Странният случай в село Богородица
-
- декември 31, 2021
“Ако имате вяра колкото синапено зърно, казва Господ на учениците Си, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести“. Има места, които изглеждат като забравени от Бога. До тях се стига мъчно, няма асфалт, няма знаци, няма дори улични кучета, които да се навъртат. По тия места обаче живеят и хора, които не винаги са забравили Бога. Можете да ги познаете, защото в очите им има вяра – необяснима, чудновата, дори малко прилича на някаква лудост. Те имат своя битка, която водят всеки ден, тихо и без да дават много обяснения.
На такова място живее и баба Зоя. Селото и е близо до град Петрич, и носи странното име Богородица. По пътя минавам край малки къщурки, пред които има локвички от кръв. Зловещо е, защото е Коледа, но и точно, защото е Коледа всеки, които си е отгледал прасе, се радва да го одере на двора и да се любува на гледката от бъдещи мръвчици и съседски коментари. Аз обаче отивам да търся баба Зоя, защото само дни преди Рождество, тя е дарила 20 хиляди лева на някакъв параклис над селото. Любопитно ми е, когато всички пенсионери се оплакват от пенсиите си, баба дарява пари за параклис, и не иска от ефир нищо от Господ, Премиера или държавата. Замислих се, дали не е от бабите, които садят трева за пари… все пак съм близо до Петрич.
Стигам пред къщата и по калната улица, но не я виждам. Съседите и ми казват да потропам на врата, която прилича на гаражна. Мисля си – ако наистина човек, дарил толкова пари на Господно дело, живее така, зачи края на нашия свят е далече… Няма я, казват ми, че е отишла до църквичката, тя била някаде на горе в планината, на върха. За мой късмет в Петрич винаги е топло и пътечките към планината не са заледени.
Вървя до параклис, с надежда, че е там, но се оказва, че това е църква на съседното село. Затворена е по Коледа, а по уличките отново има локвички кръв.
Възрастна жена се приближава и ме упътва към параклиса на баба Зоя …Той наистина е на върха. Стигам на върха и виждам нова църквичка, а до нея баба Зоя стои и се усмихва с някой до нея.Оказва се, че това е брат и.
Тя ме посреща мило, а аз я питам бързо, дали е бабата, дарила 20 хиляди лева за църква. А, тя, с усмивка потвърждава и ми сочи към малка, нова сграда и започва да разказва за всяко нещо, което и остава да свърши.
Аз я прекъсвам, и започвам да питам за парите, а в погледа и виждам необяснимата вяра. Тя е на около 67 години и е била медицинска сестра на времето. Сега обаче, ходи да продава на борсата за зеленчуци в село Кърналово. Аз отново гледам подозрително, но сините и очи горят, като разкава за своята битка, да възстанови параклиса на Свети Илия над село Богородица. За три години е събрала парите, но не е почивала и ден. Когато продавачките до нея са разбрали, какво иска да направи, започнали да и помагат. Твърди, че е имало дни, в които е оставала без пукната пара, но Господ я ”намирал” и не е оставала гладна.
Продължавам да недоумявам, какво я е накарало да се занимава с това… Тя ми обяснява, че сънувала сън като малко момиченце, които Ванга и разтълкувала. Според нея, това бил свети Илия, които я призовал да възстанови малката църквичка, разрушена преди векове. Синовете и разбрали за спестените пари и я подкрепили. Странно и рядко в моите очи, няма битка за имане, съдилища и разправии. И те се включили във строенето. Баба Зоя ми казва да се огледам и ще разбера, че това място е свято. Остава и да направи ограда и да прокара вода от селото. Не иска да призовава никой за помощ, според нея това се прави от сърце, не на сила.
Баба Зоя просто има вяра, колкото синапено зърно. Първият човек, който ми каза, че няма нужда от нищо, дори според нея има дрехи поне за още 300 години. Божиите хора живеят като всички останали, но си имат битка, а когато говорят за нея очите им горят. Може да помислите, че са до някъде луди и може би са. Няма нищо нормално в това да дариш 20 хиляди лева, когато живееш като баба Зоя от село Богородица.И все пак се случва. Слава Богу.
Be the first to leave a review.
