Уникална история! Мария и Антон: Коледна приказка от Колорадо до Чавдар

„Пет минутки и звънкам. Слагам последната погачка във фурната“, казва Мария. Звучи свежо, макар че е 9 часа вечерта, неделя, а тя все още работи. Детска градина в София чака погачите на Мария за коледното тържество. „Хубавото е, че се обадиха от община Копривщица да поръчат за служителите си 150 коледни щолена“, казва Мария. Това е нейният коледен подарък – че от град на близо 40 км са избрали при нея да поръчат щолените. Създала си е име, което вече работи за нея…

Своята Коледна приказка Мария и Антон Цачеви започват от Щатите и продължават в България. След 10 години за нея и 14 за него в град Денвър, Колорадо двамата се връщат да живеят в Чавдар, родното село на Мария. Инвестират смело всичките си спестявания от 350 хиляди лева в изграждането на модерна пекарна „Прованс“.

Тя от дете е научена на труд. Заедно с брата си близнак Тодор е отраснала на село, семейството има много земи и от малки двамата са на полето. Мария завършва английска гимназия в Челопеч към златната мина „Дънди Прешъс метълс“. Следва география в Софийския университет, завършва и второ висше – туризъм. По-късно в гимназията в Челопеч преподава 3 години география на английски.

През 2007 г. е сред първите 7 синоптика на БНТ, избрани след кастинг. До последно не вярва че тя , неизвестно момиче от село, ще се класира. Щастлива е и като учителка, и като синоптик, и през ум не й минава да емигрира. През 2004 г. обаче с приятеля й Антон заминават на студентска бригада в Щатите.

Антон си намира хубава работа в най-голямата бирена компания в Щатите, където работодателите му съдействат за зелена карта и остава, а Мария се връща. Шест пъти той е повишаван и от общ работник става главен механик на цялата поточна линия за производство на капачките на кутийките за бира. След 3 години си идва в България и не иска повече да са разделени с любимата му Мария. А на нея не й се заминава, но си казва, че ще отидат за 2-3 години, ще спечелят пари и ще се върнат.

Установяват се в Денвър, Колорадо и… 2-те планирани години се превръщат в 10. Антон изкарва достатъчно, за да издържа семейството, а тя остава вкъщи с децата. За да има повече време за тях, работи почасово в магазин за бижута на летището и в занималня в училище.

Двамата с Антон свикват бързо с хубавия лесен живот там, добре осигурени са – къща, 4 коли, почивки в чужбина – сбъдната американска мечта. Живеят спокойно и безметежно до 2013 г., когато Колорадо става първият щат, който официално легализира марихуаната, зачестяват престъпленията и атентатите по училищата и те решават да се приберат.

През 2014 г. си идват за пръв път в България и са много впечатлени от напълно променения облик на едно от най-добре уредените села в България – Чавдар, Софийска област. През 2016-та решават да се върнат. Антон има 19 идеи за бизнес и една от тях е за пекарна, но и двамата си нямат представа как се меси хляб. Вземат окончателното решение на плажа в Мексико. От летището в Остин, Тексас Мария звъни на тогавашния кмет на Чавдар – Пенчо Геров, а той подкрепя с две ръце идеята.

Първо се прибира Мария с децата, през 2016-та. Антон остава да поработи и да събере още пари за пекарната. Тя купува парцел земя и започват мъките – от ваденето на куп документи, през намирането на багер и фадрома за събаряне на стара постройка, до изграждането и обзавеждането на пекарната. Първоначалният план е тя да е върху 80 кв. м, но я разширяват до 180 кв. м, за да спазят санитарните изисквания.

Мария дава на пекарната името „Прованс“, защото много ѝ харесват малките кокетни „буланжери“ на Ривиерата, със саксийките отпред и металните столове. За проекта двамата не ползват средства от еврофондове, нито заем от родители и близки. Влагат единствено 10-годишните си спестени гурбетчийски средства, плюс парите от продажбата на къщата и колите в Денвър. Антон натоварва багажа на един контейнер и през 2017 г. също се прибира.

Първият проблем е в намирането на майстори пекари, а Мария си затваря ушите за прогнозите на песимистите. Тя завършва курс по пекарство и често влиза да меси, когато не достигат хора. Минават критичната първа година и започват да произвеждат всякакви печива – хляб, сандвичи, сладки. Залагат на традиционния автентичен български хляб с 4 съставки – брашно, сол, вода и мая, без подобрители. Днес в пекарната човек може да намери и поръча абсолютно всякакви печива – сладкиши, гевреци, пици, питки за сандвичи, торти, баници, козунаци – каквото му душа иска.

Преди кризата с Covid-19 снабдяват двете големи предприятия в Средногорието – „Асарел“ в Панагюрище и златната мина „Дънди прешъс метълс“. По-късно обаче предприятията започват да поръчват хляб и закуски от по-далечни пекарни – на приятелски начала. „Много пъти ми се е искало да им кажа: „Хей, хора, ние сме тук заради вас и вие, като голям бизнес, трябва да подавате ръка на малкия местен бизнес“, ядосва се Мария.

Много сродни предприятия в Средногорието вече са затворили, а те двамата продължават да се борят. Снабдяват със закуски и 2 училища, но когато децата са на онлайн обучение, заявките отпадат, а трябва да плащат заплати на служителите, за да ги задържат. „Често меся сама, това е орисията на всеки малък бизнес – можеш днес да си от управител до санитар, общ работник, майстор пекар, счетоводител, пиар, маркетинг специалист“, казва Мария.

Преди правят и американски бургери, а предприемчивата и пълна с идеи дама дори организира ден на американския бургер и целият район се изрежда да си купи оригиналния сандвич. От година тази традиция също е спряна – заради короната.

В последно време се издържат отчасти от туристите, които идват в Чавдар на „Коледното село на България“. На него всеки уикенд има програма, а в къщичката на „Прованс“ има всевъзможни сладкиши и понякога едва смогват да изпекат достатъчно от техните ненадминати еклери за клиентите.

В семейния бизнес Антон се занимава предимно със счетоводната дейност, деловодството, доставките. Мария отговаря за производството и координацията, за пиара. Нейната стихия е организационната дейност.

Двете с не по-малко дейната и амбициозна директорка на училището Мария Дурчева организират кампания за здравословно хранене на децата. Бившата учителка Мария събира малките ученици в пекарната, провежда беседа “Пътят на хляба” и месят заедно. Заради кампанията тя е класирана от Дарик в проекта “40 до 40”, категория „Социални дейности“.

Някои хора от селото смятат, че местното училище не е достатъчно добро за децата им и ги записват да учат в Златица, Пирдоп, Челопеч. Мария и директорката си казват, че трябва да задържат децата в Чавдар. Затова пекарната съвместно с училището започва и друга кампания – „Срещни известните, стани като тях“. Канят известни личности, за да разкажат на децата как са успели. Днес и тази хубава инициатива е отложена за след корона кризата.

Мария е общински съветник и заедно с кмета Григор Даулов обмислят нови инициативи за Чавдар. Тя помага и на читалището, което е с много богат събитиен календар, със самодеен хор и танцов състав. Изработват и продават с благотворителна цел коледни картички и сувенири. „Помагам с каквото мога, но по-малко от преди, защото сега, поради намаления състав на служителите работя за двама-трима“, казва Мария.

Семейството живее в малка къща, която първоначално купуват и ремонтират, за да продадат, а после заживяват в нея. За 3 години в България постигат стандарт, аналогичен на този в Америка. Двамата обаче много пъти вече са съжалявали, че са инвестирали всичките си средства в Чавдар. „Бориш се с огромни вятърни мелници, които толкова силно духат, че се чувстваш като една малка мушичка – казва с въздишка Мария. – Но въпреки всичко сме тук и продължаваме.“

Много пъти приятели и познати са ги питали, защо не са инвестирали в София. „Няма софийска пекарна, чийто чар да е привлякъл масово вниманието на медиите в България. Тук са снимали 19 телевизионни екипа, включително „Дойче веле“, „Канал Франс“, германската „ARD“. Нашият път е бил да имаме известната пекарна“, казва Мария.

„При нас потресаващото е, че двама човека, които напълно не знаеха какво правят и нямаха елементарни знания по занаята, са постигнали този успех и добро име на пекарната – казва дамата. – И това е духът на авантюриста и оптимиста, който ни държи и не ни позволява да се отказваме и в най-трудните моменти. Чувствам се успяла не защото съм надиплила парите в банковата си сметка и карам бентли, например, а, защото съм привлякла толкова много внимание и висока оценка на моята дейност.“