Една интересна история за сградата на днешния музей в град Гоце Делчев или как Чорбаджи Янчо прави първата финансова пирамида в Неврокоп

Един алтън три лири става,

рекламирал банката си той

Завличането на пари и ценности от вложители и след това обявяване на фалит не е измислена в днешно време схема. Още преди около 140 г. в Неврокоп (днес град Гоце Делчев) е гръмнала финансова пирамида, разказват местните предания. Любопитната история е записана и съхранена до днес от покойния вече родолюбец и емигрант в САЩ д-р Иван Гаджев. Разказът за изграждането на най-красивата сграда в района, където сега се помещава общинският исторически музей, е на местния краевед Никола Железаров.

Началото на строежа на Янчовия конак (голяма къща – б.а.) било дадено около 70-те години на XIX в. Там за кратко съществувала банка менте, завлякла стотици хора от цялата Неврокопска кааза. В понеделник, пазарен ден, разсилният излязъл пред конака и забил голям барабан, за да събере градското население. Пред насъбралата се тълпа разсилният казал: “С решение на падишаха от Стамбул пашата и каймакамина на Неврокоп и на още други чорбаджии разреши се на Янчо Чорбаджията сред града да изгради голям конак. По-голям да е от този на държавата, такъв, какъвто в града няма. Трябва да ви кажа, че новият конак на прочутия Янчо Чорбаджи няма да съди людето, няма да е затвор, а конакът, щом се изгради, ще стане частна банка. Ще прибира пари с лихва и ще дава пари пак с лихва, та сиромашията, що няма пари, от банката на чорбаджи Янчо ще взема да си купува магарета, мулета, волове, жито и друга покъщнина. Ама да се построи този конак, чорбаджи Янчо съобщава, че му трябват много майстори – дюлгери, дърводелци, каменари, кираджии, колари и др. Желающите да получат работа да се явят при чорбаджи Янчо и да се спазарят.”

Разсилният продължил с реклама на бъдещата банка и благородството на чорбаджията, който щял да прави услуги на хората, като им отпуска заеми, а те ще могат да си държат парите на сигурно място. Малко след това се събрали дюлгери и започнали да копаят основите на големия сарай. През 1877 г. внушителната сграда била готова. Разсилният пак събрал людето и им предал послание: “Изпраща се хабер на всички от каазата, че от днес частната банка на чорбаджи Янчо се отваря. Отворени са вратите на най-големия сарай, ама всеки да знае, че банката засега няма да дава пари в заем, а само ще приема. Голяма лихва ще плаща чорбаджията. За две години един алтън три лири става. Металици, чейрици, междии и др. растат двойно.” И се втурнали хората да си дават паричките на сигурно място, а и да им се множат. Няколко години потокът към конака на чорбаджи Янчо не спирал.

Докато един ден отново се наложило разсилният да събира хората: “Слушай, народе, слушай каква новина има. Със заповед от Стамбул пашата, каймакамин на града, съобщава на всички люде от каазата, че банката на Янчо Чорбаджи е фърлила фалимент. Банката баптиса, пропадна заедно с всички внесени пари. Само конакът сарай е останал и е под разпореждане на държавата. Всички спестени пари пропадат. ”

Това отприщило гнева на народа. Втурнали се към красивата и голяма сграда на тълпи, за да я разбият и влязат вътре. Хвърляли камъни по прозорците, проклинали измамника, а турските жандарми едва ги удържали.

“В музея няма запазени никакви писмени сведения около тази история на сградата. Знаем я от разкази, предавани от поколение на поколение. За чорбаджи Янчо действително се знае, че се е занимавал с лихварство и бил богат човек”, казва директорът на музея в Гоце Делчев Галя Миленкова.

Първите категорични данни за историята на сградата, която е национален паметник на културата – недвижима историческа ценност, са от втория ѝ собственик. Това бил заможният търговец на тютюн Прокоп Прокопов, който я откупил в края на XIX в.

Янчовият конак или Прокоповата къща, както е била известна тогава, е триетажна с приземен и два жилищни етажа. Пред нея е изградена чешма през 1882 г., запазена и до днес. В къщата се влиза по мраморно стълбище с красиви перила от ковано желязо и тераса. На първия и втория етаж таваните са с уникални дърворезби с кръстове и обредни елементи. Изработени са от последователи на Дебърската резбарска школа. Новият собственик – търговецът Прокоп Прокопов, ремонтира и южната фасада, таваните и колоните са богато украсени с късно барокови растителни и геометрични орнаменти. На третия етаж е бил и семейният параклис, където таванът има сферична форма и уникална акустика, разказва Миленкова.

След Освобождението на Неврокоп през 1912 г. Прокопов напуска града и мести бизнеса си в Драма. Дарява най-голямата и красива сграда на местната община. Тя пък от своя страна я превръща в околийско полицейско управление. Местните полицаи, а по-късно и милиционери, я използват чак до 1979 г. Тогава е взето решение да се превърне в музей. Въпреки че не е строена за музей, специалистите успяват умело да я пригодят с 12 експозиционни зали и лапидариум, където са изложени открити при археологически разкопки статуи, каменни плочи, питоси и др.

Музеят има два основни раздела – археология и етнография, с изключително богата сбирка от уникални находки в района. Съхранява културно-историческото наследство не само на община Гоце Делчев, но и на съседните Сатовча, Гърмен и Хаджидимово.