Славчо Пеев за 83-годишнината от рождението на Коканова: За Невена война имаше!

Иконата на българското кино я искаха в Италия, но Тодор Живков не позволи „Ех, Венчето, ако беше жива! Иконата на българското кино! За нея война имаше, всички я обичахме, Господ ни я прати като извънземно някакво същество. Никога няма да я забравя.“ С тези думи легендарният актьор Славчо Пеев си спомни за великата Невена Коканова, която, ако беше жива, на 12 декември щеше да навърши 83 години.

Според Пеев, който дълги години бе шеф на театъра в Дупница, който носи името на Невена Коканова, тя е имала право да напусне страната и да живее в Италия, където всичко й било осигурено от режисьорката Лилиана Кавиани, с която Коканова се познавала прекрасно. „Ако беше родена в други географски ширини, хубавата Невена би предизвикала „троянски войни“ в съперничеството на режисьори – камерата обичаше безрезервно нейното лице, излъчването й. Пътуванията по световни фестивали я срещнаха именно с голямата Лилиана Кавиани. Тя я снима в своя филм „Галилей“. Но пътят на Коканова към чуждия екран бе отрязан веднага от комунистическата партия. Казали й – трябва да избереш – или родното кино, или съдбата на невъзвращенка. Същото като с Калата, с Георги Калоянчев. И него го искаха в чужбина, но Тодор Живков рече и отсече: „Трябваш ми тук, да веселиш хората и без това не им е весело ежедневието“. Така и с Невена“, сподели Славчо Пеев.

Освен с италианката Невена е общувала и с Андре Мороа. Той ухажва нашенката на червения килим в Кан, където се състои най-престижният кинофорум. Това се случва през 1963 г. „Вие ме развълнувахте“, казва на Невена френският писател и галантно й целува ръка. Големият победител от фестивала обаче не е „Тютюн“ на Никола Корабов, в който участва Коканова, а „Гепардът“ на Висконти. Но нашият филм е включен в елитния конкурс редом с 25 други заглавия, сред които филми на Ермано Олми и Питър Брук. Коканова тогава е само на 23 г. Преди да изиграе своята Ирина, е минала през зависти, интриги, омраза. Самият Димитър Димов воюва близо 10 г. за своя сценарий – цензуриран, притискан от критици и партийни началници да променя герои и събития. После пък Корабов трябва да се пребори срещу всички, които вещаят провал с младата актриса – неизвестна, „непрофесионална“, „несофиянка“… До този момент животът на Коканова е бягане с препятствия. Не го улеснява след това и успехът с „Тютюн“.

Невена е само на 6 г., когато съдбата й се преобръща. Баща й Богдан Коканов – царски офицер, участник в нашия корпус в Македония – в размирните времена след 1944-та е изпратен в Белене. Той оцелява, но семейството няма право да живее в столицата. Преселват се в с. Кумарица, днешен Нови Искър. Майката Елеонора е красавица, с хубав глас и осанка – потомка на австрийската аристократична фамилия Фон Хелденберг и на поборническия Манджуков род. Родителите избират за Невена „практична“ наука въпреки влечението й към рисуването и актьорството. Пращат я в икономически техникум, но игрите на съдбата понякога следват своя логика. Като ученичка се явява на кастинг за статисти във филма „Две победи“ на Борислав Шаралиев. За пръв път лицето й се мярка в едър план, дори й дават реплика: въпрос от типа: „Какво има?“ И същата 1956 г. прясно дипломираната „финансистка“ се явява на изпит във ВИТИЗ. Според приятели се справя талантливо и дръзко със своя етюд – жена, оказала се в неочакваната компания на мишка, докато глади, но… комисията я къса. По-късно Невена вече снима и се превръща в иконата на българското кино, макар и без диплома от ВИТИЗ. Тя става единствената актриса, заради която двама големи поети са писали сценарии специално за нея – Блага Димитрова и Константин Павлов.

Една от най-добрите приятелки на Невена до края на живота й си остава Ванга. Преди да тръгне към нова роля, й носи сценариите и пиесите, „та докосването на Вангината ръка да благослови труда й“, спомня си Павел Павлов, който често придружава актрисата при пътуванията й до Петрич. В края на 80-те Коканова е избрана и за депутат. Тя представлява в Народното събрание Пернишкия край. От този период й остава усещането за „прахосано време“. Споделяла е, че по време на заседанията чете книги. „И гласувах, гласувах. Това бяха моите безрезултатни, пропилени часове… Оказах се една от заложниците на политическото безсмислие“, споделяла е Невена на Павлов. „Аз съм артистка, животът е моето хоби“, твърди към края на своя земен път Невена Коканова. 60-годишния си юбилей тя посреща в парижка болница след операция, за която е платил Августин Пейчинов. В София малцина приятели знаят за това. „Щастието се измерва с факта да живеем“, са също думи на Коканова. Оттук нататък е само болката. Дъщеря й Теодора е неотлъчно до леглото й. На 5 юни 2000 г. приятели и почитатели се стичат за поклонението пред смалената от болестта фигурка на Коканова. От фоайето на Сатирата, където се извървят хиляди хора, колегите й на ръце пренасят ковчега в църквата, за да се отслужи опелото. А отпред притихналото мнозинство дарява голямата актриса с последните аплодисменти. „Мразя да говоря за моите трудности – признавала е тя приживе. – Срамота е да приказвам за тях, когато обичта на толкова хора ме придружава от първото кокиче до последните хризантеми“, казваше голямата Невена.