Войводата Димитър Касапинов пали искрата на историята и родолюбието у банскалии

Трудно е да вървиш уверено напред, ако не знаеш какво се случва зад гърба ти. Винаги е по-лесно е да поемеш към бъдещето, когато си наясно с миналото. И си взел поука от възходите и паденията на своите предци.

На Димитър Касапинов и още няколко банскалии това няма нужда да се казва. Тези млади патриоти са част от Сдружение „Пeрински айдути” в Банско – люлка на велики личности, на големи патриоти, на вековна борба за свободна България. И всеки от тези мъже е като някогашните войводи.

„Знаете приказката: Що е маке, все е юнак!. Но ние хем не сме като някогашните хайдути – не се бием с потисника, хем сме съвсем като тях – закърмени с любов към родното Банско, към родината България, към славната ни над 1300-годишна история, към хайдушките истории. Нашата кауза е да събудим съграждани и сънародници, за да им покажем великото българско минало, което е източник на самочувствие и на свобода дори. Защото знаеш ли историята си, битката на поколения българи за свобода, няма как и ти да не цениш тази свобода”, разпалено признава младият и силен банскалия, който е сред иниициаторите за създаването на патриотичното сдружение в града под Тодорка.

Той обаче бърза да уточни, че хич не е лесно да се превъплътиш в образа на истински хайдутин. Да заприличаш на онези борци за правда и свобода, да придобиеш вид на харамия от далечния 18-и век. Защото си длъжен да се снабдиш с куп неща – автентични хайдушки дрехи, да се докараш на 100% в характерното за онова време облекло. Вариантите за това са два – да откриеш някъде в раклите на баби и дядовци запазени премени. Проблемът тук е в размерите на дрехите – някога мъжете са били по-ниски, по-слаби, пък днешните им наследници са мъжаги по 1,80-1,90 метра, повечето тежат по  стотина кила, че и отгоре. Затова по-логичен е вторият начин за намирането на хайдушко облекло – търсят шаяк, вълнен плат. И не само това. Търсят се и добри шивачи. Защото не е толкова лесно да се ушият потури. Те е необходимо да са прилепнали около глезена и на коляното, а нагоре постепенно да се разширяват. Някои прекаляват с украсата по дрехите. Нужно е да се внимава и да не са претруфени одеждите на хайдутите. Особено за Банско и региона са характерни изчистените дрехи, по тях няма много, много шарении.

„Все пак някога хайдутите са се борили с османската власт, а не са излизали в гората да се правят на манекени. Много важно е и дрехите да са ти по мярка”, казва Димитър.

Другото голямо търсене за него и съратниците му е оръжието. Това е по-трудно от намирането на облекло. Защото е хубаво да е автентично, да е в добро състояние, за да не стане някоя беля, след като гърмиш с него. Един пистолет на 2-3 века може да струва и 2000 лева. При това говорим за обикновен пищов, ако е с по-специална изработка, със сребро по него, цената може да отиде до 4000-5000 лева. Много престижно е да имаш чифте еднакви пищова. Някои се уреждат с такива пушкала наследствено – от свои предци, другите търсят в различни сайтове, ходят на аукциони, на търгове. Някога в Сливен са се правили пушки – боилии и шишанета, за съжаление много от тогавашното оръжие, родно производство, е изнесено в чужбина, разкрива Касапинов.

Всичко тези усилия означават едно – без воля няма как да станеш истински хайдутин. Това отнема месеци наред – да се обзаведеш и с нужните дрехи, и с необходимото оръжие. И не бива да се прави никакъв компромис с качеството и на облекло, и на пистолети, и на пушки, и на ками, и на саби. Държи се преди всичко на автентичното оръжие. Но има и новоделни оръжия. За късмет банскалии си имат тюфекчия в града – млад мъж, който работи с мерак, угажда им на всички прищевки и прави това оръжие, което му поръчат. Като го майстори досущ като автентичните.

Защото работата не е в това да намериш някакви бутафории и да се правиш на хайдутин. Това е подигравка с миналото ни, с предците ни. Трябва много добре да познаваш оръжието си, а не само да гърмиш с него. Нужно е да си разучил как действа пищовът, как работи кремъчният механизъм. Дружината на Банско с състои от 16 мъже патриоти. Не е невъзможно в техните редици да се влеят и хора от други краища на страната. Но банските хайдути имат изисквания, които самите те спазват непрекъснато – да е читав човек, да не гледа само веселбата и наздравиците на масата, а да има мерак, в сърцето си да носи желанието да е като истинските хайдути. Да обича страната си, родния си край, да е готов винаги да помогне на човека до себе си, да подаде ръка на нуждаещия се.

Най-важното за „Перински айдути” е да запалят повече млади хора към своята кауза. За целта мъжете трябва да са разпознаваеми, да не спират да разказват историята на младежите и децата. А не да гледат да се накичат като коледни елхи с ятагани, пушки и пистолети. От значение са и посланията на съвременните хайдути, а не само въоръжението и премените.

В дружината всеки един е различен, всеки си има своята професия. Но пък имат и много общи неща освен любовта към историята и хайдутството. Земни хора са, намират баланса между старото и модерното. Погледът им в миналото не им пречи да вървят напред към бъдещето. Двете неща при тях са хванати ръка за ръка. Както и в Банско се съчетават старинния квартал, вековните къщи и църква с модерния ски център в Пирин планина.

„Обединява ни патриотизмът, гордеем се с историята си. Народът има нужда от нас, това му действа зареждащо и позитивно. Да чуят, да научат, че някогашните хайдути не са свеждали глава пред никого, а са се борили за свободата на своя народ, а често това е ставало и с цената на живота им. Аз съм убеден, че и децата, и родителит им е хубаво да познават и фолклора ни, а чуждото няма да ни избяга. Какво се получава иначе? Чужденци учат наши народни танци, а ние залитаме по чуждото, което не е лошо, но не бива да е за сметка на привързаността ни към родното”, казва Димитър Касапинов, който е завършил Музикалната академия в Пловдив. Затова банските хайдути не само гърмят с пушките, но и пеят, и танцуват, самият Димитър е част и от Мъжката фолклорна група за акапелно пеене „Банскалии”. Първи са и в една друга традиция – кукерството, което също дава особен заряд на хората.

Всеки от банските хайдути има своите тежки моменти в живота, като при всеки един човек. Минават и през болести, и през раздели. Но щом са заедно, по-лесно се справят с всички тези перипетии. За това им помага и тяхното хоби, което отдавна е и тяхна кауза. Облекат ли хайдушките премени, забият ли пистолетите и камите в поясите, положат ли пушките на раменете си, те знаят, че вече са пример за младите и трябва да се държат на положение. С униформите си те не са по-различни от лекарите, полицаите, свещениците. И при тях облеклото задължава – никакви своеволия, никакви грешки.

Димитър разкрива, че заедно с другите банскалии се вдъхновили по някогашните хайдути благодарение на примера на пловдивските хайдути. Сега вече и те вдъхновяват. Запалват искрата на историята, родолюбието и фолклора у другите. И ги учат на българщина! Защото това е истинският българин – да обръща внимание на миналото на своята страна, да не загърбва културата на своя народ.

Касапинов има син, който е само на 6 месеца, кръстен е Георги, на бащата на Димитър – Георги Касапинов, който е един от най-уважаваните свещеници в региона. Преди месец малкият Георги го облекли в народна носия. За да се учи от малък да уважава историята и културата на народа си.

„Това повтарям и на децата в школата по тамбура, която водя. Вътре в тях да е любовта към това, което правят, да свирят за разтуха на душата, за кеф на останалите. Не е задължително всеки от тях да стане професионален музикант. Достатъчно е да седне вкъщи и с музиката си да зарадва душите на другите”, твърди войводата. А той и останалите бански хайдути отдавна радват душите на всички, които ги видят в целия им блясък – с хайдушките премени и с автентичните оръжия. Най-ценното е, че вдъхновяват много хора, които тръгват по техния път. И тези млади патриоти от града под Тодорка са едно от доказателствата, че Банско ще го има вечно. Защото винаги ще има банскалии, които знаят кое да запомнят от миналото, какво да правят в настоящето и как да вървят към бъдещето си.