Болна жена от Благоевград гасне в мазе! Никой не прави нищо за да и помогне!

Мизерия и мъчения преследват младата жена цял живот 

43-годишната Стоянова получава дом, но няма възможност да го стегне с 350 лв. пенсия 

Болна жена гасне в мазе в Благоевград!
43-годишната Ана Стоянова е принудена да обитава малката подземна стая от години, научи Топ Преса. Ани се ражда с детска церебрална парализа и епилепсия. Взима около 350 лв. социална пенсия. Плаща наема си от 120 лв. винаги навреме, купува си лекарства, а с това, което остане, преживява тежките дни. В мазето осветлението е слабо, стените са покрити с влага, което прави обстановката потискаща. Борбената жена все пак успява да си създаде някакъв уют, доколкото това е възможно.

„Преди няколко години работех като шивачка. Тогава успях да изтегля заем от 2500 лв. и да освежа жилището, в което живея“, споделя скромно пред Топ Преса тя.
10 години Стоянова работи в шивашки цех. Заради честите й епилептични припадъци собственикът я моли да напусне. Ани осъзнава, че е в тежест, и без да роптае, го послушва. Животът й минава в мазето, а тя е напълно сама. Тежката диагноза я съпътства през целия й живот. Пътят й е изпълнен с трудности, но тя преминава през тях с гордо вдигната глава. На ранна детска възраст майка й я изоставя. Заминава на гурбет в Турция и не се връща с години. Баща й си намира нова жена, ражда му се син и Ани е оставена на произвола на съдбата. Дори по-лошо – оставена е на милостта на мащехата си, която по думи на Стоянова никак не я обича. 43-годишната жена сподели още, че по-късно баща й съвсем се отказва от нея и болното момиче поема по своя път само.

„Веднъж в месеца получавам припадък, понякога и по-повече, ако нещо се притесня. Преди да припадна, ръката ми се схваща и аз знам какво следва. Усещам, че ще ми стане лошо, и бързам да седна някъде, за да не падна на земята“, разказва Ани.

Изстрадалата жена често наблюдава светлините, които блещукат от прозорците на чуждите апартаменти. Представя си как един ден ще има свой собствен дом, в който да се чувства добре, ще може да обзаведе по свой вкус и ще кани гости. После навежда глава и се връща обратно в мазето. Така до декември месец миналата година, когато с помощта на кмета на Благоевград Илко Стоянов кандидатства за общинско жилище и е одобрена.
„Сбъдна се една моя мечта. Светъл лъч в живота ми. Много плаках след срещата с кмета. Коя съм аз – инвалид, грозна, измъчена, бедна, но той ме прие. Изслуша ме и ми даде ключ към моето щастие“, вълнува се русокосата благоевградчанка.
Макар че първата стъпка вече е направена, остават още няколко крачки до пълното щастие на Ани. Социалното жилище й е предоставено, но има нужда от основен ремонт. Няма бойлер, бушоните падат и няма почти никакво обзавеждане. За момента Ани е успяла да си вземе само тапети, които с голямо вълнение лепи по стените. Макар да й е трудно да признае, защото не обича да проси и да моли, Ани се нуждае от мебели и електрически уреди.
„Заделям каквото мога и лека по-лека стягам жилището. Засега не мога да се изнеса от мазето, защото нямам възможност да направя всичко наведнъж. Сега най-много мечтая да имам работа, за да съм самостоятелна. Искам да мога да се издържам сама“, допълва скромно младата жена.

Тя влиза в сърцата на ветерани

За историята й научават от местното туристическо дружество на ветераните. Хората се трогват до болка и решават да помогнат с каквото могат. Канят Ани на тяхно тържество, където се запознават лично с нея и тя веднага влиза в сърцата им.
„Много я обичаме. Тя е страхотен човек. Оказа се и голям естет. Помагаме с каквото можем. Тя го заслужава. Видях едно слънчице в нейното лице, едно, една усмивка, която ме накара да мисля непрекъснато за нея. Надявам се много, много хора да откликнат“, споделя с надежда пред вестника Снежанка Грюшева от туристическия клуб.

Ани заслужава един по-добър и достоен живот. Нека всичко заедно й помогнем да се измъкне от студеното и влажно мазе. Всеки, който желае, може да помогне на:

BG12 UBBS 8002 1031 9058 30
Ана Силвиева Стоянова