В сянката на мегапроекта! Кресненският пролом – природен уникат от „Натура 2000”, който постявя спирачки на АМ „Струма”

Ще мине ли АМ „Струма” през Кресненското дефиле или ще го заобиколи, въпросът за пореден път е поставен на дневен ред, този път от новото правителство. Министърът на екологията Борислав Сандов само преди броени дни лично посети Кресна за среща с гражданите и с природозащитниците, за да се търси  съгласие по темата, която  занимава  експертите от години. Какво всъщност се знае за Кресненския пролом и защо прокарването на магистрала през него периодично  настройва еколози и пътни специалисти едни срещу други.

Кресненски пролом /Кресненското дефиле, Кресненската клисура/ е деветият и най-значимият пролом в поречието на р. Струма.

Простира се в посока север-юг, с разположение на границата на Рило-Родопската област /Рило-Родопски масив/ и Дарданския /Сръбско-Македонски/ масив и се всича като разделително звено между планините Пирин и Малешевска, известна тук и като Крупнишка планина. Служи като съединителна връзка на Симитлийската котловина със Санданско-Петричката котловина.

Образуването на Кресненския пролом се открива по време на кватернера, което е станало чрез епигенетично всичане на Струма в гранити и метаморфни скали. Това всичане е довело и до отливането на езерните води, акумулирани в Симитлийския басейн и на басейна в Санданско-Петричката низина, при разломяването на Рупелския пролом.

Проломът, разделил Пирин от Малешевска планина, носи името на село Кресна /дн. Стара Кресна/, разположено високо по източната тераса откъм Пирин планина. Началото си от север води южно от село Черниче. Западната му граница се очертава от източните склонове на Малешевска планина /Крупнишки рид, Крупнишка планина/. Началото е югоизточно от село Крупник и достига долината на р. Горнобрезнишка. Причудливи изявени форми на релефа тук се отливат при Катов Камен, Боро, Червената скала, Круша. От изток проломът се очертава от Денчов чукар, ридът Зайчар, следват Зъбна Скала, Раец, Арамийска скала, Зайковец и долината на река Влахинска, при устието й. Най-голямото водно течение откъм Малешевска планина е Дивилска река, извираща от м. Бояджията /10 км/ вливаща се в Струма южно от Кресненското ханче. Откъм Пирин планина се очертават в дълбоки долини реките Мечкулска /Сенекоска/, Вканов андък, Овщанска и Влахинска.

Разстоянието между най-северната и най-южната точка на пролома е в измеримост в посока север-юг от 25 километра. Средната надморска височина е 475 метра /най-ниска при град Кресна/. В географско отношение се определя като тесен, очертан от скромни скалисти склонове. Има дълбоко врязани не само речни меандри, но и следи от ерозионни флувиални тераси. В разломното дъно се очертават четири разширения – при скалното възвишение Момина скала, местността Габровица, южно от жп гара „Пейо Яворов” и в местността Галчовото.

Природни забележителности

Изключителното биоразнобразие и забележителни форми на релефа правят Кресненския пролом уникат и тази е и причината цялата му територия да е включена в европейската природозащитна мрежа „Натура 2000”. Очертани са и няколко специфични защитни зони. Една от тях е защитена зона за опазване на дивите птици „Кресна”, обявена с решение на Министерския съвет  №122 от 2007 г. и утвърдена със заповед РД-748 от 2008 г. на Министерството на околната среда и водите. Общата и територия обхваща 1783.2ха. Предмет на защита тук са десетки прелетни и местни птици, сред които са щъркел, различни орли, соколи и лястовици.

Друга защитена зона за опазване на природни местообитания на дивата фауна и флора е „Кресна-Илинденци”, приета с решение №122 от 2007 г. на Министерския съвет, обхващаща площ от 8370.5 ха, като обект на защита най-вече е дивата крилата фауна.

Безспорно с най-голямо значение като природозащитен обект в територията на пролома, а и извън него е националният резерват „Тисата”. Той води началото си от 1949 г., когато 19 ха се обявяват като резерват с име „Тисова бръчина”. В различни години непрестанно му се извършват разширения, за да достигна 1991 г. до защитена територия от 575.1 ха. Целта на резервата е опазване на едно от най-големите в страната, а и на Балканския полуостров и в Европа естествено находище от дървовидна хвойна /тиса, тис/, вечнозелено купообразно дърво, доближава се по вид до кипариса и туята, което е терциерен реликт. В съжителство на дървовидната хвойна тук са космат дъб, грипа, драка, жасмин, ясен, десетки билокови и тревсити редки видове. Резерватът се простира на места откъм двете страни на пролома и с вида си напомнят средиземноморски пейзаж. Най-компактни са насажденията в местностите Тисова бръчина, Тъмницата, Добра еленика, Бардзина нива, Ъмо /Хълма/. Към резервата са придадени и 418.5 ха като буферна зона.

Пропуск ще е да не се отбележат и защитена местност Моравска с обща площ на защита от 1991г. от 183.ха, природните сипей „Мело” при град Кресна, скалните образувания „Червената скала”, „Катов Камен”, „Зъбна скала”, скалата Мечица и най-вече прочутата „Момина скала” едно природно чудо, намиращо се на десния бряг на Струма срещу жп гара Стара Кресна, издигащо се на височина над 10 м и свързано с легенда – тук намерила смъртта си като се хвърлила от скалата, за да не се даде жива на преследващи я турци девойка от Кресна.

Фауната в дефилето

Кресненският пролом заема особено място в климатично, морфологично и биогеографско отношение. По своето биоразнообразие се класира на 7-мо място в страната и се определя като КОРИНЕ място, включено в Европейска програма ‘Натура 2000’. Това се е наложило от опазването на много ценни видове, представляващи интерес не само на българската, но а за европейската наука. Проломът е граница на субмедитеранския климат по долината на Струма, което личи и  снопове ареали на “южни” видове животни от различни групи.

По най-нови изследвания, осъществени от екип, ръководени от д-р Петър Берон, се приема в района на пролома акарите, някой семейства твърдокрили, двукрили и ципокрили да се представят в стотици видове. Изключително царство тук е на пеперудите, различни бръмбари, мрежокрили, дървеници, прилепи. Установени са вече над 3000 представители на фауната. В Кресненския пролом са установени 23 нематоди, за повечето от които е единственото находище в Европа. От сухоземните охлюви тук са открити 14 вида, като един от тях е терциерен реликт, а пет таксона са балкански ендемити. Биолозите са установили богато наличие на хлебарки, богомолки, термити, водни кончета, паяци – от над 100 вида. Мрежестокрилите са установени на 48 вида, твърдокрилатите – 264, полутвърдокрилатите – 419, като за някой от тях находището е единствено в Европа. Проломът е царство та пеперудите – установени са 822 вида нощни и дневни, но се предполага, че могат да възлязат и на над 1500.

Добре е представена и рибната фауна по Струма – 13 вида, 2 от които са ендемите за Балканския полуостров. В пролома обитават 10 вида земноводни, 21 вида влечуги и те го правят като едно от най-богатите в херпетологично отношение места в Европа. В продължение на 20 г. в Кресненския пролом е работила и група оринтолози. Тяхното дело е установяването на 232 вида птици, от които 135 вида са гнездещи на място. В пролома са установени и 17 вида дребни неземни бозайници при общо 27 вида за страната. Не са редки срещи и с големите диви бозайници като вълк, лисица, пор, заек, язовец  и други.

Със своето биоразнобразие проломът се явява като част от преходната зона между Евросибирската и Медитеранската подобласти на Палеарктика. С големия си брой редки, ендемичти защитени видове той се очертава като район с особено консервационна стойност.

Изключителното биоразнообразие на Кресненския пролом вече няколко десетилетия е причина и за своеобразна война между природозащитни организации и официалните власти

Засега победата е донякъде в полза на природозащитниците, факт, който се подкрепя с утвърждаването на различни резервати и защитени зони. В едно обаче битката все още е нерешена и то е прокарването на автомагистрала “Струма” през пролома. Във вариант това строителство е било с планировка да се осъществи още преди 2004 г. и пътят и да е готов за олимпиадата в Атина. Предлагани са всевъзможни варианти. Може би с най-голямо предимство по опазването на биоразнообразието би могло да се постигне чрез прокарването на тунела откъм Малешевска планина. Този вариант на държавата се вижда скъп и все се търсят възможности и варианти, като най-новият вариант е автомагистралата да се състои от скоростен път в посока София-Кулата през пролома в посока Кулата-София, а над пролома по източните му Пирински висини, което реално обрича пролома на непосещаемост. А това ще засегне и използването на Струма за риболов, на пролома за лов, за наблюдения и научни обхожданя, ще се ликвидира ползването водите на Струма за екстремни спортове.

Древна история, разчетена от камък, пепел и глина

Кресненският пролом е с оскъдна древна история по отношение на трайно човешко присъствие във вид на населеност. Известността му идва само от едно праисторическо поселение в местността Габровица, стар римски мост, и оттам към сегашно време нещата отиват към Средновековието и прокарването на пътища към края на 19 век, и най-нови през 20 век. От праисторическите времена е било известна и Струма, но и под други имена. Старите римляни са я наричали Стримон /под това име и сега е в Гърция/. Старите траки пък я знаели като Стри, дума, означаваща струя. Митографите я съобщават още с имената Палестин и Ейоней. Палестин се приема, че някога из тези земи са живеели палестинците. По-интересно е името Ейоней, променено от римляните на Стримон. То може да се потърси и в десета песен “Долония” от безсмъртната епопея за Троянската война “Илиада” на Омир. В нея се разказва за хероизиравиния тракийски цар Резос от Струмската долина, взел участие във войната на страната на троянците. „Ако ли искате вий да се втъкнете в стана троянски, новодошлите тракийци стануват последни от всички. Заедно с тях е царят им Резос, синът Ейонеев. Сам аз му зърнах конете. Грамадни и много красиви, те по-бели  от сняг и препускат подобно на вятър”.

Това го разказва Долон, който описва и оръжието на царя, което е такова, каквото само боговете могли да носят… След разказа на Долон, Диомед и Одисей се промъкват в стана на трояните и успяват да убият царя Резос. Баща му Ейоней като разбрал за смъртта на сина си, се хвърлил в реката и се удавил. И оттогава тя станала за тракийците Ейоней, а за римляните Стримон. Други имена обаче  и са и Струмон, а оттам и Струма, но приписва и се и името Ксанти.

Известно е, че в миналото /трако-римски времена/ реката е била плавателна. Използвана е като воден път и по време на робството. Видният възрожденец, учител на Александър Стамболийски даскал Стефан Карчев от Стара Кресна съобщава за салджийско скеле в района на сегашната жп гара „Пейо Яворов“, наричайки го „Струмско водно пристанище”. Южно от град Кресна пък е имало хан, наричат Тахтанли /Дъсчен/, на който салове били натоварвани с дървени материари за пазарите из Гърция.

Древните пътища през пролома

Може би римляните са били тези, който първи са прокарали път по долината на Струма. Той се е отклонявал при Тесалоника /Солун /от Виа Егнатия /Източин път /и е водил към Сердика. В Кресненския пролом е навлизал при местността Крива ливада, при жп гара „Пейо Яворов” се е възкачвал по ридища, пресичал е река Ощавска, възлизал е към Стара Кресна, оттам към Мечкул, Сенокос, Брежани и при сегашното село Полето е слизал в Симитлийската котловина. Този път край който е имало много ханове, към 1870 година е свалена изцяло в пролома чрез мост, чийто останки личат на стотина метра под Кресненското ханче, като е създавал връзка с известния Малешевски път, свързвал град Струмица /Македония /със селищата в ниските части на планините Ограждан и Малешевски. Любопитно е да се отбележи, че мостът при Кресненското ханче е известен и като Черния. Строен е от майстор Иван Боянов от Брацигово със султански ферман и на майстора било присъдено званието уста. Боеве за моста са се водили по време на Балканската война.

Любопитна е историята на новите пътища през пролома. Към 1870 години вече изцяло движението е по път през пролома. В сегашния си вид шосето е прокарано през 50-те години на миналия век, като е подобрявано, разширявано и асфалтирано. Сегашната жп линия, която е с много мостове и 13 тунела, е изградена 1845 година. Преди нея през пролома минава теснорелсов път, изграден 1916-1917 година.

БОРИС САНДАНСКИ

struma.bg