Руски генетик за Омикрон: Природата реши да ни постави на място
-
- януари 19, 2022
Симптомите при пациенти, засегнати от варианта Омикрон, са почти същите като при тези с Делта. Значителните разлики се установяват едва когато заболяването протича в тежка форма. За Омикрон е по-характерен бронхиолитът на средните дихателни пътища, докато при Делта се наблюдава по-дълбоко увреждане на самите бели дробове, на алвеолите. Това разказва руският генетик Дмитрий Прус пред Lenta.ru.
Наскоро излязоха много интересни британски данни за спектъра от симптоми при заболяването – доколко те са се променили в сравнение с Делта и изводът е, че промяната не е толкова съществена, споделя той. Да, британците отбелязват повече пациенти с болки в гърлото – около половината от тях са с Омикрон, но всеки трети е бил с Делта. Загубата на миризма е наблюдавана при една трета от пациентите с Делта и при всеки осми с Омикрон.
Ето какво още разказа генетикът пред руското издание:
– Ясно ли е каква е продължителността на имунитета след Омикрон и работи ли и срещу Делта?
– Доскоро казвах, че това може да стане ясно не по-рано от три месеца. Традиционно се смяташе, че в първите месеци след заболяването не винаги е лесно да се определи дали се касае за нова инфекция или е огнище на стара. За да не сгрешим, брояхме 90 дни и чак тогава изяснявахме дали хората са се заразили отново или не.
Днес вече установявам с голямо задоволство, че британците са започнали да отчитат повторното заразяване още след 30-дневен срок. Те, разбира се, все още нямат информация колко време след прекаран Омикрон може да се заразиш отново, защото повечето пациенти току-що са се възстановили. Но те анализират доколко при преболедувалите от Делта през есенната вълна е отслабнала чувствителността към Омикрон 30 дни след възстановяването.
Теоретично може да се предположи, че през първите месец-два, независимо от кой вариант е бил болен, човек запазва значителна устойчивост към всички варианти. Имунната система все още е много активна – и Т-клетките циркулират, и концентрацията на антитела е висока. Реално рисковете започват някъде след третия месец от възстановяването, но по-точни данни ще имаме през май месец.
– Самият Омикрон по-малко патогенен ли е или причинява само по-леко протичане на заболяването при ваксинираните?
И двете твърдения са верни. Първоначално беше много трудно да се разграничи, тъй като по-голямата част от населението на страните, откъдето Омикрон мина най-напред, бяха или ваксинирани, при това с две дози, както във Великобритания, или сравнително наскоро преболедували, както в Южна Африка. Освен това при малки сегменти от населението, които все още не са били ваксинирани в Дания и Обединеното кралство, учените можаха да установят, че дори при неваксинирани тежестта на заболяването с Омикрон е забележимо по-малка.
Но въпреки че статистически вече е установено, че с Омикрон заболяването протича по-леко, това не бива да ни успокоява, защото е нож с две остриета. Дори намаляване с 1,5-2 пъти на тежестта в рисковите групи, където първоначално тя беше много висока, си остава огромна. Струва ми се, че вече е трудно да се намерят хора, които нито са преболедували, нито са ваксинирани. Затова и в Англия беше трудно да се завърши анализът, тъй като значителна част от населението е боледувало без официален статут. Затова и при изчисленията изследователите се опитаха да приложат условни корекционни коефициенти, но така трудно се достига до точни анализи.
– Защо намаляха патогенните свойства на вируса?
Хората често си мислят, че вирусите стават все по-малко патогенни, защото не могат да оцелеят, като убият всичките си гостоприемници. От гледна точка на обществото, смъртността от ковид е много висока, но от гледна точка на вируса – не чак толкова, че да му попречи да се разпространи.
Как вирусът променя свойствата си? Имунната ни система се научава да се бори все по-добре с него. Вирусът трябва постоянно да се променя, за да издържи на натиска на имунитета. Понякога той успява да промени нещо в протеините, което му позволява да избегне защитна реакция на имунната система. Но това е вредно и за вируса, защото може да го направи по-малко активен. И точно това се случи с Омикрон.
Основната причина, поради която той не навлиза дълбоко в белите дробове, а остава в горните и средните дихателни пътища, е защото в процеса на мутация, за да избегне имунната ни система, той е загубил едно от местата за разцепване на шиповия протеин на повърхността. И в резултат на това той вече не може да влиза в клетките както преди.
Това не е защото самият вирус е искал да запази човечеството живо, а защото имунната ни система не му остави друг избор.
– Има ли вероятност Омикрон също да изчезне до пролетта, както предишните варианти?
Делта и Омикрон се отличават от всички предишни варианти по своя ускорен жизнен цикъл. Затова е трудно да се предвиди дали те ще изчезнат напълно или ще се връщат периодично. След вълни с висока заболеваемост в продължение на два до три месеца и дори повече, у населението остава неутрализиращ имунитет. Но постепенно неговото ниво намалява и вече не е достатъчно, за да защити хората.
Но буквално за няколко дни след нова инфекция имунната система си припомня, че знае как да се справи с тази заплаха и бързо спира вируса. И все пак остава въпросът дали достатъчно бързо, за да се предотврати нова вълна?
Да кажем при Алфа и Гама варианта хората всъщност стават заразни на четвъртия или петия ден след инфектирането. Към този момент имунната система вече е набрала скорост и вирусът в извънклетъчното пространство е напълно дезактивиран. И хората, даже когато отдавна са били болни, вече не са в състояние ефективно да разпространяват заразата.
Но при Делта това не беше така. Независимо от това, че тялото помни как да се справи с вируса, има клетки на имунната памет, Т-клетки, В-клетки, тези 3 до 5 дни, които са необходими, за да се разгърне в пълна степен имунният отговор, не са достатъчни, за да се предотврати по-нататъшно предаване на вируса. Жизненият цикъл при варианта Делта на вируса е по-бърз и вече на третия ден след заразяването, инфектираният човек може да зарази и други.
Предполага се, че същото ще важи и за Омикрон, но с точни данни засега не разполагаме.
– Засега епидемията се развива с доминиране на един от вариантите. Има ли опасност да се появят различни видове вируси, които да се разпространяват паралелно?
По принцип е доста трудно да се издигне нова вълна на фона на старата, защото преболедувалите за известно време съхраняват имунитета си. Омикрон в известна степен е изключение от това правило, тъй като е твърде различен в имунологично отношение от другите варианти и имунният отговор към него е доста по-стеснен. Образуваните антитела у преболедувалите и ваксинираните срещу другите щамове хора се оказват не особено подходящи за справяне с него. Следователно има някаква вероятност бъдещите варианти на коронавируса да могат още отначало да избегнат неутрализацията на имунната система. В момента дори наблюдавам много необичаен подвид на Омикрон. Формално той се смята за Омикрон, но на практика е твърде далеч от него. Това е вариант с код BA.2 и понастоящем е широко разпространен в Индия, Филипините, Дания и Швеция. И буквално още през следващата седмица трябва да разберем дали може да се разпространява като допълнителна вълна на опашката на Омикрон вълната.
– Да разбираме, че това е преобразуван Омикрон?
Преди около месец той имаше общи характеристики с обикновения Омикрон (обозначен като BA.1). Но след това тръгнаха по различни еволюционни пътища. BA.2 се различава от Омикрон с 20 мутации. Можете да решите, че Омикрон се е снабдил с 20 допълнителни мутации. Но не е така. Всъщност BA.2 няма десет от мутациите на Омикрон, но има други десет, които са съвсем нови. Обикновеният омикрон (BA.1) започна да завладява цели държави преди два месеца, докато масовото разпространение на BA.2 започна едва през последните дни, така че засега все още нямаме достатъчно яснота.
– От биологична гледна точка, възможно ли е да се създаде универсална ваксина срещу всички варианти, която да осигури дългосрочен имунитет?
Мисля, че е възможно. Но опитът показва, че да се разчита на широк имунитет срещу шиповия S протеин на вируса е невъзможно. Имам собствена непотвърдена хипотеза. Не е случайно, че имунитетът, осигурен от ваксините или от преболедуване, изчезва доста бързо, че броят на антителата намалява след кратко време. Струва ми се, че това се дължи на праисторията на човечеството, което постоянно се сблъсква с различни коронавируси, които са се превърнали в обикновени настинки. И човекът трябваше някак да балансира имунния си отговор между специфичност и кръстосана реактивност (реакцията на имунната система към вещества, подобни по химичен състав и структура) към различни видове вируси.
Следователно имунният отговор, причинен от един специфичен тип коронавирус, естествено не трябва да бъде твърде дълъг. В крайна сметка тялото ни очаква, че ще дойде друг вид вирус, срещу който предишната версия на имунния отговор може да бъде не само безполезна, но дори и вредна. Това, разбира се, е моята хипотеза и все още не е потвърдена с нищо. Но коронавирусите съществуват в човешката история от десетки хиляди години. Учените откриват различни следи от еволюция в човешката имунна система, които са грубо свързани с миграцията на хора в Източна Азия, където коронавирусите са били ендемични. Така че не е изключено да се окаже вярна.
Но ако за ваксината бъде избрана друга цел, а не шиповият протеин, тогава може да е възможно да се намери универсален отговор. Или да се избере някаква по-тясно конкретна цел. Тоест място в генома, което вирусът не може да промени фундаментално и е едно и също за всички варианти.
– Честата реваксинация – от гледна точка на биологията има ли вреда за хората?
Не бих казал вреда. При следващ сблъсък с антиген ние не само увеличаваме броя на антителата, но и подобряваме тяхното качество, силата на свързване с вируса, което се нарича авидност. Антителата се променят малко. В Т-клетките, В-клетките възникват малки мутации, които позволяват на новите поколения от тези клетки да разпознават не само онези антигени, които вече са им били познати, но дори и родствени.
От това има известна полза. Но, разбира се, ефективността може да се изчерпи. Увеличавайки броя на дозите, ще получаваме все по-малко допълнителен ефект. Това важи особено за векторните ваксини. Тъй като се използват многократно, тялото се научава да се справя с вектора, въз основа на който са направени. И по този начин за аденовируса, който се използва като вектор, ще бъде все по-трудно да достави своя товар под формата на коронавирусен ген до човешките клетки, където той ще работи.
Превод: Елена Страхилова
Be the first to leave a review.
