Приписка
ХОРОТО Е ЖИВОТ
Не бях се замисляла откъде идва това, че в родния ми град много се играе. И че както и да се промени животът, всички празници – и обществени, и лични не минават без хоро. Една разложка снаха ми рече: „У вас се играе от малки. Децата се хващат и възрастните не ги гонят, нищо че бъркат. В наше село тръгне ли дете към хорото, веднага го разкарват.“
Тия па. Нещо повече – децата са поощрявани от родителите си. Много е умилителна гледката, когато възрастен отстъпи върха на някое дребосъче, ей така, за настроение. А и за самочувствие, за кураж да се стреми да заслужи воденето на народния танц.
Виж чорбаджийското хоро, онова с вдигане на крак… Ле-ле какво перчене! На него не се хващат млади. Рано му е на младия да е чорбаджия.
Хорото е общение. То е общество, затворено в кръга му. Винаги ще има водачи на върха и засукващи опашката му.
Винаги ще има игроорци.
Хорото е живот! Автор Бойка Асиова
