Мелник градът на св. Никола в България!

Днес Българската православна църква отелязва празника на свети Никола. За него се знае, че е роден през 270 година от н.е. в Патара – Ликия, Мала Азия (днес Турция). Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите. Според легендата по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб. Според друга светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата.

Знаете ли кой е родният град, в който култът към този светец е най-голям? Ето отговора, който ни дава археологът Виолета Нешева!

Не е известен друг град в България, в който култът към свети Никола да е бил тъй силно тачен в миналото, както в Мелник. Мелник е митрополитска резиденция още от VІ век, откогато датират първите му църкви, до 1913 г., когато е силно обезлюден вследствие Междусъюзническата война. Отначало религиозният център е бил в Партикопол, античният град под дн. Сандански, а от втората половина на ІХ век – в самия Мелник. Бил е основно под
юрисдикцията на Цариградската патриаршия, а в отделни периоди – под егидата на българската и сръбската Църква. Големият брой на църквите и манастирите му – счита се че са между 72 и 84 – е очудвал изследователите през Възраждането. Според епархийски списък от края на ХІХ век шест от църквите са били посветени на свети Никола. „Свети Никола” се е наричала Старата митрополитска църква в Цитаделата на мелнишката крепост (платото „Св. Никола” южно над дн. град), оцеляла до наши дни във внушителни руини. Новата митрополитска църква в града в подножието й отначало (ХІІІ – ХІV в.) е била назована „Св. Никола Чудотворец Стожски” (=Пазител на пътя), от средата на ХVІІІ в. – без последния епитет. Днес е реставрирана и е митрополитски храм на Неврокопска митрополия.

Това са двете най-големи мелнишки църкви – трикорабни базилики. Другите са еднокорабни. Срещу Новата митрополия, под дн. Лумпарова къща се е намирала епархийската църква „Св. Никола Панделис” (=Съвършен), строена в края на ХVІ – началото на ХVІІ в., днес в руини. Църква „Св. Никола” е имало и под Кордопуловата къща, близо до „Св. Варвара”. Другите 2 църкви са били извън града. Едната – при с. Златолист, по прекия път от него към Мелник, другата – в местността „Св. Никола” край Роженския манастир. Всичките тези църкви са проучени по археологически път. Безспорно най-ценна сред тях е Старата митрополитска църква, с интересна архитектура и великолепна стенописна украса, което привлича интереса на учени и любители на старини към нея вече почти 2 века. Построена през VІ век, при Юстиниан Велики, тя е била възстановена в ІХ век и най-вероятно е една от известните 7-те съборни църкви на княз Борис І в Македония. Един от най-дълго функциониралите християнски храмове на Балканите – до 20-те години на ХХ век. Стенописите й – 17 пана главно от олтара, са свалени през 30-те/40-те години и реставрирани в 80-те години в НХА „Николай Павлович”. Днес красят галерията на Археологическия музей в София. Отделни пана са в Криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски” и в Регионалния музей в Благоевград.

Тези стенописи заслужава да се видят. С изискания си стил, колорит и някои редки сюжети те са едно неоценимо богатство и уникат не само в българското, но и в европейското културно наследство. Дело са на майстори, школувани в Константинопол и Солун. Ктиторът според стенописен надпис е севаст Владимир, брат на най-забележителния владетел на Мелник деспот Алексий Слав, който превърнал града в столица на своя държава в първите десетилетия на ХІІІ в. Двамата са племенници на първите царе Асеневци – Петър, Асен и Калоян. Стенописите се датират в периода от есента на 1208 г. до пролетта на 1209 г. Един прекрасен портретен тип образ – на свети Димитър сред тези стенописи най-вероятно е реплика на прочутата икона на Солунския светец, с която братята Петър и Асен подбудили към въстание за освобождение от Византия търновското население в 1185 г. Част от стенописите са били унищожени при рухване на част от църквата в 1211 г., но бързо възстановени
(вече с ктитор деспот Слав).

За съжаление, цикълът стенописи за свети Никола не е оцелял до днес, с изключение на силно избледнял фрагмент от кораб от сцената “Укротяването на
бурята”. Липсват и храмовите икони с лика на светеца, каквито се знае, че е имало. За сметка на това обаче археологическите проучвания дадоха уникални находки, свързани с него. Откроява се бронзова камбана – дар от деспот Алексий Слав на свети Никола от Мира според надписа й. Датира се в периода между 1211 и 1216 г. Намерена е заедно с още една бронзова камбана, с надпис от 1270 г. И двете сега са изложени в Националния исторически музей. Те са най-ранните камбани с надписи от Европа. Славовата камбана е с уникални звукови качества – с кристален звън, и е изработена напълно по западноевропейския стандарт за средновековието. В олтара на църквата е намерена оловна ампула с втвърдено парченце миро на свети Никола в нея. Датира от началото на ХІІІ век. От България са известни 20-тина такива ампули, но тази единствена е със старобългарски надпис – върху капачето и отдолу. Чете се „М….” – вероятно от съкращение или монограм „Мелник”, и „цяр”. И този уникален артефакт е в експозицията на НИМ.

Според списък с църковни и други предмети от 1901 г., днес в Гърция, църквата „Св. Никола” е притежавала мощи на свети Никола – част от едната му ръка в сребърен и златен обков. Вероятно е изнесена с множеството други църковни ценности и архива на църковната община в Гърция от преселниците-мелничани през 1913 година. В Мелник тази реликва трябва да е попаднала още при пренасянето на мощите на светеца от Мира в Бари, Италия, където се пазят досега в катедралната църква “Сан Никола”. Това е станало през 1087 година, по времето на византийската власт в България, при управлението на Алексий І Комнин (1081 – 1118). Пътят е минавал през близкия на Мелник град Сяр (дн. Серес). През средновековието владетелите отделяли огромно внимание на мощите на светци. С усърдие те ги издирвали и събирали, за да създадат на столиците си и на по-големите други градове свещена слава, да ги възвеличаят като свещени градове. Предпочитали ги пред злато, сребро и скъпоценни камъни. Според тогавашните вярвания, светите мощи многократно укрепвали силата на градовете и не допускали нашествениците да се поругаят с жителите им. Значително повдигали и авторитета на самите владетели.

В Мелник е имало мощи и на други светци. При разкопките на църквата „Св. св. Петър и Павел” през 2008 г. открихме под основата на олтарната трапеза кости, вероятно частици от мощи на двамата светци. Това е един от митрополитските храмове, построен в самия край на ХІІ в. – началото на ХІІІ в., когато градът е в пределите на Второто българско царство, може би свързано с унията на цар Калоян с Рим, съдейки по патроните й, апостоли на Източната и Западната църкви. За църквата „Свети Никола” има и писмени документи. Много ценно е завещанието от 1216 г. на митрополит Павел Клавдиополит-избранникът на деспот Алексий Слав. Както в него, така и в надписа на Славовата камбана Свети Никола е назован на гръцки „хосиос” вместо широко разпространеното „агиос”. Така са наричали обявените приживе за светци Христови последователи. Свети Никола не е избран произволно за главен покровител на Мелник. Известно е, че той е бил епископ през ІV век на град Мира, област Ликия в Мала Азия, заради което е наричан Мирликийски. Обявен е за светец заради ревностната си борба срещу езичеството и арианството. В Мира е имало известно светилище на Артемида Елевтерия (Освободителка) с прочута нейна статуя. Култът към нея е много стар и много тачен. Никола като епископ на Мира единствен дръзнал да разруши светилището й, на мястото на което по-късно бил издигнат християнски храм с неговото име. Този пример е бил последван на много други места – светилища на Артемида се превръщали в християнски църкви на Свети Никола. Това е изява на спазване традицията за строеж на култови сгради на вече утвърдено свято място, както и демонстрация на тържество на новата религия над старата, практикувани докъсно.

В Мелник също е имало светилище на Артемида, през римската епоха действало и като августейон (храм за почит на императорския култ). То е било разрушено в края на ІV век, а останките му са вплетени в построената по-късно митрополитска църква „Св. Никола”. Поемайки функцията на Великата богиня-майка Артемида на главна градска закрилница, свети Никола станал покровител и на Мира, и на други градове, включително и на Мелник. Знае се, че той закрилял не само рибарите и мореплавателите, но и търговията. А Мелник в историческите времена – още от античността, е бил голям търговски център в хинтерланда на Солун. Българи от мелнишката епархия са ктитори през ХІХ век на параклиса „Св. Никола” във Ватопедския манастир на Атон, според надпис над входа му от 1802 г. Всичко това е свидетелство за изключително голямото усърдие, с което е бил почитан светият епископ от Мира в Мелник, който съвсем основателно може да се нарече „град на Свети Никола”.

Като се знае, че св. Никола е един от най-мощните християнски светци – чрез него вярващите можели да общуват директно с Бога, възможно е тази голяма почит да е подбудила сръбския крал Стефан Урош в грамота от 1356 г. да назове Мелник „богозиданият град”. С такива „свещени” епитети през ХІV век се обкичвали най-силните християнски твърдини на Балканите. Мелник, в други документи наречен и „богоспасен град”, е сред 6-те известни такива градове, в „листата” на които са още Константинопол, Солун, старопрестолният Търновград, Ловеч и Прилеп. До демографския срив в 1913 г. на празника на свети Никола – 6 декември, в Старата митрополия – вече манастир „Св. Никола” след преместване на трона в Новата митрополия през 1756 г., ежегодно ставали големи събори, на което се стичали хиляди богомолци от града и цялата му епархия. Днес тази традиция е позабравена. Като закрилница на Мелник се тачи повече Богородица. На нея в миналото са били посветени 5 църкви, 3 от които манастирски. Култът към нея е бил силно въздигнат от деспот Алексий Слав, посветил ѝ построените от него два манастира. Тя е патрон и на Роженския манастир.

Автор: Професор д.и.н. Виолета Нешева