Селяните прекръстили своето село Парил - така се казва и до днес. А планината Алиботуш, да се запомни!

Легендата за Алиботуш

Имало някога юначен момък, трепкало сърцето му като огън и нито можел мирно да стои, та по върховете го духали все ветрове, нито да търпи своеволия на бейове и чорбаджии.
Илия му викали българите, Али турци и юруци. Тъй пеели по седенките:
“Един е Илия, Илия, благ щом хорото завие.
Ала неправда не щеш ли да види,
на душман сърцето ще свие …”
Не слушал кога планината се мръщи та гърми ами щом му се дощяло хващал баира подир мълниите.
Когато бил весел слънцето слизало на мегдана. Щом се разлютял, нямало сила която да го спре додето не се изгърми гневът му. Затова казвали “Илия носи змейско сърце”. Нали някога Илинден бил змейов ден..
Бейове и заптии пропищяли от него, та в цариград се чуло. Ала никой не смеел на главата му да посегне. Страшен бил Илия, лесно се не хващал. А и народен човек, българи и турци живот за него давали. Зор се укротява народа ако веднъж тръгне по балкана.
Ала намерил му бея колая, че му било чисто сърцето. Забранил бея да се вясва незабулена жена на байряма а сестрата на Илия – Мария имала ясно като месечина лице, да го скриеш било не по-лесно от това да скриеш луната. Разбунтувала се душата на хубавата мома. Хвърлила забрадката Мария подела чудна ръченица по хармана. Затворил бея момата. А Илия сам дошъл. Разменил себе си за своята малка сестричка.
Затъмнило небето, замрачняло. Събрал бея селото да съди юнака за хайдутлък. Не посмял да обеси Илия, мислил, мислил пък рекъл:
– Юнак си ти Али, ала високата порта прошка не дава. Но, ако качиш планината с тези ботуши, простен да си.
Засмял се Илия, зарадвала се Мария. Че кой ще се мери с Илия по високите чукари ? Оловни ако ще да са ботушите.
Скочил Илия в ботушите, ала напълнили ги заптийте с парена смола та вик огласил планината. Ала жар се разгоряла в змейското юнашко сърце. Не вървял Илия, летял, та качил се навръх планината. Изтерзан вик надал, та издъхнал. Гръм огласил планината и светъл лъч пробил облаците, върха. Селяните прекръстили своето село Парил – така се казва и до днес. А планината Алиботуш, да се запомни!
{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)
Rating0
What people say... Leave your rating
Order by:

Be the first to leave a review.

User Avatar User Avatar
Verified
{{{ review.rating_title }}}
{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more
{{ pageNumber+1 }}
Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one

Start typing and press Enter to search