова помощ за лечение

Пострадалият алпинист в Пирин Дамян Петков изказа огромната си благодарност към планинските спасители от Банско. В понеделник Петков заедно с англичанин катерят Северната стена на Вихрен, когато се подхлъзва и чупи глезен. Към 17 ч подава сигнал на тел. 112 и веднага се организира спасителна акция с 20 души, които тръгват към мястото. След тежка, трудна и опасна 10-часова акция, към 3 ч след полунощ, спасителите стигат до него и го пренасят до базата на ПСС на Шилигарника.

Ето какво написа в профила си в социалните мрежи спасеният алпинист:

„Вчера 14.01.2022 година провалих вечерта на много планински спасители от Банско. Обръщам се към тях с огромни благодарности и уважение за оказаното съдействие и преди всичко истинско човешко отношение, което не може да бъде измерено с пари. Натъртвам на пари, защото много укорително в края на един от репортажите, а може би и повече – не хабя време да гледам медийни колонки, било то и свързани с мен – отбелязват, че не съм имал застраховка и затова трябва да си платя. Аз платих. Веднага след като бяхме пристигнали в базата на ПСС на Шилигарника и единият от спасителите премести колата ми от стара котва до базата, го помолих да вземе портмонето ми от колата и оставих моята лепта. Но тяхното отношение не може да бъде измерено с пари. Прекланям се пред вас, за това, че оставихте трапезите и семействата си, за да транспортирате един пострадал!

Малко фактология:

Почти на края на маршрута по северната стена на Вихрен падам и това ми коства счупен глезен.

В 17:13 подавам сигнал към централата на ПСС в София. Няколко минути по-късно ми звънят от ПСС Банско. Обсъждаме различни варианти. В първите минути след счупването на глезена ми бях изпаднал в лек шок и претрепервах. Дадох си сметка, че се намираме на твърде деликатно място и нямам време да се отдавам на шокови състояния. Намираме се на 60-80 метра от Джамджиев ръб, където е краят на нашия маршрут и изглежда измамливо да изчакаме там спасителите. Но да се тегли човек нагоре е в пъти по-трудно, от колкото да бъде спуснат. Освен това си давам сметка, че ще минат поне 3 часа докато се появят първите спасители. А спасителна акция на скала е многократно по-трудно начинание, от колкото репатрирането на пострадал, било то и по пресечен терен. Затова синхронзирам с дежурния, че ние предприемаме спускане/рапелиране обратно по маршрута, а спасителите ще ни посрещнат в Големия Казан. От това имаше двоен бонус. От една страна през времето, което беше нужно на спасителите да се придвижат до Казана, ние рапелирахме, с което се стопляхме и в крайна сметка не измръзнахме. От друга страна се получи перфектен времесъвпад между нашите действия и спасителите. Когато бяхме на предпоследния рапел се зададе първата светлина в Казана. Докато организирахме последния рапел, те вече се бяха събрали, така че в моментът, в който стъпих в основата на стената, веднага ходилото ми беше имобилизирано с крамерова шина и се спуснах малко по-надолу, където ме натовариха на носилката и започна голямото теглене. Носилката затъваше или се опитваше да се обърне, но благополучно стигнахме до хижа „Бъндерица“, където се натоварихме на моторните шейни и приключихме в базата на Шилигарника. Часът беше около 2 ч след полунощ. А небето беше ясно с почти пълна луна.

Днес правих рентген. Ще трябва хирургична намеса и импланти.

Оставям тук банковата си сметка, в случай, че някой реши да удари едно рамо, защото всичките финанси, с които разполагам в момента ще потънат в бездънната яма на здравните заведения. А след това предстои период на възстановяване, в който няма да съм работоспособен.

IBAN: BG35CECB97901023015000

Дамян Красимиров Петков

Направете дарение само, ако почувствате вътрешен импулс.

Всичко, което се случва по време на земният ни път е резултат от нашите възприятия и моделирането на събитията. В този смисъл – не съм нещастен или депресиран. Този инцидент е точно това, от което съм имал нужда в този момент. Макар и трудно за разбиране от нашите умове – животът е низ от събития, които ни оформят, за да бъдем това, което сме.

Благодаря на всички, които изказаха готовност да помагат, с каквото могат. Явно съм го заслужил по някакъв начин. Явно всички ние се движим в правилната посока.“