Спецпрокуратурата за сигнала на Бойко Рашков – нямало данни за престъпление

Проверката на спецпрокуратурата по сигнала на служебния вицепремиер и вътрешен министър Бойко Рашков срещу главния прокурор Иван Гешев е приключила, като е постановен отказ от образуване на досъдебно производство. Това съобщи за БТА говорителят на институцията Христо Кръстев.

„Наблюдаващият прокурор по проверката, на база събраната информация, е констатирал, че не са налични данни за извършено престъпление от страна на главния прокурор. Копие от постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство е било изпратено до министър Рашков, като към момента не е постъпвала жалба от негова страна по повод отказа, за да се извърши инстанционен контрол“, казва прокурор Кръстев.

В края на юли Рашков сезира зам.-главния прокурор и шеф на следствието Борислав Сарафов, като преди това беше изпратил сигнала си срещу Гешев и до тогавашния правосъден министър Янаки Стоилов. Сарафов обаче го препрати в спецпрокуратурата. В него вътрешният министър беше изброил нарушения на чл. 32 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС), като посочваше публикуваните от прокуратурата записи от разговори между президента Румен Радев и ген. Цанков Стойков, а след това и записите от комуникация между Васил Божков с бившия депутат от БСП Александър Паунов и журналиста Огнян Стефанов.

Според Рашков в тези случаи главният прокурор е разпоредил на пряко подчинени му прокурори, чиято дейност ръководи и контролира, да разгласят придобити данни със СРС или е допуснал това (чрез бездействие), което е престъпление по чл. 285 НК. Вътрешният министър твърди, че със знанието на Гешев прокуратурата е публикувала избирателно информация и от разследването срещу бизнесмена Пламен Бобоков и секретаря на президента – Пламен Узунов. Според Рашков такова „подреждане“ на информация е елемент на престъпление по чл. 287а, т.2 от НК и противоречи на изискванията за обективност, всестранност и пълната на разследването.

В сигнала на министъра пишеше още, че досъдебното производство е закрита фаза на процеса и обстоятелствата от нея са следствена тайна, а за разгласяването ѝ също се носи наказателна отговорност (чл. 360 от НК). Рашков беше посочил като пример и разгласените свидетелски показания на съветника на президента Илия Милушев.

Отказът на прокуратурата може да бъде обжалван и още при внасянето на сигнала, вътрешният министър беше заявил, че ще обжалва евентуалния отказ за образуване на досъдебно производство.

„Наблюдаващият прокурор по проверката, на база събраната информация, е констатирал, че не са налични данни за извършено престъпление от страна на главния прокурор. Копие от постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство е било изпратено до министър Рашков, като към момента не е постъпвала жалба от негова страна по повод отказа, за да се извърши инстанционен контрол“, казва прокурор Кръстев.

В края на юли служебният министър на вътрешните работи Бойко Рашков сезира зам.-главния прокурор и шеф на следствието Борислав Сарафов, а още преди това беше изпратил сигнала си срещу Гешев и до тогавашния правосъден министър Янаки Стоилов. Сарафов обаче препрати сигнала до спецпрокуратурата.

В него Рашков беше изброил нарушения на чл. 32 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС), като посочваше публикуваните от прокуратурата записи от разговори между президента Румен Радев и ген. Цанков Стойков, а след това и записите от комуникация между Васил Божков с бившия депутат от БСП Александър Паунов и журналиста Огнян Стефанов.

Според Рашков в тези случаи главният прокурор е разпоредил на пряко подчинените си прокурори да разгласят придобити със СРС данни или е допуснал това (чрез бездействие), което е престъпление по чл. 285 НК.

Министър Рашков смята, че със знанието на Гешев прокуратурата е публикувала избирателно информация и от разследването срещу бизнесмена Пламен Бобоков и секретаря на президента – Пламен Узунов. Според Рашков такова „подреждане“ на информация е елемент на престъпление по чл. 287а, т.2 от НК и противоречи на изискванията за обективност, всестранност и пълната на разследването.

В сигнала на министъра пише, че досъдебното производство е закрита фаза на процеса и обстоятелствата от нея са следствена тайна, а за разгласяването ѝ също се носи наказателна отговорност (чл. 360 от НК). Рашков беше посочил като пример и разгласените свидетелски показания на съветника на президента Илия Милушев.

Отказът на прокуратурата може да бъде обжалван и още при внасянето на сигнала, вътрешният министър беше заявил, че ще обжалва евентуалния отказ за образуване на досъдебно производство.