Археологически находки от Дъбница са част от изложба в НИМ

Традиционната изложба „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2021“ представя новите открития от археологическите обекти, проучвани от Националния исторически музей (НИМ). Откриването се състоя вчера

Сред експонатите са ранно християнска ампула за миро, бойни оловни ядра за прашка, амфори с печати, монети, коланни апликации и много други.

През 2021 г. специалистите от НИМ имаха редовни археологически разкопки на дванадесет обекта с финансовата помощ на Министерство на културата и НИМ. Географският обхват на изследванията се разпростира от Дунавската равнина до Родопите през Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.

Проучените обекти са от различен характер като – праисторически селищни могили, антични и средновековни крепости и селища.

При спасителни разкопки в античната Аполония Понтика (днешен Созопол) са открити многобройни амфорни печати, които дават информация за обема и посоките на търговия – Родос, Тасос, Книдос, Синопе и др. от 4-и до 2-и век преди Христа. От по-значимите находки са три теракоти с изображения на овен и бикове – вероятно дарове за храма на Аполон и оловно ядро за прашка, което дава информация за неизвестни досега военни действия по времето на Филип Втори Македонски.

Античната и средновековна крепост Балък Дере край Ивайловград дава многообразие от археологически находки, сред които могат да бъдат отбелязани коланни апликации от епохата на късната античност, разказват от НИМ. Сред откритите материали е и заготовка за изработка на стъклена гривна, което говори за производство на бижута на място от пътуващи занаятчии.

Сред най-впечатляващите находки е съд, като едно от предположенията е, че е служел за причастие и намира паралели в стенописа „Тайната вечеря“ в Боянската църква. Допълнителен интерес представлява и фрагмент от керамичен съд с графит на старогръцки гръцки „Господи, помагай на Диоген“.

Един от впечатляващите обекти на НИМ, многослойното селище при с. Дъбница се проучва вече втора година и дава все повече резултати, допълват от НИМ. Керамична ампула от епохата на ранното християнство е може би един от най-ценните предмети, открити на обекта до момента. Такъв тип съдове са служели за пренасяне и съхранение на миро на светци от епохата на късната римска империя. На обекта „Св. Архангел“ се разкриват и пластове от по-ранни и по-късни епохи като периода на непрекъснато обитание е повече от 6000 г. Впечатляваща находка са и оловните ядра за прашка с изображения на скорпион, пчели, гръмотевица, както и с името на един от македонските пълководци от края на трети век преди Христа.