„Михаил Ломоносов: Ласкателят има мед на езика, а отрова в сърцето!“

Михаил Ломоносов е сред най-големите умове на 18-и век. Руският учен, енциклопедист и писател, представител на класицизма. Роден е на днешната дата през 1711 година. Той е професор по химия в Петербургската академия на науките, Шведската академия на науките, почетен член е на Болонската академия на науките. Негова е първата идея, която предшества закона за запазване на масата при химични реакции. Развива оригинални схващания за молекулярния строеж на веществата и за природата на топлината, която асоциира с движението.

Работи в областта на рудното дело, геологията, металургията, астрофизиката, метеорологията, изучава цветовте, преоткрива производството на много видове стъкло за мозайка, конструира метеорологични и оптични уреди. Занимава се с астрономия и пръв установява съществуването на атмосфера на планетата Венера. При изследване на химични явления за първи път използва представи и методи на физиката и математиката, с което поставя основите на физикохимията..

Ломоносов играе голяма роля за развитието на научната мисъл, за свързването на теорията с практиката и издигането на руската народностна култура. Езиковата му реформа дава тласък за развитието на руския език и в частност научния език, като въвежда в употреба много научни термини от латински чрез транскрипция и транслитерация.

Пише патриотични трагедии, оди и сатири. Бори се срещу реакцията и мракобесието на висшето духовенство. По негова инициатива е основан Московският университет през 1755 година. Ломоносов издъхва на 15 април 1765 година.

Вижте интересни мисли на руския енциклопедист:

Който не може малко, за него и голямото е невъзможно.

Ленивият човек в нечестния му покой е сходен с неподвижната блатна вода, която, освен смрад и презрени гадини, нищо не прави.

Нищо не се случва без достатъчно основание.

Неуморната работа преодолява всички препятствия.

Един опит ме поставя по-горе, от колкото хиляда мнения, родени само във въображението.

Любовта е силна като мълния, но без гръм и най-силните й удари са приятни.

Тези, които пишат тъмно или несъзнателно дават своето невежество, или нарочно го крият. Неясно се пише за това, което е неясно да се представи.

Ласкателят има мед на езика, а отрова в сърцето.

Науката е ясно познание на истината, просвещение за разума, непорочно веселие на живота, похвала на младостта, опора на старостта, строителка на градове, полкове, крепост на успеха в нещастието, в щастието – украшение, винаги верен и безотлъчен спътник.

Разума с помощта на науката прониква в тайните на веществата, показвайки, къде е истината. Науката и опита – само средства, които само са способни да събират материали за разума.

Няма такъв невежа, който не може да зададе повече въпроси, отколкото може да отговори и най-знаещият човек.

Самата съдба е щитът на нашата любов.