Тараш на испански митничари едва не провалил предложението за брак на гоцеделчевския бронзов медалист Крум Томчев

Крум Томчев е роден в Гоце Делчев през 1981 г. и само преди няколко дни записа името си в спортната история не само на Неврокопско, а и на България, след като спечели бронза и в двете групи на световния шампионат по натурален културизъм. Името му нашумя още повече с това, че по средата на надпреварата направо на сцената предложи брак на своята приятелка Таня. Това получи изключително голям отзвук и в Испания – едно от любимите му места, където се проведе състезанието и са преминали 10 години от живота му. За състезанието, емоциите и още други неща говорим с третия в света.

– Г-н Томчев, записахте нова страница в историята на родния край, а и на България. Може ли да обясните повече за състезанието?

– То се проведе във Валенсия. Реших да се включа, макар че в България няма федерация по натурален културизъм. Това създава до известна степен затруднение, тъй като първо трябва да преминеш през представяне на национално ниво, а след това идва квалификацията за световно първенство. Така реших да се включа в държавния шампионат на Испания, тъй като имам гражданство, което ми позволява да участвам там, след като няма подобен в България. Впоследствие организаторите ми се обадиха и казаха, че влизам в състезанието с уайлд кард – директно, без нужда от квалификации. Обясниха ми, че са ме харесали, след като изпратих снимки, а и съм единственият българин, участващ на събитието. Това ми позволи да имам повече време за подготовка. Що се отнася до конкретното състезание, преди началото му най-напред се преминава през тест за допинг. Все пак е натурален културизъм.

– Колко етапа имаше и колко състезатели мериха сили?

– Бяха над 200 души от цял свят. Аз участвах в две категории – „Мастер“ и мъже до 70 килограма. В първия кръг всички минават в редица пред журито, пред което задължително трябва да представят 6 елемента. После идва новият кръг, в който всеки се представя индивидуално в рамките на една минута под съпровода на музика, която сам подбира.

– Предложихте брак на своята приятелка Таня – това импулсивно ли беше, или обмислено предварително?

– В интерес на истината го бях обмислил. Когато ме поканиха, си помислих, че това ще бъде най-добрият момент да го направя. Да отправя предложението си на световната сцена и да остане незабравим спомен. Изненадата можеше и да не се случи, но имах късмет. Предварителният план можеше да пропадне, след като на летището в Испания бяхме щателно прегледани от митничарите. Казано в прав текст – бяхме избрани да ни отарашат. След като си свършиха работата митничарите, ние трябваше да си прибираме багажа обратно и по някаква случайност кутийката с пръстена бе излязла най-отгоре, след като се бях постарал да не може да го види Таня. За радост тя обаче бе достатъчно заета с единия от куфарите, за да види кутийката, и успях да я скрия отново.

– Стиковахте ли намерението си с организаторите?

– Да, и те го приеха изключително радушно. Зарадваха се и ми съдействаха, за да направим нужната организация, и най-важното – да го запазим в тайна. Всичко се случи в средата на състезанието. Изненадата бе тотална и бе посрещната с овации от публиката. Знаете, че испанците са доста емоционални и чувствителни и приеха с бурна радост и сълзи случващото се. Не бяха малцина тези, които ми благодариха за този „подарък“, както го нарекоха те, защото за тях това е едно светло, позитивно събитие в ежедневието им, което в последните почти 24 месеца е белязано от Ковид-19.

– Таня ли е Вашият „допинг“ за доброто представяне?

– Тя е най-близкият ми човек. Стои зад мен и ме подкрепя през цялото време. Помага ми при тренировките и е човекът, който ме мотивира постоянно. Тя е моята половина, която ми е липсвала, и с нея се чувствам завършен човек. Наистина е моят допинг – не само в състезанията, а и в живота.

– С голямата си любов Таня със сигурност сте от по-скоро, отколкото с първата Ви любов – културизма. От колко време се занимавате с този спорт?

– Да кажем, че съзнателно се занимавам от 25 години. Също и със силов трибой от тогава. Тази година например взех 5 златни медала по силов трибой като състезател и 4 като треньор.

– Как бихте обяснили на онези, които искат да тръгнат по стъпките Ви, какво е да си културист?

– Както във всяко начинание в живота, да са готови да се борят за постигане на мечтата си. Ще трябва да разберат, че културизмът е спорт, но и изкуство, а не някакво блъскане на щанги. За всичко има система. Необходимо е да се лишат от много от обичайните удоволствия – забранени храни, алкохол, цигари… Нужна е последователност и методичност в действията. Дълги тренировки, в които дори да гладуваш и да стоиш жаден. Това може да изнервя човека, но е важно да не се отказваш. Важна е работата в екип. Не трябва да си мисли някой, че сам може да направи нещо. Всичко е плод на общи усилия – треньори, семейство, колеги и т.н. Много е важно с кого се заобикаляш. Ненапразно са казали хората, че с какъвто се събереш, такъв ставаш. Когато искаш да се изявиш в дадена сфера, събираш се с хора, които имат амбиция и са постигнали нещо.

– Продължавате ли да бъдете част от екипа на един от най-силните мъже на планетата – гоцеделчевеца Димитър Саватинов?

– Продължаваме да бъдем екип, но сега той е човекът, който ме съветва и ми помага за моята подготовка. Обмисляме да направим нещо тук, в нашия край, в България. Да се надяваме, че обстановката ще се подобри и ще се случат нашите планове. Какви са те, не искам да коментирам, предпочитам да говоря, когато има нещо конкретно, дето се вика, можеш да го пипнеш.

– Вие сте автор на системата на хранене на Димитър Саватинов, а и на други състезатели. Какви са препоръките към онези, които искат да се занимават с Вашия спорт или да коригират нещо в себе си чрез диети?

– Най-напред да потърсят консултация със специалист. Да му кажат какво желаят и какви са техните цели. Изключително важно е да има човек, който да наблюдава какво вършат и как да го направят, а не самосиндикално и без система. Не може да строиш къща, без да имаш план как да я построиш. Така е и с тялото ни. Иначе най-просто мога да обясня какво трябва да се прави от всеки един човек, не само спортисти. Хората не трябва да престават да отделят внимание на движението, което е най-добрият способ да се поддържа добра форма. Това е ключово – физическата активност, а не да се лишаваме от някаква храна. Всичко е в количеството калории и най-лесното да ги следиш е да си записваш какво ядеш. Хубаво е да знаеш с кое колко калории приемаш, за да изградиш стратегията си. Ако приемаш 100 калории, трябва да правиш нужното да ги изгаряш. Ако нещата не се получават, или намаляваш храната, или увеличаваш движението. От друга страна, трябва постоянство, а не епизодични прояви – днес ще ходя 10 километра, а на следващия ден няма да направя и 10 метра. Тогава все едно не правим нищо. Освен това не трябва да се забравя, че след като си постигнал някакви резултати – коригирал си килограми или пък друго, то ти ще трябва да направиш нужното да задържиш този резултат.

– Предстои Ви ново пътуване в чужбина, свързано ли е с друго състезание?

– Свързано е със състезателната ми дейност, но не за участие в състезание. По-скоро можем да го наречем тренировки. Човек трябва да се развива. Ще работя върху отделни компоненти. При участието ми в състезанието в Испания съдиите коментираха с мен, че съм най-добрият като цялостна визия според критериите на културизма, но ми куцат някои детайли в чисто състезателен план. Трябва да поработя върху задържането на добрата форма и позинга (бел. ред. – заставането в определени по регламент пози). Състезанието по културизъм не е толкова спортна надпревара, а представление, което трябва да изтанцуваш на сцената. Тук трябва да поработя.