In Memoriam: Днес се навършват 7 години от кончината на незабравимият и непрежалим Николай Кимчев
-
- февруари 3, 2025
Сцената обичаше Николай Кимчев и той обичаше нея….
На 3 февруари 2018 година, точно преди седем години, едва 65-годишен, от този свят си отиде едно от най – значимите имена в културния живот на Симитли и цяла Благоевградска област – Николай Кимчев (Кимата). Николай Кимчев ще остане завинаги в историята на българската култура с многобройните си роли в театъра и киното. Актьорът изпя едни от най-обичаните песни от Пиринския край.
Николай Кимчев е роден на 14 декември 1952 година в село Ораново, по-късно слято със Симитли. Още като млад той показва любов към изява на сцената. Рецитирал стихове, пеел песни и забавлявал с голямото си артистично сърце всички приятели и близки.
Завършил е Актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, в класа на проф. Димитрина Гюрова. През 1979 година завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Именно във висшия институт, той усъвършенства и развива таланта си. Завършва класа по актьорско майсторство на професор Димитрина Гюрова. От 1 юли 1979 година до края на земния си път Николай Кимчев е артист в трупата на Благоевградския театър „Никола Вапцаров“ – със запомнящи се роли и спектакли, като за кратко е и негов директор. Актьорът снима и роли във филми – „Летало“, „Патриархат“, „Бронозовата лисица“, „Веществено доказателство“, „Време разделно“, „Жребият“.
„Сърце от светлина“ е името на документалният филм , който се посвещава на големият артист Николай Кимчев, определян от всички като личност с много таланти- искрен, земен, влюбен в живота, в киното, в песента.
Филмът събира отзиви на негови близки, колеги и приятели, както и личните мисли на Николай Кимчев, запазени във Фонда на телевизията.
Представени са откъси от театрални постановки, телевизионни и игрални филми с негово участие. На Никола Кимчев е посветена и книгата „И земен, и небесен“.
На 25 май 2018 е удостоен посмъртно с призванието Почетен гражданин на Благоевград.
Театъра не бе единствената голяма сцена в сърцето на незабравимият Николай Кимчев. В сърцето му имаше още една – тази на музиката. Той бе особено популярен изпълнител на македонски песни, представени на събития, концерти и в албуми.
Кимата, както го наричаха всички бе неизменна част от делника и празника на Симитли! Всички с нетърпение го чакаха да излезе на сцената и да запее красивите си песни. Пред силата на гласа му всички оставаха безмълвни… И до ден днешен, спомене ли се неговото име, хората веднага се сещат за някоя от неговите роли или изпети песни.
Много са оценките които могат да се дадат за ролята на Николай Кимчев в културния ни живот. Желанието му да приобщи младата публика към театъра, да привлече млади актьори към трупата, да изгради културни мостове с театрални състави от Македония, за лоялността му към колеги и зрители. От Министерството на културата оцениха усилията му да направи истински ремонт на благоевградския театър като директор, без да отклони нито лев за нещо друго. Участието му в телевизионни художествени и документални филми, както и в игралното кино. Затова и покойният вече Борислав Владиков казва във филма: „Той беше дълбока вода, много дълбока вода. Беше много земен човек, свързан дълбоко със земята. Едновременно с това душата му беше небесна. Той плуваше между земята и небето и в това огромно пространство Кимчев всъщност доказа, че баналните, шаблонните измерения за него са неподходящи. Мярката трябва да бъде друга. Каква точно, и аз не знам”.
Няма да забравим, приживе казаното е едно интервю на Николай Кимчев: „Вярвам, че доброто в човека е повече, отколкото лошото. Вярвам, че в света, въпреки разхайтения ни живот, има любов и тази любов е между хората, тя е и в това, което обичаме да правим. Тя крепи нашите тела. Ние сме живи, защото сме влюбени, не самовлюбени, а влюбени. Тази любов, когато се превърне в отдаване за другите, тя има огромен смисъл. Тогава има смисъл да живееш по-дълго и да предаваш своята любов на другите. Надяваш се, че те от своя страна ще я предадат на следващите и така светът ще става все по-красив и все по-хармоничен. Но най-много вярвам, че живото изкуство нищо не може да го замени”.
Именно в това живо изкуство той остави трайна следа! Целунат от Бог и вярващ в доброто. Така ще запомнят всички Николай Кимчев, който и до днес е жив в спомените на всички, които са го познавали, защото всеки, който дори случайно се е докоснал до него, е получил поне „една искра от огъня, който гореше в него“, защото той целият бе изтъкан от изкуство…
Be the first to leave a review.
