Легенда за чумата между село Лъжница и село Баничан

Когато чумата събрала почти всичко живо от с. Лъжница, решила да се прехвърли и в Баничан. На синора между двете села, я срещнал конник. С копие в ръка, в златни одежди, висок, строен и напет.

От далеко я предупредил, че това село го пази той и тя да не приближава повече. Понеже чумата уморила много народ не се уплашила от един конник. Завързала се люта борба между нея и Свети Архангел. От копитата на коня святкали искри.

От ноздрите му излизали облаци огньове. Чумата се борила с все сила. Косата и била дълга, черна и рошава. Била грозна и с одърпани дрехи. Като видяла, че губи тази борба, успяла някак си да се измъкне и с припяване избягала към село Корница.

Така се спасило селото от нея.