Топ синоптикът Емо Чолаков в най-личното си интервю: Година и половина бях шивач, мога и да бродирам

Опитаите да си предста­вите прогнозата за времето без Емо Чолаков. Невъзможно е, нали? В последните няколко години именно той е синоптикът, който разказва метеороло­гичната обстановка по най-атрактивен начин, феновете му са безброй, а някои дори наизустяват лафчетата му, за да блеснат като много остро­умни в разговорите си.

С чаровника Емо се срещнахме миналата седмица поговорихме надълго и за работата, и за живота му. Той бе в отлично настроение за интервюто, макар че тъкмо бе приключил зимният му отпуск, а следващото му излизане във ваканция ще е чак през лятото.

– Г-н Чолаков, бяхте доста време в почивка…

-Да, дълга празнична ваканция от Коледа. На 10 януари ми беше първият работен ден. Стоях си вкъ­щи и си почивах активно на дивана пред телевизора. Сега лека-полека се връщам в релсите.

-Кога ще завали сняг?

-Надявам се февруари да излезе отмъстителен и да ни го изкара през носа. На това разчитам, защото мине ли още малко време, идва март.

-Ще има ли метеороло­гични аномалии през 2014 година?

-Това са въпросите, които най-много „обичам”. Винаги казвам, че обективна е прог­нозата за седмица напред. На нея човек може да разчита и да си направи планове. Оттам нататък е Божа работа.

-БАН какво казва?

-Случващото се е нормал­но. Може да се намери колега от БАН и на друго мнение, но повечето синоптици, с които аз общувам, смятат като мен. Няма нищо притеснително. Има хора, които се занимават с конспирации и твърдят, че това, което става тази зима, е странно и за първи път. Не е така. Няма нещо, което да не се е случвало досега. Много често се използва изразът, че така не е било от 10 или от 50 години. Всичко е било и го е имало някога, нищо ново под слънцето.

-Преди време се твър­деше, че на 31 декември 2013 г. ще мръзнем в студ и сняг каквито е имало преди 35 годи ни…

– Ето за такъв вид конспиративни твърдения ви говоря. Точно на тези прогнози не бива да се вярва. Те ви­наги излизат един месец преди опре­делен ден. А най-лошото е, че в пуб­ликациите се цитират компетентни институции като БАН. Учудвам се, че колегите от академията си мълчат и не вземат отношение.

Не е честно да се постъпва така с тях. Твърдеше се, че зимата щяла да бъде адски люта… Непрекъснато повтарям на хората да не се връзват, но за съжаление има такива, които вярват.

-Губите ли понякога чувството си за хумор, представяйки прогнозата за времето по Би Ти Ви?

-Какво значи чувство за хумор?! Аз не се опитвам да бъда смешен и развлекате­лен, въпреки че така излиза в крайна сметка. Учудих се пър­воначално, когато разбрах, че хората приемат изявите ми като нещо забавно. Излизам и представям прогнозата така, както я усещам и както бих я разказал вкъщи и на приятели. Другото никога не ми е било цел, но така се получи. Това е моят стил на изразяване. Мисля, че по този начин трябва да се говори за времето, нали хората така си общуват.

– Има­те ли си любими ваши бисери?

-Видях, че в интернет ги има събрани. Аз забравям бисерите си веднага след емисията.

-Значи не бихте могли да повторите една и съща прогноза…

-Може и да повторя, но без да осъзнавам. Активен герой е снегоядът (смее се).

-Получавали ли сте забележки от ръковод­ството на Би Ти Ви, че сте попресолили манджата с хуморески?

-Не. Много често ми задават този въпрос и се чудя защо. Да не би да ме питате, защото отстрани изглежда пресолено. Така ли е?!

– Факт е, че станахте най-популярният синоптик на новото време…

-Не знам дали съм попу­лярен. Със сигурност има и по-популярни от мен. Не го казвам с неприятно чувство към другите колеги, дори напротив.

-Кога разбрахте, че сте известен?

-Когато започнаха да ме спират хората по улицата и когато ги виждах да ми се усмихват. Работещите в Би Ти Ви всички сме известни.

Това е най-успешната и най-популярната телевизия, дълги години е №1. Екипът, който представя времето, е от професио­налисти – всеки е завършил метеорология, дори и последни­те попъл­нения.

-Не е ли странно, че вие сте толкова атрактивен и обичан, а никой от колегите ви синоптици не се опитва да ви имитира?

-Защото не могат. Не е лесно, трябва да ти иде отвътре (смее се). Имаше някакви опити за имитация в самото начало, когато се появих и когато колегите видяха, че моят стил се одобрява от една немалка част от хората. Но тези, които се пробваха да са като мен, меко казано, изглеждаха странно. Аз не се мъча да правя нещо, което не ми е присъщо, не се насилвам. Просто това е начинът, по който си говоря. С насилване не става.

-Минчо Празников казва, че така представяте прогнозата, че в крайна сметка не се разбирало какво ще е времето…

– Не съм убе­ден, че го е казал. Нищо не мо­же да ме обиди от Минчо Празников. Ако го е казал чо­векът, значи го е мислил.

-Вашите идоли?

-Любка Кумчева и Минчо Празников. Ако някой с нашата професия каже, че не се е учил от тях и не ги уважава, значи не е откровен или не бива да се занимава с тази работа. Това са класици! За щастие и двамата все още работят. Да са живи и здрави още дълги години!

-Недоволните от вашите прогнози как изразяват възмущението си?

-Не си правя комплимент, но много рядко се случва прогнозата ни да е грешна. Комплиментът и добрите думи, разбира се, трябва да са към колегите от БАН, а не към мен. Ако някой следи и се задълбочава в прогнозите за времето, ще потвърди, че в последните няколко години са много успешни. Източниците ни са добри. Случвало се е понякога приятели да не­доволстват, но се оказва, че не са гледали нашата прогноза. В такива моменти те просто не са доволни от времето (смее се).

-Кой са най-честите ви грешки по време на ефир?

-Куриози и технически гафове има, но гледам да се забавлявам с тях Хората дори не ги забелязват. Когато човек прави нещата с мерак и му идва отвътре, стресът е минимален. Има го дотолкова, доколкото трябва да се поддържа висок адреналинът и да се получават нещата.

-Случвало ли се е в последния момент да ви сменят прогнозата?

-В последния момент не се е случвало. Понякога обаче е динамично времето и се променя по-бързо. Модулите гърмят и би трябвало ние да бъдем малко по-мобилни. Изглежда нелепо, когато в 9 ч. сутринта съобщаваш една прогноза, а на обяд в 12 ч. ситуацията е коренно раз- лична. Такива промени могат да се видят 3 часа преди това. Затова ние, синоптиците, сме хора с метеорологично образование. Ако нещо се промени драстично, можем и трябва да реагираме.

-Обиден ли сте на „Господарите”, които ви връчиха „Златен скункс”? А на Мариан Бачев, който ви имитира в „Шоуто на Слави“?

-Не съм се обидил нито на „Господарите”, нито Мариан Бачев (смее се). Как да им се обидя?! Невъзможно е, няма как да стане. За мен е комплимент, че Мариан Бачев ме имитира. „Шоуто на Слави“ е класа, там всички са изключителни професио­налисти.

-Замисляли ли сте се за нова работа? Предложения от други медии?

-Ако зависи от мен, не може да става и дума за раздяла с Би Ти Ви. Дано и от телевизията мислят по същия начин. Колкото до това, дали са ми предлагали работа от други канали, не, не са. Сигурно са знаели, че няма да приема такава оферта (смее се). Аз съм лоялен служител.

-Не всички са като вас. В какви отношения сте с ваши бивши колеги от Би Ти Ви, които отидоха в кон­курентни телевизии? Бихте ли им казали „Здрасти”, ако ги срещнете на улицата?

-Защо да не съм в нормални отношения с тях?! Всеки има правото да постъпва с живота си както си реши. Аз лично смятам, че моето място е в Би Ти Ви и нищо досега не ме е опровергало.

-Кой е най-трудният ви момент в Би Ти Ви?

-Обичам работата си и „трудно” не е думата, която мога да свържа с нея. Има на­прегнати моменти, свързани с недостига на телевизионно време.

-Какво помните от първия си работен ден в телевизията?

-Бях стресиран. Има ли човек, който за първи път да застане пред камера, знаейки, че го гледа много­милионна публика, и да не е стресиран? Присъствах на дебютния ефир на новата ми колежка и си припомних как е в такива случаи. Миленка след това клекна, краката не я държаха.

-Преди време са ви предложили да напишете книга. Приехте ли?

-Източник на идеята беше едно зрителско писмо. Приятелят ми Боби Лазаров го прочел и дойде при мен с предложение да напиша научно-популярна книга по моя си разчупен начин. В момента обаче не мисля, че имам сили да се занимавам с такава задача.

-Кога ще завършите докторантурата си в уни­верситета?

-Кофти въпрос, нека да го прескочим (смее се). Не ми остава време.

-Колко често посеща­вате родния си град Гоце Делчев?

-Винаги, когато имам въз­можност. Много обичам да пътувам до различни места, но любовта ми към родния град ме ощетява – все ме влече натам.

-Кръстен сте на Емил Димитров. Познавахте ли го?

-Нашите казват, че са ме кръстили на Емил. Когато съм се родил, той е бил на върха. Не вярвам да има българин, който да не харесва песните му. Не познавам никого от семейството му, не съм имал тази чест. Обичам творчеството на Емил Димитров, но съм фен и на „Метали­ка“.

-Преди години сте шили дрехи, след това и гобле­ни…

-Шил съм професионално. Работих в една фабрика, която произвеждаше много скъпи и качествени мъжки костюми. След казармата бях там, близо година и половина изкарах. Мога да си скроя и ушия всичко сам. Във фабриката ме подготвяха за ръководен пост, минах обучение за всички операции. И, естествено, уших доста костюми.

-Маркови ли?

-Да, става въпрос за фа­бриката на „Ролман” в Гоце Делчев. Там работят около 3 хиляди души, в момента шият и за Boss. След като научих доста нови неща в модната индустрия и започнах да влизам в рутината, осъзнах, че тази работа, колкото и да е интересна, не е за мен.

-Каква е съдбата на гоблените ви?

-Като се запалих, уших три броя. Единият го дарих на църква, другите два са си вкъщи, поставени в рамка на стената. Гоблените са интерес­но нещо, те са като пъзелите, но много по-красиви.

-Разкажете за приятелка­та ви Красимира и дъщеря ви Ема. Замисляте ли се за друго дете?

-Дъщеря ми миналата година стана първокласничка. Сега учим заедно всеки ден. Не очаквах интереса на Ема да се задържи, но точно така се получи. С приятелката ми се замисляме и за друго дете, но това е Божа ра­бота. Тя работи и домакинства – като всяка жена.

-Казвате: „Не съм диктатор, но все някой трябва да командва вкъщи и решихме това да съм аз!“…

-Това е извадено от контекста на старо мое интервю. С приятелката ми имаме нормални, интелигентни отношения. Нека никой не остава с впечатлението, че съм някакъв цербер у дома.

-Все още ли сте при­теснителен с жените?

-Не ми се налага да бъда. Имам си две дами вкъщи – жена ми и дъщеря ни. С тях няма как да съм притеснителен.

-Най-екстремното нещо, което сте правили в живота си?

-Парапланера – доста време се занимавах и скачах. А иначе работата ми в телевизията си е едно екстремно преживяване в хубавия смисъл.

-Ненавиждате Тодор-Живковия режим. Защо?

-Ненавист и омраза са силни думи, избягвам да ги употребявам. Мисля, че всеки млад човек трябва да е против онзи режим. Най-тежкото престъпление, което напра­виха по Живково време, беше опитът да отнемат вярата на хората.

Това е едно от основните причини да сме на сегашното дередже. С отговора ми на този въпрос не оставайте с погрешно впечатление – ис­тината е, че винаги съм бил аполитичен.

–А суеверен ли сте?

-Не. Опитвам се да вярвам в Бог така, както трябва да се вярва. Християнството осъж­да суеверията и не одобрява врачките и разните му там феномени. Аз също не съм им привърженик.

-Мълви се обаче, че не сключвате граждански брак, защото ходжа от вашия край ви бил казал в 8 клас никога да не се жените. В противен случай ви чакала смърт…

(Смее се.) Не одобрявам брака, защото подписът в Гражданското е глупост за мен. Не съм привърженик на тези норми. А това за ходжата е щуротия. Не мога дори да си представя що за болен мозък я е измислил и защо.

Зимни бисери

– И пак се връщам на безобразното запролетяване, което ни мисли времето, уви, в средата на януари.

-В средата на зи­мата вместо да се застуди и сняг да вали, та и на кучетата да им е студено, то ще вземе да се запролети. Срам ме е да ви кажа за какви градуси става дума.

-След всичката 10-градусова зима досега лондончани сигурно на­ричат кучешки тези… само два градуса.

– Така както си бяхме на +15, така днес пада­ме, та падаме на минус 2, минус 3 градуса.

– Някои бяха доволни от пролетното време днес. Специално за тях ще запазя бодряшкия си тон, обявявайки и утрешната жега. Съ­щата като днешната. Навсякъде около 10-15 градуса.

– Каквото и да си говорим – истината е една: зима няма никаква.

– Ако някъде изобщо побеля, то е от кокичета.

– В началото на седмицата пак си оставаме безсмислено и нездраво топли.

-Вятърът утре ще смени посоката, ще задуха от запад и ще напомни кой всъщност е сезонът.

-Февруари и днес отказа да бъде себе си – навън беше истинска пролет.

-Студ, сняг, студ, сняг и после пак. Тази зима съвсем се взе на сериозно.

-Из целия конти­нент все нещо вали: на Запад дъжд, по средата нещо средно, а на се­вер и на изток – сняг. Все нещо вали, а у нас – слънчеви и про­летни красо­ти.

Източник: Уикенд